петък, 13 септември 2019 г.

Силистра почерпи руснаци и японци с дъхави пити, и с рибена чорба




За втора поредна година на пл.Свобода в Силистра, кръстен на Освобождението на града през 1919 г., бе проведен Празник на хляба, песента и танца – част от празничната програма на община Силистра в рамките на традиционните Дни на Силистра, обявени през 1996 г. с решение на Общинския съвет в чест на Кръстовден – Празник на Силистра.
Тържеството бе посветено на хляба като символ на гостоприемство - официални гости се посрещат с хляб и сол, или с хляб и мед. Подобно на много други народи, за които насъщният е част от различни обреди и ритуали. Християните го наричат „плътта Христова“. Българите имаме и златна поговорка, особено актуална в житницата на страната - Добруджа, а именно "Никой не е по-висок от хляба".
Известен е римският политически израз „хляб и зрелища“, благодарение на прилагането му в действителност редица владетели са се задържали на власт. Помни се обаче, че австрийската владетелка Мария Антоанета се е изказала малко по-различно: "Като нямат хляб, да ядат пасти" - става дума за народа й, който имал въпиюща нужда от храна.
За да се насладят на произведенията на самодейците от читалищата в общината - от Силистра (вкл. Смесен хор "Седянка" - единствени предлагащи официално комка с вино), Айдемир, Калипетрово, Сребърна, Смилец, Бабук, Българка (Бръчма), Срацимир и др., специални гости на празника бяха делегациите на побратимените ни градове Ржев (РФ) и Сакурагава (Япония). Начело с кмета на общината д-р Юлиян Найденов те направиха тур на овациите покрай трапезите, подредени изкусно от майсторките на хлебни изделия – дъхави пити, курабии, сладкарски чудесии и всякакви други – стари и нови рецепти.
Те и около 600 души не пропуснаха и шатрата на Общински съвет Силистра, заедно със съветниците, чиито членове сготвиха за поредна втора година вкусна рибена чорба във ветренски вариант, раздадена като курбан за здраве на всички жители на общината в чест на празника на града.
Оркестър "Еделвайс", заедно с представители на различни клубове за народни хора - от Силистра и Калипетрово, поведоха безкрайни хора по площада, за да грейнат шевици и да се завият кръшни стъпки. Защото в хорото има магия и "ритъм, който съвпада с ритъма на сърцето ти и сякаш се пренасяш в друг свят" (www.sharenacherga.com).
А песента - тя е мехлем и духовно изображение на мисли, чувства и емоция. Още древните гърци, а преди тях вероятно и траките , разпознават няколко разновидности на песните – елегия, химн, култова, хвалебствена и любовна песен. Някои от тях като стил и начин на изразяване са актуални и днес, особено в Добруджа.
www.school.misterj.eu: Територията на Добруджанската музикално-фолклорна област се простира приблизително между линията Тутракан-Тервел-Добрич-Балчик, черноморското крайбрежие, североизточната граница с Румъния и крайдунавските селища по долното течение на р. Дунав на запад от Силистра.
Докато в северозападната крайдунавска територия на Добруджа гъдулката е с повсеместно приложение, в източния район към Черно море кавалът и гайдата имат приоритет в инструменталната практика. Особено оригинални и свежи са богато орнаментираните мелодии на местните кавалджии, които със своята специфика и майсторско изграждане съперничат на съответни инструментални образци от Тракия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар