 |
20.06.2012 г.
Гергана Жулева
|
На 20 юни на свое редовно заседание МС разгледа и прие доклада за състоянието на администрацията през 2011 г. За ПДИ това е ценен източник на данни за това какво се е случвало в органите на изпълнителната власт по отношение на достъпа до информация. Данните, свързани с работата на административните структури са отразени в раздел VI Достъп до обществена информация. http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0211&n=40&. Тази година отчетът по достъпа до обществена информация не е придружен с препоръки, а и анализ на получените данни не е направен. Защо например, 126 от заявленията са оставени без разглеждане – причини, имало ли е работа на администрацията със заявителите за да уточнят своите заявления? Защо намаляват е-заявления та? Защо само 65,4%, а именно 364 администрации приемат заявления, подадени по електронен път? Останалите просто не отговарят на тези заявления или не са си определили реда, по който да става това? Е-завленията са приравнени по закон към писмените заявления и от 2000 година насам, това което трябваше да направят ръководителите на административни структури беше да определят реда, по които да се работи с електронно подадените заявления. Макар да няма обяснение на ситуцията с електронните заявления, данните съответстват на реалностите. Традиционният одит на активната прозрачност на органите в системата на изпълнителната власт и на капацитета за работа с е-заявленията, който извършва ПДИ от 2009 година насам показва, че отговорили на електронните заявления са 68% от изследваните 474 институции. Това са 334 от органите в системата на изпълнителната власт, от които 321 са предоставили исканата информация. http://www.aip-bg.org/surveys/db/2012ii/stats.php
Макар въпросите свързани с работа с електронните заявления да възникват от години и досега няма мерки за уеднаквяване на реда за работа с е-завленията. Тенденциите обаче по всички показатели се запазват: Увеличават се административните структури, които получават заявления и за миналата година те наброяват – 557. В 440 (79% ) от 557 са разработени вътрешни правила за работа по ЗДОИ . От всички, които не са си изработили вътрешни правила, най-голямо впечатление правят – Министерството на земеделието и храните, Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и Агенция по обществени поръчки. Все институции, които очевидно смятат, че информацията, която създават и съхраняват не е от голям обществен интерес, че да се грижат за достъпа до информация. В доклада се твърди, че „в 354 административни структури (63.6% от всички), от които 66 от ЦА, е разработена разяснителна информация за гражданите относно упражняването на правото на достъп до информация”. Подадените заявления и тази година намаляват, а отказите от две поредни години се увеличават. Хубавото на процеса е, че гражданите все повече обжалват и решения за предоставяне и решения за отказ от информация. Отново на първо място сред заявителите са гражданите, следвани от бизнеса и журналистите. пазват се тенденциите и при основанията за отказ. Отново на първо място са отказите на основание – засегнати са интересите на трето лице (физическо или юридическо) и няма неговото съгласие за предоставяне на исканата информация. От 8679 решения по заявленията в 168 след баланс на интересите е решено в полза на надделяващ обществен интерес. Няма как да съдим дали е било необходимо да се прави баланс на интереси в другите казуси, тъй като с изключение на 25 решения, в които е отказана информация на основание държавна или служебна тайна в останалите 341 би трябвало да се мисли за надделяващ обществен интерес. Пълен достъп до исканата от заявителите информация е предоставена в 5 932 случая, от които в 5 362 информацията е предоставена в 14 дневен срок.
Няма коментари:
Публикуване на коментар