петък, 8 април 2016 г.

Д-р Венцислав Стоев пред www.inlife.bg: Когато се изкачваш нагоре по стълбата на живота, прави добро и го оставяй зад себе си

На 7 април e Световният ден на здравето. Датата е избрана с основаването на Световната здравна организация през 1948 г. Международният ден на здравето се чества и като Ден на здравния работник в България от 6 февруари 1964-а. На тази дата празнуват лекари, медицински сестри, фармацевти и всички, които работят в областта на здравето.

Решихме да ви срещнем с един български лекар. Д-р Венцислав Стоев е на 53 г. от Силистра, специалист уролог в  МБАЛ Силистра АД от 1986 г. От 2008 г. е началник на отделението по урология на същата болница.

- Кое Ви накара да изберете тази професия?
- Не мога да посоча конкретна причина. Винаги съм знаел, че това ще работя – от дете още 5-6 годишен. Просто стана. В девети клас, в гимназията, преподавателят ми по биология даже твърдеше, че вече съм издържал приемния изпит в Медицинския институт. Всъщност става дума за състояние на духа, защото лекарската професия е това – ежедневна борба на духа.

- Кое изречение от Хипократовата клетва сте запомнили?
- Primum non nocere („Преди всичко не вреди“)! Аз съм хирург и винаги първото нещо за мен е било болният човек да оздравее, да намаля страданието и болката. Сега, веднага! Този принцип никога не съм пренебрегнал. Всички останали принципи на човечеството, всичко, което е на повече от пет хиляди години, което някои вярват, че още Моисей е донесъл от върховете на планината Синай – всичко това се стремя да спазвам и не пренебрегвам.

- Постоянно се говори за лошото състояние на здравеопазването у нас. Вие оптимист или песимист сте в това отношение?
- Здравеопазването е функция. На обществото, държавата, мисленето… Макар и любима дъвка на политиците – ние сме следствие. Кое в България е в добро състояние? Когато желанието ни да си вземем живота в ръцете надделее, а не да чакаме някой или нещо да ни „оправи“ – тогава и ще стана оптимист.

- На снимката, Вие сте заедно, с както ги наричате – „моите момичета“. Традиционните ни представи за атмосферата в една болница са изградени главно от чуждестранни сериали. Какви са истинските отношения в един медицински колектив?
- О! Това наистина са моите момичета, неделима част от мен, моето семейство! Благодаря им, че сме заедно! За един хирург екипът му всъщност е най-важната част от работата му. Може и да съм ви направил перфектна операция, може и да съм постигнал чудеса, но хората, които ви поемат после – те, те изнасят на гърба си голямата и неблагодарна част от работата, те са всяка секунда до нуждата и болката – те ще ви подадат чашата вода след операцията, те ще ви подкрепят когато ставате от леглото, за да направите първата си крачка, те ще ви изслушат когато синът ви го няма… 
Макар и, може би, да звучи малко банално, но аз винаги съм твърдял, че болницата всъщност е един голям дом, голяма къща. Там обаче всичко е много интензивно и много, много истинско. И лъжата, и истината са винаги силни и фалшът прозира винаги. Но истината не може да бъде скривана дълго време. Тя има основно качество – да блести, независимо от всичко! Защото колко пъти можеш да излъжеш?
- Кой е случаят от Вашата практика, който ще помните винаги?
- Знаете ли, може да не ви се вярва, но аз си сънувам операциите, които трябва да направя на следващия ден. Наистина! Нямам маловажен случай. Но по този повод искам да разкажа една приказка: „Един човек навестил болен и той по негова молба разказал за болестта си. Посетителят казал: – От тази болест почина баща ми. Болният силно се разстроил. Посетителят му казал: – Не се разстройвай; аз ще се моля на Господ за теб и той ще те излекува. Болният отговорил: – И още, помоли го в своята молитва да не срещам жестоки хора.“

- Остава ли Ви изобщо свободно време и с какво го запълвате?
- Моите почивки винаги не ми стигат. Като на всеки българин. Впрочем, в събота и неделя, чета. Списания, вестници, книги. Тогава е единствената ми възможност. През седмицата едва смогвам да прегледам новините из нета. Телевизия почти не гледам – за мен телевизорът е просто осветление на интериора. Иначе обичам природата, обичам да ходя на театър и кино – все непостижими луксове за Силистра напоследък… 

Плановете ми в среден и дългосрочен аспект са простички. Искам са живея в равновесие с принципите и душата си. Искам да се уморявам от работата си, която много обичам, не от проблемите в средата; искам да си почивам с приятели, искам да видя нови и шарени неща по света и да познавам позитивни и интересни хора. Сигурно звучи много наивно. Но за мен това за важните неща.

За финал – какъв съвет бихте дали на нашите читатели?
Всъщност това са думите на дядо ми Вътю Цонев – коларожелезар, който правеше най-красивите каруци в Главиница, Силистренско: „Когато се изкачваш нагоре по стълбата на живота, прави добро и го оставяй зад себе си. За да може един ден, когато слизаш надолу – да го намериш пред теб.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар