За малките неща и за големите надежди

В живота си всеки човек получава много „подаръци“, повече от които са под формата на преживявания, от които може да си направи изводи и благодарение на тях да подобри хода си през годините. Ако има обаче нагласа, сетива и ако изобщо в ДНК-то му е заложено да се учи и да помни . Един от житейските уроци, които съм получил досега е в далечната 1982 г. в крайдунавския град Братислава, столица на днешна Словакия, където група филолози от Великотърновския университет бяхме на студентска езикова практика. Случката, драснала следа в съзнанието ми, няма връзка със словашкия език, който впрочем е в обща езикова група („южна“) с българския и със сръбския (вече и с хърватския) в рамките на т.нар. славянски езици. Впрочем етнически турчин със странното за 80-те години на миналия век име Лудвиг Селимски ми е бил преподавател в Университета по сравнителна граматика на славянските езици общо над 10) – от Балканите, през Средна Европа и Прибалтика до Русия, Украйна и Буларус. Став...