събота, 22 декември 2018 г.

Книга за добруджанските шиковци тръгна към сърцата на читатели от няколко страни

22 декември 2018 г., 10 ч. Салон на Народно читалище "Пробуда" село Калипетрово. Коледна проява заедно с Областна администрация Силистра, посветена на културното многообразие в ЕС - представени бяха езиците в страните от Стария континент, както и традициите за честване на Бъдни вечер, Рождество и Коледа.

Водещият Йордан Георгиев: "Уважаеми гости, добре дошли на едно място, където в продължение на много десетилетия е раздвижвана творческа енергия и е показван дух, наследен от нашите предци. Своята изява са имали хора от различни поколения чрез слово, песен и танц. По сцената своите визуални искри са пръскали изящни народни носии и бляскави украси върху стари премени на достолепни мъже и жени.


Днес, само дни преди големите празници Бъдни вечер, Рождество Христово и Коледа, както винаги – в навечерието на Нова година, ще навлезем по виртуален начин в един свят, останал в миналото, но който живее в нашите вени и кръв, дори и без да го съзнаваме.

В същото време – без съмнение, този свят е част от световното културно пространство, той е нашата отлика от други народи, с които образуваме културното многообразие на света. 2018 г. е година на европейското културно наследство.

И по този повод Областна администрация Силистра изпълнява задачи от Комуникационната стратегия на Република България, провеждайки няколко събития, едно от които в Калипетрово - приветствие от заместник-областния управител Илиян Николов, вкл. към участниците в тържеството, и в специалния гост в него - д-р Йордан Касабов - автор на книгата "Шиковското население в Добруджа", което представяме днес и пред специални гости от село Брънещ край Букурещ в Република Румъния, потомци на калипетровци от преди 200 години.

В днешното време на омесени в съмнителна опаковка ценности всяка книга за миналото е портал към информация за хора, събития, факти, начин на живот, философия и форми на общуване, които за повечето от нас са непознати. От една страна, защото най-вероятно никой не ни ги е посочвал като нещо важно и ценно за нашето съвремие, а от друга страна – модата в поведението на хората изисква различност, която понякога се разминава изцяло с традициите на един народ.


В диалектиката има един закон, наречен Закон за отрицание на отрицанието, който е  израз на спираловидния процес на развитие на човечеството, като всеки кръг от спиралата е своеобразно връщане към предишния, но на по-високо ниво.

В хода на цикъла едновременно с унищожаването на старото се открива непреходното в него и то се запазва във възникващото ново, съдържащо необходимостта от своето собствено отрицание в процеса на по-нататъшното развитие.

Така е според философията, а в живота това се проявява с интереса към начина на мислене и живот на нашите предци, чиято история и житейски уроци биха били полезни за всеки от нас, стига да ги познаваме.

Книгата „Шиковското население в Добруджа“ на етнолога но стига само надникнем в отделните глави, за да се натъкнем на умозрение, което ще ни позволи да живеем освободени от оковите на съвременните тегоби.

Защото къде пряко, кога с досещане ще разберем, че животът е текъл и преди трудно, на пресекулки, подвластен на войни и разпри между групи от хора; в среда, зависима от властимащи, от природни катаклизми, от климатични влияния, от лоша енергия, но и от благоприятни стечения на обстоятелствата.

Книгата ни показва на практика как в миналото животът е бил по-подреден, защото са спазвани писани и неписани житейски правила и ритуали, както и изисквания за отношения между хора от различни прослойки, етнически групи и прочие различности.

Със средствата на науката етнология, която е знание за един народ, книгата ни разкрива тайни, които са пред нас – в бита ни, в дрехата ни, в кухнята ни, но ние не познаваме кодовете за тяхното разгадаване. А някога е бил достатъчен и един поглед върху човек или предмет, за да сканираш необходимата информация за него, която да преведеш в съзнанието си, за да знаеш как да постъпиш в съответната ситуация.

И всичко това се е учело не в училище, а вкъщи – и не с дидактически материали, както им казват днес на помощните средства, а направо в средата за живот. При това участвайки пряко в производството на артикулите в целия склад от жизнени условия, изпълващи живота ни, наречени с общата дума „бит“.

Любопитна подробност е, че в миналото българинът, в случая шиковецът, едва ли не от раждането си, е влизал в роли, присъщи за възрастта му, за да научава в движение условните знаци на живота в различните му етапи – детство, юношество, младост и така до старостта.

Всичко това в книгата Йордан Касабов разказва, показва и доказва, вкл. с нагледни материали, събирани в продължение на много години, за да влязат в една систематизирана книга, полезна не само за самите шиковци, които ще намерят в нея себе си, а и за всички, проявяващи интерес към миналото.

В книгата освен етнология има история, психология, модизъм, кулинарност, езиковедство и какво ли още не.  В никакъв случай обаче не е учебник по всичкология, защото материалът е подчинен на етноложкото специализирано изследване чрез етнографско изражение на културните съставки, отнасящи се до група население, представено за пръв път във вида си на мини етнографска подгрупа (шиковци), вклинена в пространството на голямата полянска етнографска група, навлязла широко и в средите на добруджанци.


Пред читателя са разкрити съдбите на десетки личности от етногрупата на шиковци, част от които са признати като важни личностни фактори в развитието на градове като Силистра и Дулово, на села като Калипетрово, Проф. Иширково, Брадвари, Алеково, Добротица, Ястребна, Алмалий (Румъния), Бесарабия (Молдова, Украйна) и др.

Това са предварителните думи към книгата „Шиковското население в Добруджа“, дело на автора й – Йордан Касабов, родом от Брадвари, където е бил директор на училището и кмет на селото. Завършил е история във Великотърновския университет, където е защитил и докторската си дисертация. Останалото е в творбата в над 500 страници, включително и над 50 от тях в цветни приложения."

Няма коментари:

Публикуване на коментар