сряда, 18 декември 2019 г.

За 25-и път "Стани нине, господине" на фестивална сцена в Силистра

Най-малко в десетина села в област Силистра е жива коледарската традиция, отделно тя се предава в почти всяка детска градина на най-малките добруджанчета, благодарение на паметливи учителки ентусиастки. С надеждата, че и занапред ще има кой да пее песни, изпълнени с наричания за здраве и добра реколта, за мир и любов между хората, за щастлива следваща година.

Общинският фестивал "Стани нине, господине", проведен в салона на Драматично-куклен театър Силистра на 14 декември 2019 г. е единствен по рода си в областта. Той е организиран от община Силистра, представена на форума от зам.-кмета Мария Недялкова и от директора на дирекция "Хуманитарни дейности" Цветана Игнатова. Жури в състав: д-р Йордан Касабов - етнолог, Веселина Чернева - музикален педагог, и Велико Димитров - хореограф, присъди две първи награди - на коледарските групи от НЧ "Родолюбие - 2006" с. Айдемир и НЧ "Дочо Михайлов - 1906" - с. Бабук; две втори награди - на коледарите от ТЧ "Иван Вазов" - с. Срацимир, и НЧ "Дръстър - 2012"; с поощрителна награда са децата-коледари от група "Гребенци" при ОУ "Св. св. Кирил и Методий" - Силистра.
Фестивалът се превърна за пореден път в неповторим празник на съхранените традиции, предавани от поколение на поколение, при това с участието на все повече млади хора, каквото бе изискването на журито през последните години, и както става ясно, с него са се съобразили повечето от читалищните ръководства. В предложените варианти на обичая пролича спецификата на всяко населено място - в мизансцена, костюма, атрибутите - гега, пита, коледарски венци; отделно - в благословиите, някои от които напълно автентични и със забавно съдържание дори за младата публика, за която срещата с миналото се осъществява и по този начин.

Според любимия преподавател на няколко поколения студенти от Великотърновския университет проф. д-р Анчо Калоянов ("Коледуване и коледни песни"), където той преподава дълги години учебна дисциплина по народно творчестов (фолклор):"Коледарите са празнично облечени момци, предвождали от женен мъж, които собхождат след полунощ на Бъдни вечер къщите на своите съселяни, пеят песни и изричат благословии, заради което щедро биват дарявани от стопаните.


Броят на коледарите в една дружина не надвишава двадесетина, когато е прието да пеят вътре в къщите, някъде се спазва да бъдат дванайсет (и с водача - тринайсет), другаде са само четирима или шестима певци, отбрани сред всички момци, разучавали песните и прослушвани от старейте на селото предния ден. Освен водача и певците в групата има "магаре", "котки", "поясмар", "булка" ("предач" или "баба-невеста"). "Котките" вървят напред и събуждат стопаните, ако са заспали, а "магарето" носи даровете.


Водачът на дружината е именуван по различен начин в отделните населени места, според ролята в самото коледуване. Щом предоставя стан на коледарите, той е "станеник" и някога това име за водача ще да е било общоразпространено. В ролята на предводител на "войска коладници" той е "цар" и притежава подобие на жезъл. Ако се отличава с правото единствен да благославя кравая, той е "поп" ("блажич", "мармарин"), а ако е "съпруг" на водената "баба-невеста", той е "старец" или "дедица".



Водачът е посредник както между мъртвите и живите, тъй и между старата и новата година. Наричан e кум, почитан e и e възнаграждаван, покровител е  на момците. Царят (станеникът) е най-представителната фигура и трябва да е добър стопанин, мъж в разцвета на силите си и да е речовит, за да може да благославя; по неговото име се споменават плодородните години в селото.

В нощта срещу Коледа коледарите тръгват от стана (бел. ред.-дома, където са се подготвяли от Никулден) и, след като обходят всички къщи, се завръщат пак там, посрещнати от станеницата (царицата), за да бъдат дарени с кърпи. В стана се играе и несключеното хоро (буенец) през дванайсетте т.нар. мръсни дни и в него се слага трапеза от събраното при коледуването, на която се кани цялото село. 

Началото на коледуването, когато цялата дружина начело с водача тръгва от стана, се възвестява със звъна на църковната камбана, с гърмеж на пушка и със специална за случая песен. Представяли са се първо на кмета, а са блажили у свещеника. С кратка песен "Бог се роди, коладе ле, тази вечер, коладе ле" коледарите съобщават за своето пристигане пред портите. Водачът честити Коледа на стопанина, излязъл да ги посрещне, подава му бъклица с вино и го пита: "Славите ли Бога?" При отговор: "Славим, славим, добре сте дошли!" четата влиза и изпява предварително намислените песни, съобразени с челядта и поминъка. Пеят на двора и по-често вътре в къщата, където ги приканват да приседнат на трапезата, за да вземат по хапка и пийнат по глътка.

В една къща коледарите изпяват няколко песни (до десетина): за земеделциq пастири, моми, момци, малки деца, старци, стопанин, стопанка. Всяка песен завършва с кратки стегнати пожелания: "Вам си пеем, бога славим!", "Колкото сме речом рекли, толкоз здраве на тази къща", "Колкото звезди в ясно небе, толкова здраве на тази къща" и други подобни. Щом певците изпеят предвидените песни, "магарето" започва да реве, с което дава знак на стопаните да поднесат своите дарове. Стопанката дава кърпа, повясмо, сланина или отбрано месо от закланата свиня, а момата - кравай, който се надписва с нейното име. Краваят се поема от благословника, най-често водача, който се обръща на изток, върти го в ръце или пък всички коледари се докосват до него и го "люлеят", и казва бързо коледарската благословия. При изричането й благословникът често се обръща към останалите с думите "Речете амин, дружина!", а те гръмогласно откликват с дружно "Амин!" и тропат с тоягите си по пода или по тавана на къщата. При излизане от дома коледарите пеят повсеместно "Ние от къщи, а Господ вкъщи!"

Коледуването завършва с идването на деня. Същия ден се прави търг за събраните продукти, част от които се заделят за общоселската трапеза вечерта в стана. На търга става и наддаването за моминските краваи. Този обичай, при който съперниците за едно моминско сърце са доказвали своята любов с "наличен брой" левове, е заменил старите предбрачни състезания. Плод на възрожденските парично-стокови отношения, той все пак е съхранил метафорно-поетическото си излъчване като игра на мъжкото общество, зрител и съдник на отношенията между съперниците и момата. Събраните на търга пари се предавали на църквата за утвар и свещници, на училището и читалището и за градежи на мостове, чешми и кладенци (в много села съществуват "коледарски кладенци"), а след войните - за паметници на убитите по фронтовете.

Въпреки отликите с пролетните кукерски игри (липсата на заораване и засяване, смъртта и възкресението на кукерския цар) коледарската изява имат обща основа с тях...Живи свидетели на началните векове на българското битие, коледните песни излъчват очарование, което няма да помръкне, докато звучи нашата реч...В своето изследване за произхода на едно старинно склонение в праславянския език проф. Иван Добрев доказва, че те се градят върху индоевропейския космогоничен мит и че "по литературно-историческо значение се нареждат сред първостепенните филологически паметници на индоевропейската култура".

Както обредите от Никулден до Ивановден, така и в песните смяната на старата година с новата се осмисля като край на света и негово сътворение, но същинско разрушаване няма, има само заплаха, която се отстранява като се спазва унаследената и осветена традиция. В този двубой на човека с природата песните са памет за реда във Вселената, и когато той съществува, песни не се пеят, а когато е разрушен, те го заместват. Тъкмо като коледна митология песните не трябва да се разглеждат по предназначението си за лицата, на които се пеят, а по тематичните си ядра: за самите коледари и тяхното дълго песенно пътуване във вълчи нощи, за двубоя между силите на хаоса и силите на реда, за Бога и неговите светци, за исторически личности и събития, "смлени" в мелницата на мита".


Текст: по публикация на Фейсбук-профила СЪБЕСЕДНИК. Снимки: ВЕРСИНАЖ и СЪБЕСЕДНИК.

Няма коментари:

Публикуване на коментар