Темата за
демографските промени в Североизточна България в периода VII-XVI в. бе сред основните, разгледани
по време на форума, проведен в рамките на 18-ия поход „По пътя на шейх
Бедреддин”, организиран от КПД „Родно Лудогорие” в зала 13 на Градската
художествена галерия в Силистра. Тя бе представена от проф. д.и.н. Георги Атанасов
в контекста и на други характерни моменти от развитието на Добруджа и на
Силистра. Началникът на Археологическата
експозиция в Регионалния исторически музей в крайдунавския град се спря пред
участниците – предимно колеги историци, сред които и много учители от цялата
страна, и на нови „извори” за Дуросторум-Дръстър.
На
форума според статистика, представена в друга негова част, през 15-и в. в Добруджа живеят не повече от 30 хил. души, когато
Европа е в демографска стагнация.
В 17-и в. българите сме застинала маса по същите причини. Тогава по нашите земи
се появява население от земите на Македония.
Според
проф. Атанасов в Североизточна България
е имало паритет между славяни и прабългари, съдейки по погребенията в
некрополите. До 9-и в. не е имало българско присъствие на юг от Стара планина. В
10-и в. населените места в Северна България и Добруджа са два пъти повече от
тези в другите части. Около 250 били старобългарските селища, а още повече в района
на сегашната магистрала Букурещ – Констанца. В 11-и в. по нашите земи в СИ
България са действали 20 крепости, по-късно – нито една.
Демографският
вакуум продължил до 1524 г., резултат от т.нар. Карпатска валежна сянка, което
определя и ролята на климата в този род процеси. Междувременно населението се е
изтеглило по поречието на Дунав и по крайбрежието на Черно море. Използването
на рало без плуг в условия на засушаване обяснявало и бързата амортизация на
почвата. В 11-12-и в. на юг
от Балкана се появява гъста мрежа от селища.
С
разрастването на империята в Силистренската кааза започва населване, вкл. на
сюргюни и татари, за да стигнат 300 селата само в този район, макар част от тях
да са незначителни по количество на живеещите в тях хора. В условията на
поредица от руско-турски войни обаче започва и преселението на българите.
Първото е от 1774 г. и стартът е точно от Силистра по посока на Бесарабия в
Руската империя. Най-голямата вълна е през 1829 г.
Няколко години
по-късно част от тях се връщат обратно и по различни причини, вкл. по ефект от
климатични ситуации – тежки зими и др., населяват Добруджа. В афористичен план
е и изводът: Аспарух създава България в района на среден Днепър, после идва да
изгради Дунавска България; векове по-нататък българите се връщат назад, за да
се придвижат отново до новите си земи.
Погребалният
обряд е определен като най-консервативен културен елемент, даващ отговор на
много въпроси. По него се съди, че българинът не е с тюркски произход, а
по-скоро идва от сарматски Иран, което определя генетичната рамка на нацията. В
аристократичните ни родове навлезли и кумански родови жилки, които заедно с
власите обогатяват нашия генетичен код, смята Георги Атанасов.
Пред
аудииторията, но вече в заседателната зала на археологическия музей, проф.
Атанасов разви и въпроса за новите „извори”, свързани с информация за Дуросторум-Дръстър.
Преди всичко той каза, че най-добрите ни историци са завършили класически филологии. Вкл. и румънският учен Петре Дякону, чията
майка е българка, и който е погребан в манастира „Дервент”, намиращ се в
близост до Силистра. За него той е откривателят
на Добруджанската държава.
В лекцията бе
застъпена и темата за Дуросторум, който е сред около десетината града в Римската империя с права на муниципиуми, т.е. техните
жители са със статут на римски граждани. Дуросторум е една от петте
крепости, създадени след битката при Тропеум Траяни, в която побеждава
император Траян. И в нея е настанен XI-и Клавдиев легион, един от четирите, разположени в Северна
България и в Добруджа, но единствен несменяем в охраната на римския лимес, границата
на империята от Русе до Кримския полуостров в целия период преди разпада на
империята през 5-и в.
Пред гостите
от близо и далеч проф. Атанасов обяви, че наскоро е станало известно, че върху
римски храм е изградена сградата на РИМ-Силистра, за което свидетелствали
запазени в Румъния документи на архитекта на зданието, създадено в
немско-унгарско-трансилвански стил.
В рамките на
срещата бе казано още, че след Плиска и Преслав в Дръстър има най-много надписи
– общо 6, от времето на Омуртаг. По текст върху колона се съди за архитектурния
шедьовър на Дунав – Преславния дом, подобен на този в Константинопол, но опрян
на стената на една от петте крепости по нашите земи в онези времена.
В Дръстър на
някомко пъти е имало монетарници. А възстановената наскоро римска колесница на
генерал легат е от най-късен период и е най-хубава сред намерените в земите,
владяни от Римската империя. На времето само тя струвала колкото 50 вола, което
се определя като огромна за тогава сума. От 24-каратово злато са
средновековните обеци, намерени при разкопки в Силистра, което също е уникална
сама по себе си находка.
През септември миналата година в
Археологическия музей в Силистра бе съживена уникалната римска колесница благодарение
на американската фондация „Америка за България” и Американския научен център в
София. „Тя блесна с цялата си достолепиe в залата на музея, където е мястото й,
и ще може да се разгледа от всички, които проявяват интерес към новата находка, и са изкушени от пътуване назад в златните векове на Силистра”,
както писа във Фейсбук „АРТ Силистра”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар