Филиал Силистра на Русенския университет с тържествено събрание за 24 май

На 21 май 2021 г. тържествено събрание за 24 май - онлайн,  бе проведен Филиал Силистра на РУ "Ангел Кънчев" с директор доц. д-р Румяна Лебедова. Приветствия от Илиян Великов - Вр. и.д. областен управител на област Силистра, доц. д-р Джевдет Чакъров - преподавател в Медицински университет Пловдив, народен представител от 40 до 45-ото НС на Република България, доц. д-р Десислава Атанасова - зам.-ректор по интернационализация и комуникационна политика в Русенски университет "А. Кънчев".

 

Наградите тази година: за най-висок среден успех от целия курс на обучение - Мелвин и Мервин Мустафа - абсолвентки в специалност "Педагогика на обучението по български и чужд - английски, език" - наградата е връчена в Областна администрация; студентка майка с най-висок успех - Красимира Калева - абсолвентка по специалност "Електроинженерство" - предстои да бъде връчена в община Силистра; награда за Тодор Тодоров - третокурсник по специалност "Педагогика на обучението по български и чужд - английски, език" - номиниран за "Кристален приз" - автор на 6 научни доклада - награда от Общински съвет Дулово (неговият председател инж. Невхис Мустафа изпрати поздравителен адрес до участниците в събранието на Филиал Силистра).  Доц. Лебедова обяви в края на форума, че успешно е преминала акредитацията на Филиал Силистра - оценка 9,28 за специалност "Обучение по...".

Слово на доц. д-р Румяна Лебедова

Уважаеми, дами и господа,

В навечерието сме на 24 май, празник, който българите честват като Ден  на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската писменост. Паметта на солунските братя, канонизирани за светци, се почита и от източноправославната църква, и от римокатолическата църква, защото те имат признанието и авторитета на просветители, чието дело е сред основните приноси към европейската цивилизация. Да припомним, че през 1980 година папа Йоан Павел II ги обяви за съпокровители на Европа, подчертавайки изключителната им заслуга в богословски, църковен и чисто културен план, както и приноса им за „културното израстване на стария континент и за образованието на поколения европейци.

Животът и делото им са израз на това какъв извор на духовна сила е съзнанието, че имаш мисия. Непоколебимата вяра, последователност и страст, с които отстояват убежденията си, са израз на духовната сила на посветените.

Делото на светите братя равноапостоли ги представя и като мъже, които воюват в името на Духа, като водят блестящи полемики, и като сеячи на духовната нива, които ратуват за това светлината на знанието да стигне до всеки и всеки на свой език да търси своето общение с Бог, та чрез Словото да има упование за спасението си. Защото Словото има живец, когато е осъзнато, истинно, лично и съкровено – само тогава докосва сърцето, буди ума, осветява духа.

Духовен подвиг и блестяща проява на филологическа гениалност е създаването на славянска писменост – Константин Кирил Философ е автор на глаголицата – оригинална и „съвършена“ (Петър Илчев) графична система, в която всяка буква съответства на звук, и в чиято основа лежи българският солунски диалект от IX век. Наричат я „говорещата азбука“ с кодирани сакрални послания. Тезите са много и противоречиви, но се докосват в едно – акцентът върху нейната святост. Много пъти е подчертавано, че в глаголицата са вградени три свещени фигури: кръстът – символ на Христовата жертва; окръжността – символ на безначалието и безконечното битие на Бога, триъгълникът – знак на Светата Троица.  

Съществува и друга теза, която провижда съществуването на архаично българско Верую, кодирано в имената на буквите – плод на романтичния национализъм, характерен за Възраждането. Според нея, глаголицата се чете като текст и смисълът се избистря в свързването и възприемането на цялото:

Аз буки веди Глаголи добро есть ... би прозвучало така – като послание от мъдростта на дедите ни:

„Аз буквите познавам, Говорят те „Доброто съществува”, Живей като едно цяло със земята.И не по-малко от нея ще си плодовит. Каквото хора да си мислите, наш ще е покоя/ наша ще е радостта Кажи твърдо думите:
който се учи, хвърля божията светлина. Въздигай духа си! Жъни (знание) !
Изправи се! Бъди! Извиси се! Напред! С Божията помощ! Движи се!
Ти юноша, ти мъж, вие хора! “

Дори това да е само хипотеза, смисловата енергия на посланието има апостолски плам и е в контекста на просветителския и етичния заряд на делото им.

Духовен подвиг и апостолски жест е фактът, че Кирил и Методий превеждат Свещеното Писание, а така също поучителна и богослужебната църковна книжнина на говоримия тогава славянски и старобългарски език. С това дело те създават изцяло нова писмена култура и полагат основите на славянската литература. Така се утвърждава правото и възможността да се използва този разбираем за новопокръстените славянски народи език писмено и говоримо за просвещение.

Духовен подвиг е да се въведе в богослужебна употреба един изцяло нов за тогавашното време официален църковен език –  именно в това е по-мащабното духовно-просветно измерение и културно значение на делото им, чрез което се обогатява християнската и европейската цивилизация.

Като апостоли, дипломати и блестящи полемисти и в контрапункт на утвърждаващите се в тогавашна Средновековна Европа схващания на триезичниците, че  Свещеното Писание трябва да се пише и чете само на трите древни сакрални езика – староеврейски, гръцки и латински, светите братя защитават своето верую – диаметрално противоположното на догмата.

За това разказва житиеписецът на Панонските легенди: „Когато философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и повдигнаха триезичната ерес, говорейки: - Човече, кажи ни защо сега си създал книги на славяните и ги поучаваш... Ние знаем само три езика, чрез които трябва да се слави Бог в книгите: еврейски, гръцки и латински .Философът им отговори: - Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй и слънцето не свети ли на всички? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи?...С тези и с още много думи Философът ги посрами, остави ги и замина...“.

Като оборват триезичниците, Кирил и Методий дават възможност на много народи за самочувствие, съхраняване на самобитността и самостоятелното развитие. Хуманистичният смисъл на това разбиране оттеква и в един от съвременните принципи на общото ни европейско семейство – Да бъдем единни в разнообразието!

Но колкото и да е значимо едно дело, ако то няма следовници, ако за него няма памет, приемственост, воля да се съхранява и развива – обречено е. Затова да споменем и изразим своята почит и към учениците на Светите първоучители – Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд, които, когато били принудени да напуснат Моравия и да потърсят убежище в други славянски страни, „закопнели за България”. За тях тя се оказала не само спасителен бряг и убежище, а и разорана нива, в която духовните семена на делото им дали щедър плод.

Според Житието на св. Климент Охридски Борис Покръстител отдавна „жадувал за тези мъже“ и ги приел радушно, заедно с книгите, преведени в Моравия на славянски език и оцелели след гонението срещу тях. А те, като получили подкрепата на  българския владетел, продължили с всеотдайност делото на своите учители, споделяйки убеждението, че просветената вяра е живителна и съзидателна сила.

Общият хоризонт, общата цел, общото духовно служение са необходимото условие за градивност и творчески размах - дейността на Преславската и Охридската духовни школи, разцвета на Симеоновия “Златен век”, традициите на християнското просвещение в България през следващите столетия са цивилизационен акт – принос на България към европейската цивилизация и култура, принос за формирането на европейските ценности.

За Апостолите и Първоучителите св. св. Кирил и Методий се пишат похвални слова и се пеят славословия – да пребъде паметта за делата им – през вековете – до днес. Защото, когато се обръщаме към духовните първоизвори на българската култура и просвета, незменно засияват в светлина образите на светите Равноапостоли Кирил и Методий. Защото, когато търсим основите на общностното си съзнание и идентичност, неизменно зазвучава „Напред! Науката е слънце!“

Защото, когато търсим основание за самочувствие в този глобализиращ се свят, който пренарежда ценностите и позициите, оттеква Вазовото „И ний сме дали нещо на света/ на вси словенье – книга да четат“...

Светлина, знание, вяра, посветеност – все образи на Словото и крепости на Духа, за съзидаването на които отдават цялата си духовна енергия светите Братя Равноапостоли. Да пребъде делото им! Честит празник!

Слово на Илиян Великов - 

Вр. и.д. областен управител на област Силистра

Уважаеми госпожи и господа, 

България е в навечерието на своя най-голям празник - 24 май, горда със своята азбука и със създадената с нея книжовност, преминали хоризонти, за да дадат четмо и писмо и на други народи.  За поредна година Вие – преподавателите и студентите от Филиал Силистра на Русенския университет, провеждате своите традиционни „Майски празници“, вписвайки в тях тържественото си събрание за отчитане на резултатите от учебния процес.

Както и по повод връчването на отличия на най-добрите студенти, включително наградата на областния управител на област Силистра за отличник на випуска във филиала – тази година за нас беше чест да уважим сестрите Мелвин и Мервин Мустафа. Вярвам, че независимо от сложните обстоятелства за провеждате на лекции и семинари - предимно в онлайн среда, своя път във филиала към университета приключват отлично подготвени специалисти в педагогическото и в инженерното направления. Поздравявам Ви с положения от Вас труд през академичната година и Ви желая успешна лятна изпитна сесия!

Поздравления за екипа Ви – уважаема доц. д-р Лебедова – директор на Филиала, за филма, посветен на 130-ата година на педагогическото образование в област Силистра, в името на традиция, създадена в края на по-миналия век в прослава на просветното дело.

С най-голямо уважение да споменем и още една годишнина, актуална за настоящата година – 50-ата година от откриването в Силистра на Полувисш педагогически институт за подготовка на учители, дал знания и педагогическа правоспособност на хиляди бъдещи учители от цяла Северна България.

Нека и занапред Силистра бъде оживен университетски и академичен център - възможност за децата на Крайдунавска Добруджа да получават подходящо за тях образование, благодарение на което да успяват в живота. На добър час!