Да си спомним за златозарния образ на св. Климент Охридски - патрон на Силистренска гимназия и на Софийския университет

24.11.2023 г. Драматичен театър Силистра. Празник, посветен на патрона на ПМГ – град Силистра – св. Климент Охридски“. Поздравление от областния управител Минчо Йорданов, връчено на директора Анелия Невска. На тържеството ОбС Силистра бе представен от своя председател Димитър Трендафилов, а община Силистра от зам.-кмета инж. Тихомир Борачев, участваха и представители на различни обществени структури. В момента в 113-годишната гимназия, която носи настоящото си име от 1941 г., се учат над 450 ученици в три профила от пети до дванадесети клас. В тържествената част - връчване на стипендиите "Дачка Савова" и "Елица и Йосиф Захариеви". В събитието - постановка на актьорите гимназисти от Група за занимания по интереси "Театрално изкуство" с ръководител Станислав Георгиев.

Слово на Анелия Невска - директор на училището, от чието основаване се навършиха 113 години

Въпросите, които днес си задавам са риторични и са свързани само с личността и делото на св. Кл. Охридски. Много е говорено и писано за него. Всички знаем, че като ученик на светите братя Кирил и Методий е продължител на тяхното дело. Познавайки психологията и артикулацията на българската реч, той приспособява глаголицата, която е от 38 букви, в кирилица от 24 букви, към които прибавя още няколко букви, обслужващи говора ни! Образът му се е превърнал в символ на просветата, но зад типичните представи, които изникват в нас, когато говорим за този светец, сякаш нищо друго не остава. Звучат ни като шаблони и не можем да разберем напълно каква връзка имат плодовете на неговата обширна богопросветна дейност с нас – неговите наследници – няколко века по-късно.

Познаваме ли ние личността на Климент Охридски? Тя е толкова възвишена, а дейността му – плодотворна, че все пак остава нещо недоизяснено и недоизказано. Цитатите, които съм избрала са предимно на Теофилакт Охридски – автор на „Пространно житие на Климент Охридски“, защото ми се вижда най-правдоподобно написаното от близък до него човек: „…А нас, смирените и недостойните, поради величието на своята доброта той ни беше направил по-близки от другите и ние винаги бяхме с него, присъствайки във всичко, което вършеше…“

Нека припомним многоизвестни исторически факти:

След кончината на св. Методий изгонените от немското духовенство ученици на първоучителите – Климент, Наум и Ангеларий  биват радушно посрещнати в Царство България. По това време България вече е приела християнската религия и българският владетел княз Борис има нужда от учители на славянски език. „…Осигурил им пълно изобилие от всичко необходимо, понеже знаел добре, че отдаването на грижа за каквато и да било малка телесна нужда твърде много отклонява от размисъл за бога.“

През 887 година в българската столица се формира културен кръг, съставен от учениците на Кирил и Методий, в който безусловно доминира авторитетът на Климент. На него е възложено създаването на книжовна култура.

Наум остава в престолнината Преслав, а Климент е изпратен в югозападната област Кутмичевица. Там с пълна сила се проявява божествената му дарба да превръща чрез неуморен труд идеята в животворящо дело. Той е първият български учител и първият строител на българското учебно дело. Учредил е образцово училище. Учителската дейност, която развива, се отличава с многообразие. Теофилакт Охридски, разказва с удивление и преклонение за усърдието и трудолюбието му: „…И ние никога не го видяхме да бездейства – той или учеше децата, и то по различни начини – на едни показваше формите на буквите, на други обясняваше смисъла на написаното, а на трети нагласяше ръцете, за да пишат, и не само денем, но и нощем, и се отдаваше на молитви, или се занимаваше с четене, или пък пишеше книги, а понякога в едно и също време вършеше две работи: пишеше и преподаваше на децата някакво знание. …Затова и неговите ученици били най-добри по живот и по учение…От тях той  поставял за четци, поддякони, дякони и свещеници. Във всяка област той имал по 300 ученици без техните помощници. Тези дела Климент вършил в продължение на цели седем години.”

През 893 година с поемането на властта от Симеон, Климент е ръкоположен за „пръв епископ, проповядващ на български език.” В продължение на 30 години Климент работи за утвърждаване на християнската вяра сред българския народ. Той превежда книги от гръцки на български, съставя проповеди за празници, строи църкви и манастири. Освен това, в зависимост от местните условия, Климент освежавал византийската образованост, която преподавал, със земеделски познания. Изхождайки от идеята, че царството Божие е пълнота на всички блага, Климент смятал за свой дълг да подобри народния поминък, като здрава основа за духовен подем. Както ни уверява неговият житиеписец Теофилакт Охридски, „И понеже по цялата страна растели диви дървета и липсвали облагородени плодове, той и подарил и това благо, като пренесъл от страната на гърците всякакъв вид облагородени дървета и чрез присаждане направил плодни дивите дървета.“

Климент подтиквал и развитието на изкуството, виждайки в него силно средство за облагородяване на душата. Грижел се е да украси Кутмичевица с хубави църкви и манастири. В своето любимо място Охрид той построил две красиви кръгли църкви и манастир на най-живописното място.
„…По всякакъв начин той се е стараел да премахне равнодушието на българите към божествените неща, да ги събира привлечени от красотата на постройките, и особено да смекчава жестокостта, суровостта и грубостта на техните сърца в богопознанието. И никак не е чудно, че той се стараел да измени мислите на хората към кротост и човечност.“

През 915 г. Климент се явява в Преслав с молба пред цар Симеон да го освободи от епископските му задължения поради напредналата му възраст. Цар Симеон категорично отхвърля искането му и аз съм силно впечатлена от оценката, която му дава: „…каквото и да правиш, не ще отстъпя, защото оттеглянето е позволено, мисля, само недостойните, а ти си по-горе от всякакво достойнство“(из „Пространно житие на Климент Охридски“).

Охридската школа на Климент обучава 3 500 ученици, което я прави изключителна. Това е основание за твърдение, че тя е първият университет, навярно поради което българската Алма Матер носи името на св. Климент Охридски още от ноември 1902 г.  Наистина, възможни са разнообразни тълкувания на идеята за университет. Богдан Богданов в статията си „Античният университет“  (в. „Народна култура“ бр.18/ 28 април 1989 г.) дори я търси в древната античност.  Той смята, че основаната още в VI в. пр. Хр. школа на Питагор вече има белезите на университет. Но и тя, и Платоновата Академия, „Ликейон“-ът на Аристотел, включително и александрийският „Музейон“ от III в. пр. Хр., както и прочутата Магнаурска школа, обаче са били тесни и затворени общества, предназначени да обучат крайно ограничен брой аристократични младежи.

Не такъв е случаят с Охридската школа на Климент. За първи път във висше училище – а какво друго трябва да е учреждението, подготвящо учители, свещеници, агрономи, лекари, държавни служители – освен университет? – вратите са широко отворени за хиляди любознателни младежи извън ограничения аристократичен кръг. Даже Болонският, създаден 202 години по-късно, официално смятан за първия университет в Европа и света, е с далеч по-скромни показатели. (Впрочем, предполагаемият му основател и първи преподавател – юристът Нѝколо – носи многозначителната фамилия „ди Бỳлгари“.)

Защо учителите от нашата Гимназия избират за патрон Климент Охридски? Историческият прочит показва, че това не е случайно, дори нещо повече – отражение е на държавната политика и на обществените настроения. Годината 1941 г. е съдбоносна. След освобождението на Южна Добруджа се очаква и освобождението на Македония. Прочувствени речи държат министър-председателят Богдан Филов, 14 май 1941 г. Знамето с лика на патрона на Гимназията е получено от министерството на просвещението. В красноречива реч в Охрид кад. Иван Снегаров през юли месец същата година пламенно възхвалява личността и делото на свети Климент Охридски, припомняйки значението му за съществуването ни като народ със самобитен духовен облик. В своето слово той отбелязва, че „съдбоносни сътресения са отслабили историческата памет на българския народ“ по онова време. Забравен е тогава в България „златозарният образ“ на св. Климент Охридски. 

До Първата световна война Климент Охридски е обект на изследване предимно на руски, чешки и сръбски учени. Отбелязването на 1 000 години от смъртта му през 1916 година е повод за появата на нови трудове у нас. С напредването на времето се засилва и интересът към писателската му дейност, химнографското му творчество, издирват се и неизвестни негови ораторски произведения.

Творческото въздействие на св. Климент било толкова мощно, че творческият дух, който българският народ проявява от Х в. до днес, е отражение на Климентовия дух. Копнежът за светлина и свобода, който вълнува старите и новите български поколения, е вдъхнат на народа най-напред от неговия праотец св. Климент. В Охрид се носят различни предания за св. Климент. В тези народни предания са отразени: голямото обаяние, което е имал, и непоклатимата вяра на охридското население в неговата святост и чудодейна закрила.

Завършвам със заключителните думи на академик Иван Снегаров от словото му, посветено на делото на светеца: „Трябва да благодарим на Провидението, че е дарувало на българския народ, още в зората на неговия духовен живот, такава дивно светла личност, която може да бъде първообраз на всяка народополезна дейност; възвишена личност, в която може да види насърчителен образец и духовният пастир, и народният учител, и българският учен и книжовник, и българският лекар, и селският стопанин, и българският общественик и държавник. Да сияе вечно славата на св. Климента Охридски по цялата българска земя! Да вървим смело и неуклонно по неговия свещен завет: „Вярвай в Бога и служи самоотвержено на своя род за повече светлина и правда!“.