1710 години от мъченическата смърт на св. Дасий Доростолски

  Св. мъченик Дасий живял през III век в крайдунавския град Доростол (днес Силистра). Жителите на града се готвили за празника на езическия бог Сатурн. Според обичая, тридесет дни преди празника те избирали красив юноша, обличали го в красиви дрехи и му оказвали царски почести, а в деня на празника го принасяли в жертва на бога.

Този път изборът паднал на св. Дасий. Като узнал това, той казал: "Ако ми е съдено да умра, по-добре да умра за Христа като християнин". Той открито изповядал пред съгражданите си своята вяра в Христос, изобличил ги за тяхното злочестие и заблуждения и обърнал много от тях в Христа. Поради това, по заповед на императорите Диоклециан (284-305) и Максимиан (284-305), той бил обезглавен след жестоки мъчения. Св. Дасий се празнува от Православната и от Римокатолическата църква в деня на смъртта му - 20 ноември 304.

Плакат на Доростолска митрополия

  Св. Дасий е един от най-известните и почитани мъченици на Христовата вяра по българските земи през късната античност, а и във времето на Първото българско царство. Св. Дасий (“Дасий мъченик”) присъства и в култовия живот на Търновската патриаршия, но очевидно след ХІ-ХІІ в. на преден план излизат други сакрални личности, особено такива, които са свързани със собствената християнска история на българите (Св. равноапостоли Кирил и Методий и учениците им, св. Иван Рилски, светците, чиито мощи са се пазели в столицата Търновград и т.н.).

Пред мощите на св. Дасий в Силистра

Св. Дасий произлизал от местните траки и служел като обикновен войник в римския ХІ Клавдиев легион, базиран в Дуросторум/Доростол (бълг. Дръстър, дн. Силистра). При съвместното управление на императорите Диоклетиан и Максимиан (т.е. в периода 284-305 г.), когато християните били подложени на масови гонения, св. Дазий отказал да участва в новогодишните езически празненства. Изправен на съд пред Басос, легатът на легиона, той с ярки думи изразил вярата си в Христа. След жестоки мъчения тракийският войник бил посечен на 20 ноември (петък) 302 г. Неговото житие било написано още през ІV- V в. (най-старият ръкопис се съхранява в Парижката национална библиотека), а култът към мъченика придобил широка известност. Св. Дазий бил включен в Синаксара на Цариградската патриаршия, в историята на Хиероним и др. Най-ранното му изображение е в Менелогия на Василий ІІ (ХІ в.). Св. Дазий се споменава в надпис от Аксиополис (дн. Черна вода в Северна Добруджа, Румъния) от VІ в. заедно с мъчениците Кирин, Киндеос и Тасиус. В чест на доростолския мъченик били издигани храмове и параклиси в различни части на империята. 

       В края на VІ в. жители на Доростол, уплашени от аваро-славянските нашествия, побягнали в Италия. Те отнесли със себе си мощите на светеца в големия град Анкона, където и днес в музея "Диоцезиано" се пази неговият каменен саркофаг с надпис: "На това място лежи св. Дасий, пренесен от Доростол". Надали е случайно, че един от епископите, участвали в преговорите между Римската курия и св. княз Борис-Михаил, бил Павел Анконски. 

Пламен Павлов, Христо Темелски

Из " Българските светци"