От съдебната зала
|
Петчленен състав потвърди отмяната на положителна оценка за въздействието върху околната среда на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци
Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ
За втори път през 2013, след отмяната през юли на положителния ОВОС на преустройството на ядрения реактор на БАН в София, съдът взе решение в полза на защитата на живота и здравето на хората и бъдещите поколения. Това отсъждане засяга една от най-тайните, неясни и изпълнени с манипулации области от живота в България - ядрената енергетика. Още повече, че властта е доказала готовността си да се бори с нокти и зъби за неясни проекти със съмнително значение за обществото.С решение № 15645 от 28 ноември 2013 по адм.д. № 12075/2013 петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) окончателно отмени положително становище на министъра на околната среда и водите за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО) на площадка „Радиана”, близо до Козлодуй. Решението на МОСВ за одобряване на инвестиционно предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на краткоживеещи ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци с възложител Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” е издадено на 10 октомври 2011. Обжалвано е пред съда от Петър Пенчев от Монтана, заместник председател на НД „Екогласност”, в качеството му на гражданин. С решение № 11040 от 22 юли 2013 по адм.д.№ 14109/2011 тричленен състав на ВАС отмени акта за одобряване на инвестиционния проект за НХРАО.
Така можем да се надяваме, че една от темите табу в българския преход - ядрената енергетика, вече е отворена не само за обществен и политически дебат (което се случи едва в края на 2012), така и за независим контрол за законност на съответните административни решения. Обратът е значителен, ако си спомним, че решението за проекта АЕЦ „Белене”, взето на тъмно и скрито от обществото през април 2004, бе обявено първоначално за необжалваемо пред съд от мнозинството на тричленен състав на ВАС.[1]
Всеки граждани е „общественост” по смисъла на Орхуската конвенция и може да обжалва решенията, засягащи правото на здравословна околна среда
Петчленният състав приема, в потвърждение на становището на тричленния състав, че дори отделният индивид има право да оспори пред съда решението на МОСВ за положителен ОВОС на НХРАО. Правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи е гарантирано от чл.55 от Конституцията. Съгласно чл. 3, т. 11 от ЗООС опазването на околната среда се основава на принципа за достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда. С чл. 97, ал. 2 от ЗООС (сега ал. 3) е предвидено организиране и провеждане на обществено обсъждане на доклада за ОВОС, като в обсъждането могат да участват всички заинтересувани физически и юридически лица, в т. ч. тези, чиито интереси са засегнати или има вероятност да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционния проект. В тази хипотеза физическите лица попадат в обхвата на понятието "общественост" по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗООС. Затова решението по ОВОС се оповестява чрез централните медии, интернет страницата и/или по друг подходящ начин - за да стигне до знанието на всички. В разглеждания случай инвестиционното предложение може да окаже значително и трайно неблагоприятно въздействие върху околната среда не само на Община Козлодуй, но и на останалата територия на страната, включително град Монтана, където живее физическото лице – жалбоподателят Петър Пенчев. Следователно той е надлежна страна със защитен от закона интерес да оспори решението за ОВОС, без да е необходимо да представя доказателства за засегнати от НХРАО негови субективни права и интереси.
Орхуската конвенция е пряко приложима за България
Погрешно е според съда застъпеното от касационните жалбоподатели – МОСВ и ДП РАО становище, че Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (т. нар. Орхуска конвенция) „няма непосредствено действие за страната ни”. На основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за РБългария, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. Следователно конвенцията е пряко приложима.
Неспазването на изискванията за ОВОС
Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства МОСВ да е оценявал качеството на доклада за ОВОС съгласно критериите, записани в чл.14, ал.1, т.1-7 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС (съответства ли на заданието, отразени ли са консултациите и предложенията, равностойно ли са анализирани, описани и съпоставени алтернативите, оценена ли е значимостта на въздействията и др.). От друга страна, от анотация „последен вариант” от 21 февруари 2011 се установява, че докладът за ОВОС е преработван и допълван след провеждането на обсъжданията и след оценката му от МОСВ. Такова допълване на късен етап е допустимо само при спазване на определените изисквания, в това число ново обществено обсъждане (чл.17, ал.1 от наредбата), след което допълненият доклад се подлага на нова оценка за качеството му. Данни такива действия да са осъществени по делото няма.
Несъобразяване на представените становища
По делото е констатирано, че Министерство на здравеопазването е изразило негативно становище с писмо № РД 04-09-340/24.01.2011 и не е изпращало позитивно мотивирана позиция на по-късен етап. Забележките на министерството са за непълнота на доклада относно оценката на здравно-хигиенните аспекти и риска за човешкото здраве, не е описан избраният модел за оценка на облъчване на населението и не са обосновани неговите параметри. Постъпили са негативни становища и от други институции – Басейнова дирекция, препоръки от Изпълнителната агенция по околна среда – недоказано е твърдението, че потенциалното радиационно въздействие е локализирано в рамките на площадката на хранилището и извън него е пренебрежимо малко. Изводът на съда е, че дадените становища и препоръки не са били подложени на анализ при оценяване на качеството на доклада по ОВОС.
Липса на анализ на алтернативи
Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) възложителят трябва да представи на МОСВ проучените алтернативи за местоположение и/или алтернативи на технологии и мотивите за направения избор за проучването, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително "нулева алтернатива". Представените алтернативи от своя страна следва да бъдат задължително оценени от МОСВ, като част от оценката на качеството на доклада за ОВОС. В мотивите на двете съдебни решения е констатирано, че в доклада за ОВОС не е проведен задълбочен сравнителен анализ на местоположението и характеристиките на площадките и те не са оценени. Не е доказано, че избраната площадка "Радиана", която се намира в границите на охраняемата зона на АЕЦ „Козлодуй”, най-пълно отговоря на нормативните изисквания.
Липса на оценка на безопасността от НХРАО
Съдът констатира още, че в доклада за ОВОС липсва пълна и задълбочена оценка на безопасността на съоръжението за управление на радиоактивни отпадъци. Според нормативната уредба се изисква анализ на способността на съоръжението да изпълни функциите си по безопасност не само при нормална експлоатация, но и в случай на всякакви очаквани състояния и събития, включително в случаи на аварии и събития с ниска вероятност, а за съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци - и при нарушаване на защитните бариери в резултат на човешка дейност след затваряне на съоръжението.
В доклада за ОВОС е направено е необосновано заключение, че не се очаква кумулативно радиационно въздействие върху околната среда при експлоатация на проектираното съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци и на намиращата се на няколко километра ядрена централа „Козлодуй”. Съдебните състави констатират, че не са анализирани статистическите данни за Община Козлодуй за 2008, които сочат значително по-висок ръст на смъртността на хората в общината вследствие на болестите на кръвообращението и на дихателната система в сравнения със средните стойности за страната. Не е отчетен в доклада и големият обем на съхраняваните отпадъци, което усилва радиологичното въздействие.
В доклада за ОВОС липсва подробен анализ на радиологическото въздействие върху територията на РРумъния. Не е отчетено, че река Дунав минава и през други държавни територии, за да се обсъди възможно радиационно замърсяване на околната среда в други европейски държави.
Незаконосъобразен избор на тип хранилище
В решенията на ВАС е подробно мотивиран извод за несъответна обосновка за избрания тип хранилище - траншеен. Според действащата към момента на одобряване на ОВОС Наредба за безопасност при управление на радиактивните отпадъци (сега отм.), начинът на погребване на радиоактивни отпадъци (РАО) следва да бъде определен въз основа на вида, категорията, активността и радионуклидния състав на РАО (твърдите РАО от категория 2а се погребват повърхностно или геоложко, а РАО от категория 2б и 3 - само в съоръжения за геоложко погребване).[2]
Същевременно прави впечатление, че избраният тип хранилище – инвестиционното предложение, е траншеен (за повърхностно), а не тунелен (за геоложко погребване). Според Стратегията обаче за управление на отработено ядрено гориво и радиактивни отпадъци до 2030, приета от правителството на заседание от 05.01.2011, предпочитаното решение е погребването на отпадъците в съоръжение на междинна дълбочина и в геоложко хранилище. Въпреки становището на Техническия съвет на ДП „РАО”, основано на резултатите от направената от "Риск Инженеринг" АД експертиза, че най-добрият вариант за изграждане на хранилище е тунелният тип, Техническият експертен съвет към министъра на икономиката, енергетиката и туризма без обосновка е приел решение, с което е определил за целесъобразен избора на тип конструкция на хранилище - многобариерно инженерно съоръжение - повърхностен траншеен тип.
Крайни изводи на петчленния състав
Посочените съображения водят до извод, че оспореното административно решение е в нарушение на закона. Съдът констатира, че „не са изяснени в цялост и не са подложени на обсъждане множество въпроси, имащи съществено значение за опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората, предотвратяването и ограничаването на замърсяването, съхраняването на биологичното разнообразие, трансграничния ефект и пр.”
Заключение
Следва да се отчете, че от материалите по делото се виждат и други нарушения. Налице са доказателства, че в НХРАО се предвижда не само погребване на краткоживущи и нискоактивни РАО от категория 2а, но и на средно- и високоактивни - категория 2б и 3. Това става ясно от кореспонденция на МОСВ с Министерство на здравеопазването. Видът на радиоактивните отпадъци е пряко свързан с въздействието им върху живота и здравето на хората и околната среда и е от съществено значение за определянето на типа хранилище, в който да се погребват. При това положение буди недоумение неведението на МОСВ какви точно категории РАО се предвижда да се погребват в НХРАО. Възможно е това да не е неяснота, а премълчаване на очевидното – че оценка на погребването на средно и високоактивни отпадъци не е извършвана, за да не би да се наложи да се построи по-скъпо хранилище с цел защита живота и здравето на хората.
Установените по делото факти подкрепят съмнение, че в държавните органи се срещат служители, готови да пожертват живота и здравето на хората заради финансови съображения или нечии частни интереси. То за съжаление не е изолиран случай в областта на ядрената енергетика. Цялата тайнственост и непрозрачност на проекта АЕЦ „Белене”, непубликуването на документите по него дори за целите на референдума през януари 2013, отказите през годините да бъде предоставена информация по заявления относно документи, свързани с инцидента в АЕЦ „Козлодуй” през 2006, подмяната на гориво през 2004 и др. едва ли съпътстват желание за публична дейност в обществен интерес и грижа за живота и здравето на хората и бъдещите поколения. Може би неслучайно бе поддържана години наред и лъжата, че към момента на решението за изграждане на АЕЦ „Белене” съществува оценка на радиоактивните отпадъци от нея и тяхното управление, изобличена чрез документи от 2006.
Днес управлението отново възнамерява да занимава гражданите с нови планове за развитие на ядрената енергетика. За да може най-после те да станат легитимни, трябва най-после да се установи прозрачност и адекватни условия за обществено обсъждане на намерения в тази област на управлението, както и безпристрастни и задълбочени оценки на всеки проект. Защото това, което ще спечелят тайните лобисти, дори за тях ще бъде мимолетно, докато на карта се поставя благото на бъдещите поколения за стотици и може би хиляди години напред.
[1] По-подробно за делата, свързани с това решение и следващите го актове относно централата вж. в вhttp://www.mediapool.bg/sashtestvena-chast-ot-dokumentatsiyata-za-belene-e-nedostapna-ot-2004-g-dosega-news201222.html .
[2] Просто казано, отпадъците от категориите 2б и 3 включват не само са високо не само краткоживеещи радионуклиди, а и дългоживеещи алфа-активни радионуклиди със специфична активност. Това обуславя необходимостта от по-сериозни мерки за тяхното съхранение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар