Личен коментар по нелични въпроси: рецепти за икономия в условия на продължаваща криза

            Лято е. В условията на криза живеем. Броим левчетата, за да изкараме месеца, но се молим на съдбата да ни останат и за почивка. Поне за един уикенд край морето, защото е най-близо до Силистра. За съжаление планината е далеко, а чужбинските предложения май не са ни по джоба. На пушачите – честито, могат да се постараят да спрат цигарите. За да спестят някой лев, трупвайки някое и друго килце върху снагата си, докато се нормализират нещата. После изведнъж ще им се стори, че печелят повече. Няма да я докарат до почуда какво да си правят парите, но все пак ще направят разликата.

            Някога в соцвремето имаше телевизионно преаване, начерено „Икономиката икономична – дело на всеки”. Но и тогава бе популярна максимата „Икономията е майка на мизерията”. Време е да се убедим в нейното вездесъщо присъствие във всекидневието ни. И все пак какво друго да направи човек, за да изезе от кризата? Ако не е реститут, рентиер, чорбаджия, властимащ на висока служба или просто роден с късмет, печелещ от тотото. 

            Откъде да тръгнем с икономията? Спираме минералната вода, закупена в заведение. Левче – кефче. 30 на месец. Ще се примолваме да ни дават чешмяна вода, ако се смилят над нас, разбира се. Казваме „чао” на второто за деня купешко кафе, а по-смелите ще се лишат и от единственото. Ще си носим в чантата малка бутилка или термус, може и с приготвен вкъщи чай. Както правят в Китай, Япония, Корея и САЩ. Още 30-33 лева спестени в рамките на един месец. Пропускаме обяда, като минаваме на един таратор, за няма и лев. При добро желание се разделяме и с вечерята. Ходене на кръчма? Я, моля ви се, какво беше това? А и вече го няма предизвикателството с пушенето. Слава богу, в Силистра липсва театър, или гостуват второразредни пиеси пиеси, ама от време на време, следователно още едно изкушение в графата „минус”, но кертик бележим в тази „плюс” за икономиите. За киното е ясно, вече е в историята, дори и летният му вариант. А някога то беше атракция. Чупиш клонка от най-близкото дърво и се втурваш да гледаш някой индийски или съветски филм. Докато текат кадрите трепеш комарите наред. В Силистра вече не ходим и на мач. Просто защото нямаме футболен отбор в никоя група. Ето ти спестени 50-60 лева от пропуснати културни и спортни мероприятия. Я, че до тук май стигнахме минималната работна заплата или поне я преполовихме. Както и да е. Важното е, че опитът с икономията се получава успешно мероприятие. Заравих да отбележа: спираме чопленето на семки, така ще се погрижим за стомасите си, тръпнещи от пържени продукти. А и лека екологична забежка осъществяваве.

            Разбира се, има и още алтернативи: пропускаме като малки и незначителни гари входовете на магазините за втора употреба, за да попълваме празнотите в гардеробите си с евтини дрешки, най-често маркови, ако имаме шанс и вкус изобщо; не черпим приятелите си, дори и ако са си позволили този лукс по наш адрес – просто се правим на резсеяни до следващата по-категорична подкана; разтегляме във времето посещенията на часовете за народни танци, йога, фитнес и басейн, стига да са вписани в дневния ни ред. Спираме да мечтаем за нов телевизор, пък и европейското вече се преполовява, колко му е да се взираме в старите си апарати. Финала може да го гледаме у някой съсед, приятел или по интернет. Идвала била олимпиада – много важно, по-старите не са забравили, че са я слушали някога по радиото, а после са я проследявали и по черно-бели монитори.

            Да продължаваме ли нататък? Я да спрем, че ще посегнем на абонаментите за мобилни апарати и за световната информационна мрежа, без която младото поколение не може да преживявава. Тогава ще ни останат мигове за четенето на книги, както в доброто старо време. И те са обаче скъпи и ще се окаже, че не са ни по джоба.

Накрая ще вземем да се юрнем към родното село, за да се хванем за мотиката и лопатата. Ще напрегнем мищци, ще се потрудим и може да измислим форма за компенсиране на намалелите приходи в бюджета си, за сметка на разширяващите се разходи. А и, както е известно, „Луд умора няма”. Накратко: „Назад към природата”, за да имаме самочувствие и да преодолеем кризата. За да се подготвим за следващата или направо за края на света. Независимо по кой древен календар ни е предсказана. 

Versinaj