По повод отбелязването на 1000 години от смъртта на цар Самуил - една от най-забележителните личности в българската средновековна история в Археологически музей – Силистра гостува изложба от фото пана на тема "Ненадминат по сила и ненадминат по храброст - българският цар Самуил († 1014)". Богатият снимков и информационен материал представя най-интересните исторически факти от управлението на българския владетел.
Изложбата е дело на Националния археологически институт с музей при БАН и Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към СУ "Св. Климент Охридски". Силистра е първият град след София, в който изложбата се експонира, за да могат да я видят по възможност повече хора.
Изложбата съдържа платна със средновековни миниатюри, текстове на хронисти, каменни надписи, археологически данни, карти, реконструкции и съвременни фотографии на паметници и др. Тя е своеобразен разказ за живота на великия български владетел и неговата четвъртвековна битка с Византия, белязала края на Първата българска държава.
Началникът на археологическата експозиция проф. д-р Георги Атанасов откри изложбата и припомни на присъстващите основни исторически факти и събития цар Самуил. В отсъствието на автора й той представи новата книга на проф. д-р Пламен Павлов „Векът на цар Самуил”.
Експозицията е съпътствана от 20-минутен филм - модерен, ефектен и исторически подкован, който дава възможност на посетителите да си припомнят славната история на българския цар и драматичния завършек на живота му. Изложбата и филмът са насочени най-вече към ученическата аудитория. Ученици, студенти и всички любознателни почитатели на историческото минало ще имат възможността в продължение на 3 седмици да разгледат изложбата и да видят филмите в Археологическия музей, защото на разположение е още един по-дълъг видео материал.
Какво каза още проф. Атанасов? "Дръстърският" патриарх Дамян през 971 година отива в София, където е центърът на Комитопулите, т.е. на комитите - управителите на области в тогавашната българска държава, за да легитимира Самуил за владетел. Традиция е било василевсът или царят, както е по български, да получи короната си на държавен глава от духовния водач. По този начин въстаникът става държавник.
Повече от 100 години български и чужди учени се ровят в архивите от целия свят, за да възстановят времето на Самуил. Включително и в контекста на т.нар истинска епопея в противоборството между Самуил и Василий Втори, продължило повече от 25 години и приключило първо със смъртта на нашия цар, довела до политическата смърт на държавата ни, но седем години се вижда краят и на Източната част на византийската империя.
"Няма такъв случай в световната история", твърди Атанасов. В него той намира и причини за краха на православната част на империята и за възхода на западната и "половина" - католическата. Резултат от (само)убийството на православната цивилизация след братоубийствения конфликт между България и Византия.
В дългосрочен план той води до лишаване на България от политическа същност, а раните върху снагата на Византия се оказват невъзстановими, от което се възползват печенеги и селджуци. Втората българска държава няма харизмата на епохата на Крум, Омуртаг, Симеон и Самуил, казва също проф. Атанасов. Темата за Самуил била много експлоатирана, но най-добре разработена от сръбски автор.
Уикипедия: "Темите, които 48-годишният Сърджан Пириватрич изследва като историк, са свързани предимно със средновековната история на Балканите. Той принадлежи към Белградската византоложка и медиевистична школа. Негов учител е професор Любомир Максимович. Някои от публикациите му са част от тенденция за преосмисляне в сръбската историография на постулатите за небългарския характер на Самуиловата държава. В книгата „Самуиловата държава. Обхват и характер“ (1997), за разлика от повечето свои колеги в Сърбия, той аргументира предимно българския характер на държавата на Комитопулите."
Няма коментари:
Публикуване на коментар