понеделник, 12 декември 2016 г.

Силистра се прощава с емблематична библиотекарка дълголетничка

Табло за некролози и възпоминания в центъра на Силистра. На един от тях пише: "На 9 декември почина на 98 година Свобода Матеева Рибарова". Известна силистренска библиотекарка, представител на фамилия със заслуги към културата на Силистра в продължение на десетилетия от края на 19-ия до преди половин век. Поклон пред паметта на Свобода Рибарова, връстник на кратката преди 1919 г. свобода на Силистра. ПРез последните години тя живя в Дом за стари хора Силистра.

В свое интервю (Димитрина Христова, научаваме от www.portal-silistra.eu) преди 3 години Свобода Рибарова - леля Боди, както я наричат нейните почитатели, споделя: "Книгите и библиотеката са моят живот! Като че ли съдбата определи това – да работя сред тях”.  Години на обикновен житейски път, на премеждия и промени, но изпълнени с духовна същност. Защото 18 от тях тя отдава на библиотеката. И става важна част от нейната история. 

По-възрастното поколение силистренци добре я познават и помнят. За много от тях, тя е човекът, който ги приобщава към света на книгата. Раждането ѝ преди 98 години е свързано с идването на пролетта и с една мечта. Мечтата за свобода на изселените от румънската чокойска власт в Молдова силистренци, повечето интелектуалци. Малцина от тях имат щастието да се завърнат в родния град. Сред тях е и семейството на възрожденеца Матей Рибаров. 

И затова малката му дъщеря може би расте с непокорен дух. Житейският ѝ път е изпълнен със събития и превратности и в семейството и в града. Тя посреща с радост българската армия през 1940 г. и връщането на Южна Добруджа към майка България, руските войници през 1944 г., промените след 1989 г. Живее далеч от политиката и успява да запази достойнството си на човек, гражданин и професионалист. 

В далечната 1954 г. поема щафетата от своя баща – общественика и читалищния деец Матей Рибаров, и свърза за дълги години живота си с библиотеката. Заедно с колегите си Стоян Лазаров и Атанас Петров превръща читалищната библиотека в модерен библиотечен институт с регионално значение. Библиотеката става неин дом. Тя е тази, която участва в пренасянето на библиотеката в по-подходящи помещения на три пъти. И е щастлива, когато през 1963 г. книгите имат вече собствена сграда, просторна и светла. 

Това ѝ дава криле. Дългогодишният професионален опит ѝ дава възможност да приложи всичко ново в библиотечната практика. Отдава всичко от себе си на „своите читатели”. Така живее и до днес в техните спомени. До днес не изневерява на голямата си страст – четенето и книгите.   Днес тя има нов дом – този на хора като нея. И тук е уважавана и обичана, благородна и отзивчива, с несломим дух и чувство за хумор. Човек е това, което оставя на другите. 

http://www.starasilistra.com/


Матей Рибаров роден в гр. Силистра на 14 февруари 1874 г. Първоначалното си и трикласно образование получил в родния си град. Следвал и завършил IV кл. на варненската гимназия, а от 1889-1892 учебна година бил ученик в ломското педагогическо училище. 

Учителствал в Лом, а от 1894 год. е назначен за образцов учител при силис­тренското педагогическо учи­лище до румън­ската окупация през 1913 г. От 1913 до 1916 е бил директор на българското първоначално училище в Си­листра. 

На 1 август 1918 г. е назначен за кмет на родния си град и кметува само до 20 декември  същата година, когато послед­ва реокупацията. Името на Матей Рибаров е всеизвестно и най-популярно. Кой силистренец не се е учил при него и кой педагог не е бил при този действително образцов учител, който беше истин­ски татко Песталоци за децата! 


Неговият жив и весел нрав, неговата сърдечна и блага кротост ви привличат и подкупват — толкова симпатична е фигурата и характе­ра на този личен силистренец, който и днес още бодро крачи в живота, ограничил се вече около семейните гри­жи, сред които се прояви като много любящ баща. 



Фейсбук профил на Регионална библиотека Партений Павлович" - СилистраСвобода Матеева Рибарова е дъщеря на Матей Рибаров – една от най-светлите и изявени личности на град Силистра. Той е един от учредителите на читалище „Доростол” през 1896 г. и негов пръв председател, до 1913 г. организира театрални представления, открива неделно и вечерно училище, полага грижи за опазването на читалищната библиотека; участва активно в културния живот на Силистра и в борбите на населението срещу окупационната румънска власт. 
През 1916 г., заедно със съпругата си и хиляди български добруджанци е отвлечен и закаран в пленническите лагери на Молдова от румънските окупационни власти, които ги държат в землянки-бордеи. Оцелява и се завръща със семейството си в Силистра на 22 март 1918 г., а в същия ден се ражда и неговата дъщеря, която нарича със символичното име Свобода.

СВОБОДА РИБАРОВА е първата жена библиотекар в историята на библиотечното дело на Силистренския край. Започва работа през 1955 г. като библиотекар в заемна за деца и възрастни читатели, където работи заедно със завеждащ библиотеката и методист Атанас Петров. Свобода Рибарова пее над 26 години в хор Седянка” с диригент Петър Карагеоргиев, а начало на изявите й като хористка датират от 1938 г. Участва като хористка и в оперетите Тайните на харема”, Наталка-Полтавка”, Камен и Цена”.

За приноса си за библиотечното и читалищното дело на града е наградена със златна и сребърна значка за активна читалищна дейност, орден Кирил и Методий”- ІІІ степен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар