В Силистра и Тутракан – прояви в чест на 140-годишнината на Априлското въстание

В Силистра и в Тутракан, а и в други населени места от Крайдунавска Добруджа, всяка общност по свой начин отбеляза 140-ата година от Априлското въстание през 1876 г. В Силистра за пръв път заедно четирите патриотични клуба от движението „Млади възрожденци“ към Общобългарския комитет „Васил Левски“ проведоха събитие, избирайки за свой прощъпулник годишнината от т.нар. Априлска епопея. 

Домакин на отдавна замислената тематична кръгла маса, посветена на годишнината от акта на съпротива, предизвикал Великите сили да обърнат внимание на случващото се в българските земи в рамките на Османската империя, бе Общинско спортно училище „Дръстър“. И по-точно най-късно създаденият от четирите клуба – Клуб „Млади патриоти“ с председател учителят по история Иван Занов, съставен от ученици в единственото по рода си спортно школо в региона.

Другите участници бяха клубовете при СОУ „Никола Вапцаров“ с председател учителката по история Мара Костова, при ПМГ „Св. Климент Охридски“ с председател учителката по история Маргарита Александрова, и при ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ Силистра с председател учителката Стоянка Димитрова.

Гости на кръглата маса бяха Цветана Цанова – председател на Общински комитет „Васил Левски“, председателят на училищното настоятелство на ОСУ „Дръстър“ Петко Добрев – ексобластен управител и автор на две книги на историческа тематика, председателят на Учителски клуб „Иван Байчев“ доц. Илиана Горанова - дългогодишен директор на Полувисшия учителски институт и филиал на университета в Русе, и директорът на спортното училище Петър Цветков, които приветстваха учениците от патриотичните звена на града. Както и представител на Областна администрация Силистра, поднесъл поздравителни адреси до всички групи участници от името на областния управител Стоян Бонев.

Дискусията започна със съждението, че по темата „Априлско въстание“ е писано най-много от българските историци, но по нея са казани най-много неистини и най-малко правдиви факти. Може би защото в продължение на десетилетия са властвали исторически доктрини, повлияни не от данни и конкретика, а от идеологии. И със заключението, че независимо от неговия неуспех, то, въстанието в поробена България, е признак за събуждане на българското самосъзнание и желание да се покаже на света, че народът иска своята свобода и мечтае за самостоятелна държава. Направена бе и отправка към днешното патриотарство в контекста на мигрантската криза, а именно, че съвременният патриотизъм не е на интелекта, а на уличните герои.

Вержиния от СОУ първа имаше думата в рамките на тематичната кръгла маса, за да подостри интереса на аудиторията чрез кратко есе, от което стана ясно, че оцеляването на българите без държава и църква в продължение на векове е станало благодарение на вярата. За да се стигне до девиза „Свобода или смърт“, останал като завет от знамето, развято по време на въстанието. И за да имаме задължението 140 години по-късно на 20 април да помълчим за минута в памет на участниците в революционната проява, най-голямата по рода си в годините на Българското Възраждане.

В името на спомена за „кървавото писмо“, пушека от гърма на черешовото топче и на ехото от първата пушка на онова мостче в градчето под Балкана…За да изживеем урок по единение, от каквото имаме нужда и днес, вече по други причини – демографски, геополитически, религиозни…И в този смисъл някак на място прозвуча песента „Оплакала се гората на планината“, изпълнена от квартет момичета от клуба на „вапцаровци“, които всяка година участват в похода „По стъпките на Таньо войвода“ от крайдунавското село Пожарево в Добруджа до Керчан баир в Лудогорието и не пропускат патриотична проява в Силистра, без да развеят родния трикольор.

Участниците в проявата припомниха, че Георги Раковски – патриархът на българската революция (според Занов – недооценен в родната история), е този, който чрез литературната си творба „Горски пътник“ предрича, че  трябват нови форми на съпротива. За да дойде ред да стане дума за Каравелов, Левски, Ботев, за плеядата от дейци на предосвобожденска България, за делата на които и изобщо за тези сложни, но наситени със събития времена, знаем повече от литературата, на практика митологизирила историята. За да бъде казано къде с укор, къде с недоумение: „Знаем историята си повече покрай Вазов…“

Присъстващите си припомниха и факти, които връщат Силистра на картата на революцията, независимо че четириъгълникът от крепости „Силистра – Русе – Варна – Шумен“ е изключен от бойните действия и при последвалата поредна руско-турска война, наричана от нас „освободителна“. И все пак – Силистра е към Първи революционен окръг и тук е имало 1 500 обучени потенциални бойци, предвидени да се включат в замисленото мащабно въстание през 1876 г.

За което в доклада си Мила от ПМГ напомни, че е избухнало преждевременно на 20 април...Конен отряд от 50 души. Чета от 130 души в Четвърти революционен окръг…Резултатът е напоена с човешка кръв земя и хиляди невинни жертви, но и с планирания ефект – протести в Европа. И всичко това благодарение на Апостолите на свободата – лудите глави на България. Вера и Зорница от ПМГ представиха накратко готовността на Първи революционен окръг да се включи във въстанието, макар то да не придобива масов характер. Поп Харитон…Бачо Киро…и един забравен за него спомен, че на езика на съдещите го рецитира стихове, с които изразява своето презрение към поробителя. 

Кристиян и Мария от ОСУ представиха четническата тактика във Втори революционен окръг. И още един емоционален момент чрез Борислав от ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, който рецитира по детски, но с естествено внушение емблематичното стихотворение „От Батак съм, чичо, знаеш ли Батак?“ Патриотичното чувство премина в градация и благодарение на изпълненията на песни от невръстни представителки от Център за музика и изкуства „Мегатон“ с ръководител Меги Илиева.

Междувременно със словесната си намеса професионалните историци – Ивван Занов, Петко Добрев и др., припомниха на аудиторията, че България като самостоятелна държава я няма в т.нар. гръцки проект от втората половина на 18 в., тъй като той предвижда възстановяване на Византия, за което има подкрепата на влиятелните тогава държави в името на подялбата на Балканите, включително и на териториите, населени с българи. И така - до 1918 г. , когато пак е направен опит за придвижване на „проекта“.

В дискусията се включи и доц. д-р Румяна Лебедова, чиито студенти от Учебно-изследователска лаборатория „Културно-историческо наследство“ при Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“ също участваха в кръглата маса. Тя заяви, че от друго тълкуване се нуждае максимата за модерните времена и големите исторически сюжети, напомняйки също, че литературата и изобразителното изкуство подхранват историческата памет. И може би затова на 11 май силистренските студенти ще проведат семинар на тема „Изкуство, дълг, морал“.

Активността на патриотичните ученически клубове продължава и в понеделник - 25 април, в СОУ „Никола Вапцаров“, където тамошният клуб „Млади възрожденци“ ще има своята проява в чест на Априлското въстание. Подобно на тях, по информация във Фейсбук на учителката Маргарита Димитрова, 10-те класове при СОУ „Христо Ботев“ в град Тутракан почетоха паметта и поднесоха венец пред паметника на легендарния Таньо войвода. Неговата чета е организирана по план и идея на Христо Ботев с цел да се увлекат нови въстанически сили към Западна и Източна Стара планина, а турските сили да се разединят.

През нощта на 17 май, 6 часа преди корабът „Радецки“ да спре на Козлодуйския бряг, Таньо Стоянов и другарите му сподвижници преминават в България при село Пожарево, Тутраканско. Оттук започва 11-дневният боен път на четата. В чест на тях е провежданият от близо 30 години поход по стъпките на Таньо войвода.

За втора поредна година през м. февруари представителите на клубове на младите патриоти от Силистра участваха в националната среща, провеждана от Общобългарския комитет „Васил Левски“ под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова. Близо 200 са структурите, предимно в малки градове и населени места, където благодарение на клубовете живее патриотизмът в съвременния му вид, така необходим на всички поколения българи - у нас и по света.