Българинът
обича да празнува на принципа „две в 1“, ако се налага и повече поводи слага на
едно място – и няма проблем, тържеството е достойно да завърши с „пюскюл“. За
да забравим за всекидневните тегоби, които световната криза ни надроби, и за тъжната
икономическа епикриза, дето ни пречи за всеки свят ден да си купуваме нова
риза. Е, какво остава тогава – да си наденем старата народна носия-гиздосия, та
с нея да си покажем милата родна хубосия.
Бабинден – спомен за незабравеното от векове езичество, и
Ден на родилната помощ – най-общо казано, вече за 55-и път – един празник – уж посветен
на раждалите млади булки, но преди всичко ден за благодарност на акушерките им,
бабували да се случи най-очакваната в едно семейство радост – вестта за продължението
на рода български.
Бабинден – манифестация на персонажи, подбрани според
традициите на всяко населено място, но неизменна сред тях е майката с детенце
на ръце, което от време на време „плаче“, защото покрай веселата игричка иска някой
да даде паричка.
Тържество
на духа, карнавал на жизнеността и фестивал на блажната песен. И да искаш – не си
затваряй очите, а виж какво се случва в този ден. И да изпитваш смесени чувства
– не си запушвай ушите, а чуй за какво се пее в песните – за нищо друго освен
за всичко, което се случва в живота, когато иде реч за онези…три неща.
На снимките - на Бабинден в град Тутракан, в селата Проф. Иширково, Сокол, Ситово, Зафирово и Сребърна, както и на общ
купон в голям силистренски ресторант с участието на читалищни състави и самодейци от фолклорни ансамбли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар