Книга за добруджанските шиковци тръгна към сърцата на читатели от няколко страни

22 декември 2018 г., 10 ч. Салон на Народно читалище "Пробуда" село Калипетрово. Коледна проява заедно с Областна администрация Силистра, посветена на културното многообразие в ЕС - представени бяха езиците в страните от Стария континент, както и традициите за честване на Бъдни вечер, Рождество и Коледа.

Водещият Йордан Георгиев: "Уважаеми гости, добре дошли на едно място, където в продължение на много десетилетия е раздвижвана творческа енергия и е показван дух, наследен от нашите предци. Своята изява са имали хора от различни поколения чрез слово, песен и танц. По сцената своите визуални искри са пръскали изящни народни носии и бляскави украси върху стари премени на достолепни мъже и жени.

Днес, само дни преди големите празници Бъдни вечер, Рождество Христово и Коледа, както винаги – в навечерието на Нова година, ще навлезем по виртуален начин в един свят, останал в миналото, но който живее в нашите вени и кръв, дори и без да го съзнаваме.

В същото време – без съмнение, този свят е част от световното културно пространство, той е нашата отлика от други народи, с които образуваме културното многообразие на света. 2018 г. е година на европейското културно наследство.

И по този повод Областна администрация Силистра изпълнява задачи от Комуникационната стратегия на Република България, провеждайки няколко събития, едно от които в Калипетрово - приветствие от заместник-областния управител Илиян Николов, вкл. към участниците в тържеството, и в специалния гост в него - д-р Йордан Касабов - автор на книгата "Шиковското население в Добруджа", което представяме днес и пред специални гости от село Брънещ край Букурещ в Република Румъния, потомци на калипетровци от преди 200 години.

В днешното време на омесени в съмнителна опаковка ценности всяка книга за миналото е портал към информация за хора, събития, факти, начин на живот, философия и форми на общуване, които за повечето от нас са непознати. От една страна, защото най-вероятно никой не ни ги е посочвал като нещо важно и ценно за нашето съвремие, а от друга страна – модата в поведението на хората изисква различност, която понякога се разминава изцяло с традициите на един народ.

В диалектиката има един закон, наречен Закон за отрицание на отрицанието, който е  израз на спираловидния процес на развитие на човечеството, като всеки кръг от спиралата е своеобразно връщане към предишния, но на по-високо ниво.

В хода на цикъла едновременно с унищожаването на старото се открива непреходното в него и то се запазва във възникващото ново, съдържащо необходимостта от своето собствено отрицание в процеса на по-нататъшното развитие.

Така е според философията, а в живота това се проявява с интереса към начина на мислене и живот на нашите предци, чиято история и житейски уроци биха били полезни за всеки от нас, стига да ги познаваме.

Книгата „Шиковското население в Добруджа“ на етнолога но стига само надникнем в отделните глави, за да се натъкнем на умозрение, което ще ни позволи да живеем освободени от оковите на съвременните тегоби.

Защото къде пряко, кога с досещане ще разберем, че животът е текъл и преди трудно, на пресекулки, подвластен на войни и разпри между групи от хора; в среда, зависима от властимащи, от природни катаклизми, от климатични влияния, от лоша енергия, но и от благоприятни стечения на обстоятелствата.

Книгата ни показва на практика как в миналото животът е бил по-подреден, защото са спазвани писани и неписани житейски правила и ритуали, както и изисквания за отношения между хора от различни прослойки, етнически групи и прочие различности.

Със средствата на науката етнология, която е знание за един народ, книгата ни разкрива тайни, които са пред нас – в бита ни, в дрехата ни, в кухнята ни, но ние не познаваме кодовете за тяхното разгадаване. А някога е бил достатъчен и един поглед върху човек или предмет, за да сканираш необходимата информация за него, която да преведеш в съзнанието си, за да знаеш как да постъпиш в съответната ситуация.

И всичко това се е учело не в училище, а вкъщи – и не с дидактически материали, както им казват днес на помощните средства, а направо в средата за живот. При това участвайки пряко в производството на артикулите в целия склад от жизнени условия, изпълващи живота ни, наречени с общата дума „бит“.

Любопитна подробност е, че в миналото българинът, в случая шиковецът, едва ли не от раждането си, е влизал в роли, присъщи за възрастта му, за да научава в движение условните знаци на живота в различните му етапи – детство, юношество, младост и така до старостта.

Всичко това в книгата Йордан Касабов разказва, показва и доказва, вкл. с нагледни материали, събирани в продължение на много години, за да влязат в една систематизирана книга, полезна не само за самите шиковци, които ще намерят в нея себе си, а и за всички, проявяващи интерес към миналото.

В книгата освен етнология има история, психология, модизъм, кулинарност, езиковедство и какво ли още не.  В никакъв случай обаче не е учебник по всичкология, защото материалът е подчинен на етноложкото специализирано изследване чрез етнографско изражение на културните съставки, отнасящи се до група население, представено за пръв път във вида си на мини етнографска подгрупа (шиковци), вклинена в пространството на голямата полянска етнографска група, навлязла широко и в средите на добруджанци.

Пред читателя са разкрити съдбите на десетки личности от етногрупата на шиковци, част от които са признати като важни личностни фактори в развитието на градове като Силистра и Дулово, на села като Калипетрово, Проф. Иширково, Брадвари, Алеково, Добротица, Ястребна, Алмалий (Румъния), Бесарабия (Молдова, Украйна) и др.

Това са предварителните думи към книгата „Шиковското население в Добруджа“, дело на автора й – Йордан Касабов, родом от Брадвари, където е бил директор на училището и кмет на селото. Завършил е история във Великотърновския университет, където е защитил и докторската си дисертация. Останалото е в творбата в над 500 страници, включително и над 50 от тях в цветни приложения."