МОЖЕ ЛИ ВСЯКО БЕБЕ ДА СЕ НАУЧИ ДА ПЛУВА И НА КАКВА ВЪЗРАСТ ДА ЗАПОЧНЕ ПЛУВАНЕТО

 

        Мненията по този въпрос са противоречиви. Едни автори смятат, че детето трябва да започне обучението по плуване още през първия месец от живота си, а други-не по-рано от 6 месечна възраст, след провеждане имунизациите на задължителните в кърмаческа възраст имунизации. Привържениците на ранното плуване в периода на новороденото се аргументират с по-добрата адаптация към водната среда във връзка с наличието на вродения рефлекс на задържане на дишането във вода, който помага при обучението. До 6 месеца са налице и вродените плавателни движения при бебето.

        Децата, с които ние провеждаме обучението са в кърмаческа възраст. При по-малките използваме вродените рефлекси, които по време на обучението чрез определени прийоми се превръщат в условни и се запазват през следващите години. При първите потапяния във водата се наблюдават реакциите на децата, движенията на крайниците, като се съобразяваме с тях. Към всяко дете се подхожда индивидуално. До сега курса на обучение са преминали близо 2000 деца. Най-малката възраст, от която сме започвали обучението е 20 дена след ражда, най-голямата-9 месеца. През последните години се научиха да плуват и деца в яслена възраст. Заниманията се провеждат по една и съща методика-както за бебетата, така и за по-големите деца. Крайният резултат е един и същ-за около десет занимания децата се научават да плуват. За да се постигне това, освен подходяща методика, е необходимо лекарят или инструкторът, който провежда плуването да познава детето, неговото физическо развитие, здравословното му състояние, поведението му “на суша”, за да може да предвиди реакциите му по време на плуване. Самото дете трябва да приеме своя учител като приятел, а не като човек, създаващ му неприятни емоции и усещания. Важно е бебето да бъде спокойно във водата и басейнът да стане място за игра, особено за по-големите деца. Принципът, към който се придържам е да не насилваме детето, но и да не го оставяме то да ръководи нашите действия. Децата показват невероятни възможности и умения по време на обучението, за които не сме и подозирали, че могат да притежават и затова не сме ги изисквали. Всяко едно бебе е отделна личност, независимо от малката си възраст и колкото и да си приличат, всяко едно е различно от другото. Установих, че възрастта, при която започва обучението не влияе съществено върху продължителността му. Възрастта влияе върху времетраенето на отделните етапи на обучение, като се запазва общата продължителност на курса. При по-малките бебета приспособяването към водната среда е по-бързо, докато при по-големите се наблюдава по-трудна адаптация. При вторите времето, за което се научават да контролират дишането си е по-кратко. Под “контролирано дишане” разбирам умението на бебето да задържи дишането си във водата, да издиша след определено време и издигайки се над водната повърхност да вдиша отново въздух.

Бебето „умее да плува”, когато се задържа самостоятелно на водната повърхност, умее да контролира дишането си, извършва активни движения с крайниците си, като се придвижва в положение по гръб или корем във водата.

Времето, за което бебетата се научават да плуват зависи от тяхното физическо и нервно-психическо развитие, но не е повече от 10-15 занимания. След това заниманията са предимно под формата на игра, гимнастика във водата за усъвършенстване на движенията на крайниците, трениране на издържливостта с постепенно увеличаване на натоварването и продължителността на престоя във водата. Предполагам, че ще представлява интерес да приведа няколко примера за поведение на деца по време на плуване в различна месечна възраст.

               Примерите показват, че при всяко дете приспособяването към водната среда и продължителността на обучението са различни и не зависят само от възрастта, при която започват заниманията. По-спокойните “на суша” деца са по-спокойни и във водата. Децата, които реагират с отрицателни емоции на всяка промяна в режима им, са по-плачливи и в басейна. След няколко занимания, придобивайки нови умения и впечатления, привиквайки към по-голямото физическо натоварване, те стават по-уверени и спокойни. Промяна при тях се наблюдава и в поведението им извън басейна, но на това ще отделя по-голямо внимание, когато говоря за положителното влияние на плуването върху емоциите на бебетата.

Могат да се обучават да плуват и деца, родени преди термина на раждане и деца с ниско тегло при раждане. Те започват заниманията след достигане на тегло 4000 грама. Децата, родени с аномалии и заболявания на нервната и сърдечно-съдова системи плуват след консултация със специалист, на по-голяма възраст и по разработена индивидуална програма. Приомите и етапите не се различават от тези при здравите деца, но натоварването и продължителността на заниманията са по-малки.

        Отговорът на въпроса дали може всяко бебе да се научи да плува е категорично - да. Достатъчно е да има някой, който да го научи и подходяща методика, която да съблюдава.

         Нервно-психическото развитие на детето, особено в ранна кърмаческа възраст зависи в голяма степен от условията на околната среда, при които то живее и се възпитава. Влиянието на средата само по себе си е нецеленасочено, случайно и неорганизирано. Ако развитието на детето се предостави само на него, резултатите биха били също така случайни. От тук произлиза необходимостта от възпитание. С цел да се насочи и ръководи развитието на детето, е необходимо съзнателно и целенасочено организиране въздействието на околната среда. Физиологичната основа на възпитанието се състои в създаване на условия за образуване на условни рефлекси, благоприятстващи развитието на детето, както и условия за потискане на ония условни рефлекси, които биха се отразили отрицателно върху него. Възпитанието трябва да започва след раждане на детето, когато започва образуването на първите условни връзки.

За правилното провеждане на възпитанието са необходими редица условия: - Външната среда да е богата с разнообразни въздействия; - Положително емоционално състояние; - Динамичен стериотип. Чрез заниманията по плуване ние предоставяме на бебето среда, която му предлага възможности за активни движения, нови усещания, впечатления и емоции. Плуването дава тласък и стимулира изявата на потенциалните възможности, които са заложени в детския организъм.

        При непрекъснатото взаимодействие между вътрешните условия (наследствени и вродени предразположения) и външните въздействия се осъществява един сложен и продължителен процес, започващ от раждането-нервно-психическото развитие. Психичното развитие се извършва на базата на вътрешните условия, но се определя от въздействието на околната среда. Външният израз на психичното развитие се проявява в по-сложното и по-фино приспособяване на детето към условията на средата. Детето носи предразположения за развитие на една или друга психични прояви, свързани с устройството на нервната система. Тези предразположения представляват възможности за развитие. Дали те ще се осъществят и развият зависи изключително от социалната среда и възпитанието. Въздействията на околната среда могат да активират или да подтиснат предразположенията. Именно на тази основа се разглежда плуването като средство за развитие и възпитание.

        Кърмаческият период на развитие се отличава с голяма интензивност и бързи промени във всички психични прояви, пряко зависими от физиологичното развитие на детето.    

         В периода на новороденото преобладава безусловно-рефлекторната дейност. Детето се уморява бързо и се нуждае от много сън. Движенията са импулсивни и ирадииращи. Детето прави първи опити да повдигне глава, поставено по корем. При кърмачетата от 3 до 6 месеца започва да се развива координацията между движенията на ръцете и очите-посягане и хващане. Детето се обръща от гръбпо корем / на 5 месеца /. Това е първото самостоятелно придвижване в пространството. Укрепват движенията на горната половина на тялото. Във възрастта между 6 и 12 месеца детето започва самостоятелно да се придвижва, в началото чрез пълзене, а по-късно и да ходи изправено.

Плуването дава възможност кърмачето да развива и усъвършенства движенията на крайниците си. Във водна среда едномесечното бебе, обучавано да плува извършва движения, които би извършило 3 месечно неплувало бебе “на суша”. Характерните импулсивни движения се заменят с ритмични такива. Бебето се отпуска спокойно във водата, пази равновесие и се задържа на повърхността и. След десетдневни  упражнения то издига глава над водната повърхност, за да си поеме въздух. По този начин укрепва вратната му мускулатура. Първото самостоятелно придвижване в пространството се измества няколко месеца напред, ако детето е започнало да плува през първия месец след раждане. Плуващото бебе се обръща от гръб по корем и обратно много преди петия месец. По време на обучението бебето се придвижва по дължина на басейна, движенията му са активни. Постепенно издържливостта му към натоварване се увеличава, укрепват движенията на крайниците. Плуващото кърмаче може да направи първите си самостоятелни крачки на дъното на басейна. “На суша” през различни интервали от време бебето, което плува извършва същите движения, с които се придвижва във водата. Без да осъзнава, топровежда самостоятелно своята гимнастика, което пък  спомага още повече за укрепване на мускулатурата и развитие на движенията. 

   В първите дни след раждането възниква хранителното и вестибуларното съсредоточаване /ако детето е гладно и плаче при даване на биберона с млякото или поставяне на гърда, то спира да плаче; ако при плач се залюлее, престава да плаче /, а след двадесетия ден са налице слухово и зрително съсредоточаване.

У едномесечно бебе, потопено във вода се наблюдават всички видове съсредоточаване. Водено по водната повърхност детето е спокойно, то съзерцава този, който се занимава с него и реагира на всички  слухови дразнители. Приемайки водата като своя обичайна среда и научавайки се да плува, то развива своята сензорна дейност. Усещането е най-простия познавателен процес. При усещането се отразяват отделни свойства на предметите-топло и студено, светло и тъмно, гладко и грапаво и други. Чрез заниманията във водата постъпват множество усещания едновременно, т.е. има комплексно отразяване на множество свойства. По този начин бебето опознава водната среда, която е част от околния свят. Това се осъществява чрез анализаторите, чиито периферни звена са сетивните органи, като най-важна роля от тях играят зрителният и слуховият. Бебето се вглежда в обучаващия го, следи всяко негово движение, съсредоточава се в ръката, която го води. В процеса на обучение започва да се движи в посока на движещата се ръка. То е спокойно, когато му се говори и реагира оживено при промяна на тона. Бебето опознава човека, занимаващ се с него по време на плуване. Реагира с плач, ако във водата го потопи друг, непознат за него. Ослушва се при непознати занего звукове и шумове. При плуващото бебе много по-рано се свързва сетивната с двигателната дейност. Бебето извършва движения с крайниците си, чува шума от плискащата се вода, усеща нейната флуидност. При различните словесни команди то се научава да реагира различно и да извършва различни движения. Ритъмът и бързината на движенията му зависят също и от музиката, която то чува по време на заниманието. Новите слухови и зрителни впечатления създават у бебето потребност да се свързва двигателно със съответните предмети. Детето бърза да се придвижи към потопената играчка или се опитва да я хване и извади, когато тя е на дъното на басейна. Постепенно движението на ръцете става съгласувано.

В своето развитие детето трябва да премине от състояние на пълна зависимост в кърмаческа възраст до автономията на възрастния индивид. Този процес е продължителен и преминава през различни етапи на човешкото познание. Предоставяйки на бебето нова среда, каквато е водата, ние му даваме възможност за едно по-добро развитие на сетивната и двигателна активност, а от там и на възприятно-представната дейност, която пък от своя страна е основа на човешкото познание.

 Детето вече се е родило. То се е приспособило към новите условия на живот извън майчината утроба. Водният басейн за него е нов свят, с който кърмачето трябва да се запознае и свикне. Времето, за което едно дете се приобщава към тази нова среда е различно и зависи от индивидуалните му особености. Познавайки ги, ние можем да му помогнем като го възпитаме да приема новите промени леко и безболезнено.

Плуващото бебе се чувства спокойно в ръцете на обучаващия го. То вечепознава и е свикнало с неговия глас. За да научим едно дете да плува, самите ние трябва да сме спокойни и търпеливи. Да обичаме и разбираме малкия плувец. Когато бебето капризничи или плаче, да го успокоим с галъовни думи, да му се усмихнем или поощрим, когато е във водата и плува. Една милувка и една целувка дават спокойствие и сигурност на бебето. Не трябва да забравяме, че малкото човече, свикнало с допира на майчините ръце, попада изведнъж в нашите, които в началото са чужди за него. Ние трябва да го накараме да забрави това. Между нас и детето е необходимо да се създаде емоционална връзка. Елементът на емоционалното взаимодействие заема важно място. Намирането на адекватна и жива емоционална връзка се отразява благоприятно като активизира дейността и укрепва вниманието.

Курсът на обучение е сравнително кратък. Пред кърмачето се поставят задачи, на пръв поглед трудно изпълними. През този период то трябва да си промени динамичния стереотип, да се научи да плува. Натоварването, макар и с постепенно увеличаваща се сила и продължителност, е голямо, но детският организъм има големи потенциални възможности. Отрицателните емоции, които се появяват в началото не са толкова силно изразени, за да оставят трайни следи. Напротив, опитът показа, че плуването поставя началото на на създаването и утвърждаването на повече положителни реакции и емоции. Въпреки това съществуването на отрицателни реакции като страх от водата, негативност при усещане на чувство за умора, ни накара да потърсим начин да ги преодолеем.За тази цел ние успешно използваме въздействието на музиката.

Таламусът, малкият мозък и различни зони в кората на главния мозък възприемат и разпространяват музикалното въздействие върху целия организъм. От значение са отделните компоненти на музикалното произведение-мелодия, ритъм и хармония. Тя действа по пътя на емоционалната активизация в две насоки: разкриване и преодоляване на стресовите прояви и регулиране на вегетативните промени, които настъпват при физическите натоварвания. Намалява се психическото напрежение, предизвикано от страха от водата, чувството на несигурност, а от там се намаляват и функционалните смущения. Музиката, която ние използваме е инструментална с емоционално съдържание и е тази на Вивалди, Брамс, Моцарт, Шопен и Бетовен. Детето се съсредоточава в звуците на мелодията, а не в неприятните усещания. Вниманието му се разделя между музиката и извършването на необходимите физически упражнения. Чрез музиката се стимулират комунекативно-емоционалните взаимоотношения.

При първото потапяне във водата всяко дете реагира с емоция. Емоциите представляват своеобразно изживяване / неприятно или приятно, неудоволствие или неудоволствие / на субективно отношение на индивида към заобикалящата го среда и към самия него. В ранна кърмаческа възраст емоциите имат биологична обусловеност. Преобладават главно отрицателните емоции. Детето плаче, когато е гладно или болно. Ако обучението по плуване се започне през този период, приобщаването към водната среда е лесно и бързо. Все още не е усъвършенствана възприятно-представната дейност. Детето не реагира с отрицателна емоция във водата. В тази възраст не се наблюдават и положителните емоции във водата. След няколкодневни занимания се забелязва, че извън басейна детето е по-спокойно, отрицателните емоции постепенно изчезват. Когато наближи часът за хранене и бебето огладнее, то не реагира с плач, а изчаква биберона с млякото. По време на хранене и след нахранване се появява усмивка. По време на заниманията във водата преобладават също положителните емоции. В процеса на обучение бебето постепенно усвоява нови умения: контролира дишането си във водата, издига глава над водната повърхност, движи активно крайниците си-все трудни за него действия. То започва да чуства умора, за появата на която ни сигнализира с плач, неспокойствие или спиране на движенията. При тези признаци заниманието се спира, докато детето си почине, след което продължава. Така постепенно се тренира издържливостта на бебето към физическо натоварване и то все по-рядко се уморява, а периодът на възстановяване е по-кратък. Престоят във водата и упражненията му доставят удоволствие.

Как реагира едно кърмаче, започнало курса на обучение по плуване в по-голяма възраст? Първите потапяния за едно 7 или 9 месечно бебе са неприятни. То плаче и отказва да влезе във водата. Не го насилваме, но сме упорити в настояването си детето да свикне с новата среда. Обливаме най-напред крачетата и ръчичките, оставяме го да гледа как плуват другите бебета. Постепенно детето свиква. Макар и да реагира негативно при вида на басейна, то се успокоява при потапянето във водата. Приема го като необходимост, която не е толкова неприятна. По- голямата възраст дава на бебето възможност да тренира по-бързо издържливост към натоварване. То се уморява след по-продължително плуване и в по-малка степен. По-голямото кърмаче се научава по-бързо да се задържа на водната повърхност и по този начин то само определя периодите на активни движения и почивка. По време на тези почивки бебето е много интересно със своето поведение. То си играе с играчка, която държи в една ръка, а с другата се хваща за парапета на басейна, осъществява говорен контакт с възрастните, които са около него в зависимост от възрастта /гука, произнася срички, говори /. Когато го похвалим и му кажем “браво”, то пляска с ръце. Някои от децата заспиват на повърхността на водата, докато си почиват. Легнало по гръб на водната повърхност, бебето се чувства много сигурно. Това положение е много удобно за провеждане на гимнастика за усъвършенстване движенията на крайниците. Извън басейна плуващото бебе е много емоционално. То има здрав и дълбок сън, а когато бодърствува, показва изумителни способности. Ще дам примери  с деца, които са показателни за  положителното влияние на плуването върху развитието на децата.

Тезгюл-дете, родено с тегло 1100 грама, два месеца преди термина на раждане. Неонатален период проблемен-хипербилирубинемия, анемия на новороденото. Детето се хранеше капризно, не наддаваше на тегло,боледуваше често, с хипертонус на долните крайници. Много неспокойно дете. На 6 месечна възраст при  тегло 4500 грама бе потопено за първи път в басейна.Съблюдавайки стриктно методиката на обучение при по-малко натоварване се проведе едномесечен курс на обучение, след което плуването продължи като закалителна и възпитателна прцедура. След няколко занимания във водата детето започна да се променя. Стана по-спокойна, започна да наддава на тегло. Боледуваше по-рядко. На 10 месеца физическото и развитие не се отличаваше от това на връстниците и. По отношение на двигателната и сензорната дейност изпреварваше повечето от тях. На същата възраст детето направи първите си самостоятелни крачки на дъното на басейна, а на 11 месеца можеше да върви стабилно. Изговаряше смислени думички, като свързваше 2-3 в просто изречение. Усмивката не слиза и досега от лицето и.

Джансивер-дете, започнало да плува от втория месец след раждане.При нея преобладават положителните емоции.не се сърди и плаче, когато не е доволна от нещо, а постига това, което желае с усмивката и обичта, с които ни дарява.

Плувайки детето неусетно израства. То не се задоволява само с еднообразните движения, които извършва при плуването в басейна. То има потребност от игри, развлечения и интелектуални занимания. Ние му предоставяме възможност за творчество и изява. Проявявайки творчество то се чувства удовлетворено. Поставяме нови играчки в басейна, с които играе различно. Правят се упражнения с обръч, провеждат се състезания между две плуващи бебета. И всичко това става на фона на музика, подбрана според темперамента на детето. То започва да осъзнава своето поведение, доволно е от това, което прави и е постигнало и изразът на лицето му показва удовлетвореност.

Като заключение от всичко казано до тук, следва, че осъществяването на емоциите е свързано с определен динамичен стереотип. Динамичният стереотип е навик, който улеснява приспособяването към определена обстановка, начин на живот. С постепенно изработване на навиците се създават положителните емоции. В началото на заниманията по плуване бебетата променят своя динамичен стереотип. Често те реагират с емоция на неудоволствие. Включването на плуването ежедневно като отделен елемент от режима, в течение на времето се изработва нов динамичен стереотип. Детето от малко се приучва да променя своя стереотип и тази промяна е полезна за правилното му развитие и възпитание

        Заболеваемостта в детската възраст нараства. Това се наблюдава и в регион Силистра, където климатичните и икономически условия допринасят за възникването на респираторни и алергични заболявания. От регистрираните заболявания в региона във възрастта от 0 до 1 годишна възраст, над 70% са тези на дихателната система. Голям е и броят на регистрираните деца, боледуващи от хроничен бронхит и бронхиална астма. Устойчивостта към бактериални и вирусни инфекции намалява. Наред с това се увеличава резистентността към прилаганата антибиотична терапия.

        Водещо място в борбата със заболяванията заема профилактиката. Не без значение са формите и начина на провеждането и. В ДМСГД град Силистра от 1988 г. децата се закаляват чрез обучение по плуване от най-ранна кърмаческа възраст. Преди въвеждането на плуването като начин на закаляване, у тях бяха налице признаците, характерни за отглежданите в затворено детско заведение деца: хоспитализъм, физическо развитие под нормата или на долната граница на нормата, нисък коефициент на нервно-психическо развитие, висока заболеваемост. Това беше и причината да потърсим по-добра форма на провеждане на закаляването. В процеса на работа установихме редица положителни страни в развитието на плуващите бебета. Те подобряваха показателите си по отношение на ръст, гръдна обиколка, изреварваха своите неплуващи връстници в развитието на моториката и говора. Заболеваемостта сред тях намаля до минимум /0.7 заболявания средно на дете за година/. Оздравителният период при заболелите беше кратък, като лечението се провеждаше със симптоматични средства.

        При плуването се използват природните средства за закаляване /въздух и вода, а през летните месеци и слънце/ едновременно, като се съблюдават основните принципи на закаляване::

        Системност - плуването се провежда ежедневно или през ден. След преминаване курса на обучение и децата се научат да плуват, те продължават заниманията си в басейна;

        Постепенност - Обучението по плуване преминава през няколко етапа с постепенно увеличаване продължителността на заниманията и натоварването. Температурата на водата се понижава от 37 градуса в началото на заниманията до 34 градуса в края на курса;

        Индивидуален подход - по време на плуването към всяко дете се подхожда индивидуално,съобразно възрастта му, физическото му развитие, емоционалното и здравословно състояние. Децата с увреждане на нервната и сърдечно-съдовата система плуват по-кратко и с по-малко натоварване.

Закаляването чрез плуване има значение за: Усъвършенстване на терморегулацията. Тя има особености при кърмачетата, които оказват влияние върху реакциите на детския организъм спрямо температурни дразнения. У новороденото тя е несъвършена поради незавършеното развитие на централната нервна система и на периферните съдодвигателни нерви. Топлоподаването в периода на новороденото е по-усилено, поради относително по-голямата повърхност на тялото в тази възраст. За да поддържа постоянна своята телесна температура, малкото дете трябва да произвежда относително повече топлина, в сравнение с възрастния. От друга страна мускулатурата е по-слабо развита, което ограничава топлообразуването. В процеса на обучението по плуване у бебето започват да се образуват условни рефлекси по отношение на температурните дразнители много по-рано в сравнение с другите деца на същата възраст. В терморегулацията на бебето настъпват промени, които водят до адекватна реакция на организма и създаване на равновесие между него и условията на околната среда. Дали съществуват в по-ранна възраст предпоставките за закаляване? Не се ли подлага на голямо натоварване детския организъм, когато го закаляваме чрез плуване? Отговор на тези въпроси дава практиката и опита, които показаха, че когато се спазват принципите на закаляване и се съблюдава методиката на обучение по плуване, няма неоправдани рискове. Дори колкото по-ранна е възрастта на неговото начало, толкова по-благоприятни са резултатите му.

Увеличаване на съпротивителните сили на организма към простудни фактори, профилактика на респираторните инфекции и различни заболявания.

Наблюденията ни показаха,че децата, които плуват боледуват по-рядко. За една година регистрираме средно 7 заболявания на дете сред неплуващите и 0.7 заболявания на дете сред плуващите им връстници. При заболелите оздравителният период е кратък, лечението е предимно симптоматично. По време на боледуването заниманията във водата не се прекратяват, но са с по-малка продължителност и натоварване. Това не води до влошаване на състоянието на детето, а напротив-до скъсяване на оздравителния период.

Ще посоча примери с някои деца, които са провели курса на обучение по плуване. Те са започнали да плуват на различна възраст, продължителността на заниманията им във водния басейн е била различна, здравословното им състояние също.

    Плуването в ранна детска възраст е свързано с голямо физическо натоварване с активното участие на мускулните групи. Нуждата от гликоген се увеличава. Затова храненето на кърмачето, което плува трябва да е пълноценно. Детето получава необходимата за възрастта си храна. Храненето е 1-1,5 часа преди заниманието в басейна. След излизанее от водата също трябва да се предвиди леко хранене, което да компенсира енергийните загуби по време на плуването-плодови сокове, пюрета, настъргани плодове в зависимост от възрастта на бебето.

      Заниманията по плуване са индивидуални. Детето е само в басейна. Инструкторът по плуване и родителите са извън басейна. Това дава възможност обучението по плуване да започне още през първия месец. Първата БЦЖ имунизация и противохепатитна ваксина са направени в родилния дом. При първото потапяне в по-голяма възраст се изисква децата да са с редовен имунизационен календар. В деня на имунизирането и следващите два дни не се провеждат занимания, тъй като голяма част от децата реагират с постваксинален фебрилитет и неразположение.

         На проведения V Световен конгрес на водните бебета във Франция бе разгледан въпросът, касаещ противопоказанията при плуване. 

Абсолютно противопоказание е плуване на дете с хроничен отит, перфорация на тъпанчето, при което изтича слузест или гноен секрет. Като относителни контраиндикации се посочват вродените нецианотични кардиопатии и епилепсията. При тези заболявания плуването се провежда само след преглед от специалист. Временните противопоказания са катари с температура над 38 градуса, остри отити, ангини, кожни инфекции (микози, фурункули), незаздравели кожни екземи. Конгресът препоръча въвличане на деца с увреждания към плуване, като признава положителното влияние на плуването. Често пъти някои “свръхпазени” деца на прекалено грижливи родители страдат от последствията на изключителната предпазливост и най-вече от изолацията, в която семейството ги държи. Участието на такива деца в плуването, улеснява тяхното социално приобщаване и благоприятства тяхното развитие.

Дом за медико-социални грижи - Силистра - д-р Таня Стойкова