сряда, 6 април 2016 г.

Добрият диалог е ключът към доброто изпълнение на ангажиментите


Tonusree Basu
Тонусре Басу. Снимка: OGP Support Unit web sitehttp://www.aip-bg.org/
Тонусре Басу е координатор на програмата Участие на гражданското общество към Звеното за подкрепа на Партньорство за открито управление (ПОУ). Тя взе участие в пресконференцията за представянето на доклада за изпълнението на ангажиментите, заложени във втори план за действие на България за периода 2014 – 2015 на Независимият механизъм за оценка на ПОУ на 15 март 2016 в София.
Как се постига отличаването със звезда на поети ангажименти в рамките на ПОУ?

Свидетели сме на различни практики в различни държави. Все пак има няколко основни причини за успешно изпълнение на поети в националните планове за действие ангажименти. Една от ключовите причини е много добър диалог, в рамките на който правителство и гражданско общество заедно определят приоритетите за страната. Това се изразява не само в консултации по изготвянето на плана за действие, но и в постоянна координация за изпълнението на заложените ангажименти. Добър пример за такава практика е Грузия. Там създадоха постоянен форум на участниците в процеса, председателстван от избираем представител на правителството и избираем представител на гражданското общество. Форумът заседава всеки три месеца. Дискутират се въпроси по подготовката на нов план за действие и по неговото изпълнение.

Грузия е сред добре справящите се държави – членове на ПОУ по отношение на заложени високи ангажименти в плановете си за действие и на нивото на консултативен процес.

Правителството трябва да бъде активно при ангажирането на гражданското общество в процесите на ПОУ по систематичен, включващ и прозрачен начин. От своя страна гражданското общество също трябва да е активно, като мобилизира ресурсите си и подтиква правителството към реформа. По отношение на формулирането на ангажименти, гражданското общество трябва да има предвид, че колкото по-конкретни са предложенията, темите и препоръките, колкото по ясно и целево са формулирани ангажиментите, толкова по-големи са шансовете те да бъдат включени в националния план за действие и да бъдат постигнати.

Това означава еднаква отговорност в процеса?

Да. И докато ролята на правителството е да създаде консултативен процес, включващ и информация за срещите, консултациите и резултатите, ние също понякога казваме, че отговорността на гражданското общество е дори по-голяма. На практика, ролята на гражданските организации е да следят и подтикват правителствата да изпълняват ангажиментите си по ПОУ.

Какви други примери за успешни механизми за диалог и партньорство съществуват?

Има някои много интересни модели и ресурси. Единият е Мексико. В Мексико гражданското общество и правителството не винаги са добри приятели. Но по отношение на ПОУ те създадоха т.нар. Тристранен технически секретариат - също вид форум, в който наравно участват представители на граждански организации и на правителството. Гражданските организации сами избират своите представители в Секретариата и се сменят за определен период от време.
Друг добър пример е Сиера Леоне. Те имат Управителен съвет от 17 представители на правителството и 17 от гражданския сектор. Съветът, председателстван от гражданското общество, създава малки работни групи по определени тематични ангажименти, за да улесни наблюдението на тяхното изпълнение. В началото на подготовката на плана за действие бе проведена информационна кампания по отношение на ПОУ в 12 области и сред диаспората в три държави. След това бе проведена национална консултация във всички области на страната. Сиера Леоне е създала дуален модел на диалог: национален Управителен съвет като постоянен орган, който заседава месечно или на нарочно свикани сесии, когато се налага, и по-малки форуми или работни групи, които наблюдават, подтикват и дискутират напредъка по преодоляването на предизвикателствата за изпълнение на конкретни ангажименти.

Защо има неизпълнение на някои ангажименти?

Причините са различни. Наскоро ръководителят на Независимия механизъм за оценка на ПОУ публикува интересна статия в блога на ПОУ. Тя е достъпна на този адрес: http://www.opengovpartnership.org/blog/joseph-foti/2016/01/04/looking-back-why-some-ogp-commitments-dont-get-implemented.

Една от причините е, че ангажиментът е формулиран твърде широко, не е достатъчно целенасочен и конкретен. Не се казва, например, ще публикуваме тези и тези бази данни, ще приемем закон, ще създадем механизъм. А се казва - ще подготвим план, който ще се бори с корупцията и ще подобри достъпа до информация. Което е твърде неясно.

Другата причина е липсата на подходящ политически климат. Когато става дума за приемането на закон и правителството внесе законопроект например, а политическата обстановка не е подходяща за неговото приемане, това не е никак лесно начинание. Нивото на изпълнение на ангажиментите е високо, когато те са съобразени със социалните и икономически цели и съответства на националните приоритети.

Политическата обстановка може да се промени неочаквано.

Точно така. Именно тогава правителството и гражданското общество следва да работят най-много в партньорство. Трябва да седнат и да обсъдят, ако това е закон, който те искат да се приеме, какви са темите, по които да работят заедно, за да подтикнат парламента или местната власт да го направят.

Как се справя България по отношение на напредъка към откритото управление?

От самото начало България е фантастичен член на ПОУ. Ако погледнем и доклада по Независимия механизъм за оценка на ПОУ, който днес се представя, има голям напредък. България е едната от само 11 държави с отличени със звезда постигнати ангажименти от оценените 25 национални плана за действие, чиито доклади бяха представени февруари 2016. Това не е маловажно. По отношение на амбицията за реформа в областта на достъпа до информация, България се справя много добре.

Все пак препоръчвам да се обърне повече внимание на създаването и поддържането на механизъм за диалог между правителството и гражданското общество по отношение на обсъждане и приемане на новите ангажименти, които да залегнат в третия план за действие, както и на прилагането на плана за действие заедно. Това е нещо, което препоръчвам както на гражданското общество, така и на правителството да направят, ако искат добрият резултат на България в Партньорство за открито управление да остане.

Разговора води
Диана Банчева, ПДИ

На 5 април 2016, вторник, от 11.00 часа в Национален пресклуб на БTA (бул. “Цариградско шосе“ 49) Програма Достъп до Информация представи годишния доклад "Състоянието на достъпа до информация в България 2015". Докладът в PDF формат може да изтеглите оттук: http://store.aip-bg.org/publications/ann_rep_bg/report2015.pdf.
Докладът е изготвен в рамките на проект „Граждански център в подкрепа на прозрачността в обществения живот”, финансиран с грант от Фондация "Америка за България".

Няма коментари:

Публикуване на коментар