Света Гора - Атон е най-големият жив център на православното монашество

Стоян Тодоров

преди час · 

        Света Гора - Атон е най-големият жив център на православното монашество със запазени аскетско-отшелнически традиции до днес. Още в периода на зрялото средновековие /IХ-Х в./ тук се обособяват многобройни монашески групи в отделни колиби, килии и по-големи общежития - мондариони, скитове и манастири, разпръснати по планинския полуостров. Мекият климат и удобната за отшелничество обстановка способствували за усилване на монашеството. Преминала през различни идейни оттенъци, отшелническата традиция на полуострова се обособява през Х и XI в. във вид, който се запазва за дълъг период. Личности като Атанасий Атонски, основател на манастира Лавра, Евтимий Студит и др. стават пример за подражание и оставят дълбоки следи в традициите на Атон. Именно през този период на полуострова се поселват монаси от различни православни народи.

       В манастирите на Атон се създават благоприятни условия за разцвет на църковно-ритуалното изкуство, строителство на храмове, параклиси - украсени с мозайки, фрески и икони, създаване на дърворезби, метална пластика, художествени тъкани и др. Тук се преписват и се съчиняват много книги на гръцки, славянски и други езици и богато се украсяват с миниатюри.

          Трудна, но богата е историята на атонските манастири в периода на османското владичество - ХV-ХIХ в. Независимо от тежките условия те се обособяват не само като гнезда на верска устойчивост, но и като незагасващи огнища на народностна духовна култура на балканските народи.

         В семейството на атонските манастири още през Х век по документи се споменава и манастирът "Зограф", патрон на който е св. Георги. Според легендата той бил основан в края на IX или в началото на Х в. от трима братя с български произход: Мойсей, Аарон и Иван Селима от град Охрид. Според легендите, а и според имената на споменаваните ктитори, негов пръв дарител бил византийският император Лъв VI Премъдри.Което говори, че манастирът е основан след приемане на християнството в България /865/ и наи-вероятно в края на IX в. Названието си "Зограф" носи от легендата за една изчезнала от Сирия икона с образа на св. Георги, който по чудотворен начин се самоизписал /изографисал/ на дъска тук. Става дума за тъй наречената "Фануилска икона" на св. Георги, намираща се в съборната манастирска църква и считана за чудотворна. Тя е една от най-старите икони в "Зограф" и вероятно произхожда от ХIII-ХIV в. Друга стара и чудотворна икона с образа на същия светец, преселила се тук от Арабия според легендите, се нарича "Аравийската". Тя е една от старите реликви на манастирската църква и носи стиловите белези на изкуството от ХII-ХIII в.

         През своето десетвековно съществуване "Зограф" преживява сложен път на развитие. Значителен брой знаменити личности и ктитори свързват съдбата си с него. В първата половина на XIII в. дарител и обновител на манстира става българският цар Иван Асен II /1217-1241/. В 1275 г. пирати нападат манастира, ограбват го и го опожаряват. Двадесет и шест зографски монаси заедно с игумена са изгорени в манастирската кула, за което са провъзгласени мъченици за вярата. Към края на XIII в. постройките на манастира били възстановени със средства на император Андроник II Палеолог. По-късно, през XIV век, дарители на "Зограф" са българските царе Иван-Александър, Иван Шишман и др. Много български книжовници и духовници свързват имената си с Атон и със Зографския манастир - музикантът Йоан Кукузел, патриарсите Йоаким I, Теодосий и Евтимий Търновски и др.

          По време на османското владичество "Зограф" споделя съдбата на другите атонски манастири. От края на XV и през XVI век той се ползува с подкрепата на молдавските войводи, в земите на които има свои имоти, а от XVII до XIX век - на дарители българи и руси.

        Поклонничеството през XVIII и XIX век е една от формите на общуване на манастира с въздигащите се селища по българските земи, начин на поддържане вярата, народностния език и писмеността от монасите. Българи поклонници поднасяли скъпи дарове не само в "Зограф", но и в "Хилендар", във Великата лавра "Св. Атанасий", в Карея, в "Ивер", "Дионисий" и др. Голяма част от постройките в съседния „Хилендар" от ХVIII-ХIХ век, в които тогава живеят много българи монаси, са строени със средства на жители от Банско, Копривщица, Стара Загора, Видин и др. На Атон се формират живописецът Пимен Зографски, самобитните български историци Спиридон и Паисий Хилендарски, автор на "История славеноболгарская".

       В епохата на националното възраждане на българския народ /ХVIII-ХIХ век/ Зографският манастир поддържа тесни връзки с България. Много от дейците за национална кауза и просвета са работили в "Зограф".

Сегашният облик на комплекса на Зографския манастир е изграден от 1750 г. до втората половина на XIX век върху основи на по-стари манастирски постройки.

        По план манастирът е затворен правоъгълник, в центъра на който се намират старата църква "Успение богородично", построена в 1764 г. със средства на Хаджи Вълчо от град Банско, и новият съборен храм "Св. Георги", построен в 1801 г., украсата на който е започната от художника Никифор, а е завършена от зограф Митрофан - 1817 г. Красивият и внушителен белокаменен комплекс, разположен във вътрешността на полуострова, хармонично е свързан с околната природа.

       В манастира и около него се намират още десетина параклиса, украсени с дърворезбени иконостаси, икони, стенописи и резби: "Йоан Предтеча" - украсен в 1768 г. .със средства на Хаджи Василий от Ловеч, "Св.Димитър" и "Преображение" - от същото време, "Св. Кирил и Методий", "26 зографски мъченици", "Св. Козма Зографски", църквите-параклиси при училището "Св. Георги" и при зографския конак в Карея "Преображение" от XIX век, църквата "Св. Никола" на Арсаната /пристанището/ от ХV-ХVI век и др. Най-обемни по мащаб и най-ефектни са стенописите и иконостасите на старата църква "Успение Богородично" и на главната манастирска църква. Наред с утвърдените библейски сюжети тук са включени и много исторически изображения и портрети на дарители. В църквите и в музейната колекция на Зограф има множество интересни икони от XIV до XIX век - дело на различни майстори, школи и направления.

       Още от средновековието и особено по време на българското Възраждане много наши Зографи и резбари са оставили знаменити творби в Зографския манастир и на Атон. В 1862 г. В преддверието на главната църква на Великата лавра "Св. Атанасий " работи известният български художник Захарий Зограф. Една година по-късно той създава и иконите за иконостаса в църквата "Преображение" при зографския конак в Карея.

         Освен голямото архитектурно, стенописно и иконописно богатство "Зограф" притежава много стари книги и документи. Български граматици и преписвачи са създали голямо количество славянски ръкописи, които и досега се пазят в зографската библиотека или са пръснати по другите светогорски манастири. В библиотеката се пазят значителен брой ръкописи на пергамент и хартия, които датират от XI до XIX век. Оттук произлизат: знаменитото Зографско алаголическо евангелие от XI в., Драгановият миней и Радомировият псалтир, писани и украсени с миниатюри през XIII век, служебникът на Патриарх Евтимий Търновски от XIV Век. Тук се намират списъци - поменици на българските средновековни царе, преписвани през XVII и XVIII век от стари оригинали, първообразът на "История славеноболгарская", написана от Паисий Хилендарски през XVIII век, много старопечатни книги и други интересни документи.
Повече по тази и друга теми: www.facebook.com/pages/Източно-Православна-Общност/829277133770373?notif_t=fbpage_fan_invite