10 февруари 2016 г. – 138 години от освобождението на „дунавския змей“ (Силистра) от турско робство

Фактографска справка

От хрониките на Леонклавия узнаваме, че Дръстър надминавал „всички други негови градове (в царството на Иван Шишман), както по своята големина, тъй и по великолепието на постройките, богатството на жителите си и по своята крепост – най-добра и  най-прочута”. 

Завладяването на Дръстър от турците през 1388 г. се приема от някои хронисти за край на българската държава. През 1390 г. и през 1407 г. за кратко градът бил завладян от влашкия войвода Мирчо Стари, но след това турците го завзели отново. От 1413 г. вече градът за дълго е в пределите на Турската империя. През 1416 г. в Силистра избухва първото антифеодално въстание в Османската империя, ръководено от учения Махмуд Бедредин, изразител на недоволството на всички потиснати – българи, турци и власи, потушено с големи кръвопролития.

След омиротворяването на района, турците издигнали Силистра като крепост и седалище на обширен санджак. Търговските връзки на града с Венеция и Дубровник го утвърдили като голям търговски център със стотици дюкяни и занаятчийски работилници.

В преговорите за мир между султан Мурад и цар Иван Шишман през 1415 г. за пръв път се появява името Силистра, произлязло от Дристра и Дръстър. Според Йордан Вълчев името Силистра се опира на твърдението, че древните българи кръщавали градовете си на личното име на владетел или неговото календарно прозвище. „Сил”, напр. означава „змей”, а „истра” е част от Истър – най-древното име на р. Дунав или в случай Силистра значи „Дунавският змей”. Името Доростол преминава през Доростол, Дръстър и Дристра и достига до Силистра.

През 1594 г. Силистра била опожарена от влашкия войвода Михай Витяз. През ХVІІ в. Силистра е център на обширен санджак с паша, дунавски кападун (адмирал), управител на митница, спахийски кехая, градски войвода (мюхтесиб), градски найби и др.

РУСКО-ТУРСКИТЕ ВОЙНИ И ДОБРУДЖА

През втората половина на ХVІІІ до средата на ХІХ в. Добруджа става арена на пет мащабни руско-турски военни сблъсъка, в резултат на което бил създаден укрепеният четириъгълник Русе - Силистра - Варна - Шумен.

Войната от 1768 – 1774 г. е известна като Първа Екатеринина война. След няколко блестящи военни победи над турската армия във Влашко и Молдова, през 1771 г. отрядите на ген. Вейсман навлизат на добруджанска земя, превземайки крепостите Тулча, Исакча, Мачин, Хърсово и Бабадаг. Знаменателна остава акцията на отряда на ген. Суворов, който превзема през 1773 г. Тутраканската крепост. През 1774 г. през Хърсово и Исакча русите под командването на генералите Суворов и Каменски навлизат във вътрешността на областта, а  основните сили подлагат на обсада Силистренската крепост. 

На  9 юни 1774 г. в с. Козлудж, Суворов разбива 40-хил. армия на Абдул Резак паша и осигурява успеха на войната. Високата порта настоява за подписването на мирен договор и изпраща свои пълномощници в главната квартира на Румянцев, намираща се край с. Кючук Кайнарджа, Силистренско. Там на 10/22 юли 1774 г. е сключен известният Кючуккайнарджански мирен договор, който има голямо значение за развитието на Източния въпрос. Тринадесет години по-късно избухва и Втората Екатеринина война от 1787 – 1791 г., която в заключителната си фаза отново се води на територията на Добруджа.

В поредната руско-турска война от 1806 – 1812 г. военните действия в Добруджа се водят от лятото на 1809 г. На обсада е подложена Силистренската крепост, която капитулира на 30 май 1810 г., а малко след това са овладени Хаджи оглу Пазарджик (Добрич) и Тутракан. За кратко време е освободена почти цяла Добруджа. Заплахата от страна на Наполеон обаче принуждава руското командване да побърза с подписването на мирния договор през май 1812 г. 

Много големи опустошения носи следващата война от 1828 – 1829 г. Този път руснаците преминават Стара планина, достигайки чак до Одринска Тракия. В края на май 1828 г. руските войски прекосяват река Дунав и за около месец овладяват почти цяла Добруджа, без крепостите Варна и Силистра. За разлика от предишните военни кампании, когато те се изтеглят за презимуване отвъд реката, сега те остават на българска територия. 

При отстъплението си османските власти изселват цялото цивилно население с добитъка и продоволствията и заразяват водоизточниците и кладенците с трупове на животни, което е причина за избухването на много епидемии. На 18 юни 1829 г. руските войски влизат в Силистра. При овладяването на крепостта особено се отличава българският доброволчески отряд под командването на кап. Георги Мамарчев, който успява да превземе една от най-важните табии и да насочи огъня от пленените оръдия към крепостта. След падането на Силистра се създават благоприятни предпоставки за масирано руско настъпление на юг, което завършва с подписването на Одринския мирен договор.

През март 1854 г., по време на Кримската война от 1853 – 1856 г., руските войски отново преминават Дунав и се установяват в Северна Добруджа. Основна прицелна точка на руското командване отново е овладяването на силната Силистренската крепост, отбранявана от 20-хиляден турски гарнизон и 170 оръдия. Малко преди решителния щурм на крепостта обаче руската Главна квартира е принудена да пренасочи своите сили към Севастопол и Кримския полуостов, където дебаркират английски, френски и турски войски и тези сражения предопределят неуспешния за Русия изход от войната.

10 февруари 1878 г. - ОСВОБОЖДЕНИЕ НА СИЛИСТРА ОТ ТУРСКО РОБСТВО

След неуспешните опити за уреждането на Източната криза по дипломатически път през пролетта на 1877 г. Русия обявява война на Османската империя. Добруджа като стратегическа територия, разположена по най-краткия сухоземен път от европейските граници на Русия до турската столица и Проливите, придобива голямо значение в плановете на турското командване. Тук се осъществяват значителни военни операции през почти всички руско-турски войни от ХVІІІ и ХІХ в. Затова османското правителство съсредоточава почти половината от своята армия и въоръжение в укрепения четириъгълник Варна – Шумен – Русе – Силистра. 

На 31 януари 1878 г. Турция приема всички условия и примирието е сключено. Според него турците трябвало да освободят Русе и Силистра. Генерал Цимерман осведомен за сключения мир в първите дни на февруари. Местната власт в Силистра научила по същото време. По нареждане на генерала представителите на руското командване полковник Шурупов и капитан Краевски са изпратени да уговарят условията за изтеглянето на турския гарнизон от Силистра.

По същото това време към Силистра се е отправила Втора бригада от Първа Донска дивизия, с командир генерал Андриянов. На 5 и 6 февруари той имал среща с коменданта на Силистра Селями паша. Освен него на срещата присъстват и някои висши турски офицери. В телеграмата си до Цимерман Андриянов пише, че турците имали горещо желание колкото се може по-скоро да стигнат до Варна, като обещали първата колона да тръгне след няколко дни - на 7 февруари.

На 10/22 февруари 1878 г. турският комендант на силистренската крепост и двама парламентьори, с коне се отправят към село Алмалий (днес в Румъния). Там е лагерът на руските полкове и главната квартира на руското командване. След час парламентьорите се връщат. Турските войски се строяват и чакат заповед за потегляне. Въодушевлението и радостта на силистренци достигат своя апогей, когато турските войски напускат Силистра през Западната порта, под звуците на прощален марш, а руски авангард, предвождан от генерал Цимерман влиза в Силистра. 

Българското население излиза на улиците и площадите, за да посрещне своите освободители по стар славянски обичай - с хляб и сол. П
регръдките и радостните възторзи нямат край. Сълзи на радост има в очите на тези, които са дочакали своята и на отечеството свобода. Три дни по-късно в града идва и цялата втора бригада на Втора казашка дивизия. Генерал Андриянов съставя Временното руско управление и сформира местната администрация. Според руската организация България е разделена на губернии. Град Силистра е подвластен на Русенския губернатор и се управлявал само от окръжен началник, с окръжен и градски съвет. Първият окръжен началник бил  русинът Калу Георгиев.

По материали от фонда на отдел „Краезнание” 

при РБ "Партений Павлович" Силистра

На 10 февруари 2016 г. в Силистра за пореден път бе отпразнувано освобождението на града от турско робство със събития от програмата „Пред олтара на Свободата“. С участието на представители на властта – община Силистра, Областна администрация Силистра, на различни институции, патриотични клубове и граждани, бе проведена панихида в памет на загиналите войни от различни нации, отслужена от Негово Високопреосвещенство Доростолския митрополит Амвросий в православния храм „Св. св. първоапостоли Петър и Павел“.

От името на Областна администрация Силистра в мероприятията участваха областният управител Стоян Бонев, заместник областният управител Елена Томова и главният секретар Ивелин Статев. Общината бе представена от целия екип на кмета д-р Юлиян Найденов, а Общинският съвет - от представители на различни партии и коалиции.

След това бе проведено шествие начело с Градски духов оркестър Силистра до сграда на ул. „Хан Омуртаг“, на която преди десетилетия е поставена плоча, отбелязваща, че на този ден – 10 февруари 1878 г., на това място е посрещната руската войска – освободителка.

Кметът на общината д-р Юлиян Найденов прочете слово за празника на града, в което отбеляза, че за силистренци той е въплъщение на новото начало и на дългия път към национално обединение и духовен разцвет. Тематичното слово, посветено на деня, бе представено от дългогодишния учител – историк Тодор Николаев, чрез което той описа сложните исторически и политически моменти в навечерието, по време и след Освобождението на Силистра и на България от турско робство.

В своето слово Тодор Николаев заяви: "Първо да поздравя всички, които не по задължение, а по своя вътрешна потребност са тук днес на 10 февруари, за да участват в тържеството за Освобождението на Силистра от турско робство. И нека техният брой да расте всяка година.

Ще се обърна  към митрополит Амвросий и всички свещеници – те представляват една институция, която е съществувала далеч преди Освобождението на България.

 Както и към тези, които сме избрали да ни ръководят и да носят тежкия кръст, накрая – и към най-младите ни съграждани – учениците, които заедно със своите учители наставници са тук – те не са избягали от час.

Освобождението на Силистра е посочено на 10 февруари по т.нар. стар стил, когато е посрещната руската войска. По Григорианския календар тази 138-ма годишнина е на 22 февруари. Тържеството провеждаме пред плочата, която споменава за влизането на руските войски в Силистра.

Насреща е била къщата на бея, в която е отседнал Андриянов, защото там, а не в конака, е бил щабът на руското управление. Къщата вече не съществува, а тя имаше специфичен външен вид и трябваше да бъде запазена, защото е важна.

Сред другите „неми свидетели“ на събитието от 10.02.1878 г. е оцелялата „Меджит табия“ (една от седемте в района), където е посрещнат руски кавалерийски отряд. Тя е изградена преди Кримската война, т.е. преди 1850 г. Друга подобна „сграда“ е черквата „Св. св. Петър и Павел“, изградена през 1860 г. от дряновски майстори.

По спомени на ген. Андриянов, преди влизането в Силистра той е троил войските си и им е говорил, за да имат поведение оказващо превъзходство над турския фанатизъм, т.е да влязат в града без да злоупотребяват и да не допуснат ексцесии над гражданството.

Не така се е случило от страна на Селями паша, който освободил караулите и тогава черкезите и редовната войска са извършили някои нарушения  в града, засягайки и къщите на мюсюлмани, вкл. офицерски квартири. Впоследствие на това и мюсюлманите, независимо че, стоейки пред джамията, те гледали накриво руските войски, но се надявали да бъде въведен ред.

В Силистра първа казашка дивизия влиза откъм Арап табия, която днес ев Румъния. В района на тогавашни яконак заптиите вземат „За почест“ пред руската войска и подават на генерала й ключа на града – знак на властта над крепостта, върнат на Силистра през 1958 г., след като в продължение на десетилетия е бил в Санкт Петербург.

В същото време българското население, пак според главнокомандващия, посреща войската тържествено, но мълчаливо, без  възгласи,  песни и хоругви. В черквата е отслужен молебен за руското войнство. Те не са знаели, че след време от скудоумие ще има спор по темата „турско робство – владичество или, може би, съвместно съжителство съжителство“. Така или иначе съжителството си отивало и идвала българската държава.  

Два дни след освобождението на Силистра в Одрин е сключено примирие, дало възможност на руските войски да влязат в Русе.  Преговорите завършват в град Сан Стефано – тогава на 12 км от Цариград Руснаците оказват натиск при подписването на племинариите – документа, подписан на 19 февруари/3 март. Заглавието на договора е Племинарии на мира.

Руснаците изрично не са искали документът да се намира договор, за да не дразнят другите Велики сили. Защото според предварително разбирателство между тях още преди войната не е трябвало да се създава голяма славянска държава на Балканския полуостров.  

Първи в българските земи в Тулча и околните селища разбират, че няма да бъдат свободни, независимо, че още на 14 юни предната година посрещат преди всички руската войска. И, за съжаление, първи се отказват от българската си надежда. По-късно там се настаняват румънски войски, посрещнати неприязнено и мълчаливо, но възпитано, както сме възпитавани векове наред.

В същото време  започват преговорите за решаване на Източния въпрос и като гръм от ясно небе идва вестта от Берлин, че Сан-Стефанска България и една химера и страната отново ще бъде разделена. Тя не е искана от никой от съседите и не е приемана от тях. И никога никъде не е защитавана от български дипломати.  Останала е обаче като светъл идеал за онова, което би могло да стане, ако сме се намесили по-осезателно в тези събития.

Малко се знае, че на конгреса в Берлин български представители не е имало, за разлика от всички балкански държави – допуснати или не, с меморандум или не. Присъствали са дори албанци, които едва пред 1912 г.  получават своята независимост. Само нашите, от увереност в силите и възможностите на Русия не събират започналата в Стара Загора подписка за единение на Отечеството и за защита на България по дипломатичен път.

Предстоят ни тежки и усилни, мрачни години. Не знаем какво точно ще се случи, както не са знаели и нашите предци преди 138 г. Но ние трябва да бъдем твърди и със силна вяра, защото само с вяра можем да успеем в бъдещето.

А вяра не се купува. Тя не се получава от Великите сили и с дотации, или по европейски проекти. Не се дава и не се залага от съюзи. Тя е в нас самите и ние трябва да я изградим в нас. Да издигнем националните идеи и интереси и да ги следваме, защото всички по света така правят. С нами Бог!"

Третото слово тази година бе от Мартин Маринов – ученик от от ПМГ „Св. Климент Охридски“, в която гимназия е един от трите силистренски Клубове „Млади възрожденци“. Другите два са в СОУ „Никола Вапцаров“ и в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, чиито представители, заедно с техни връстници от ПГСУАУ „Атанас Буров“, ПЗГ „Добруджа“ и др., също участваха в тържеството.

В празничния ден бе проведена и традиционната от 2002 г. насам Среща на поколенията кметове и управляващи общината в Силистра, на която домакин е кметът общината. На неговата покана се отзоваха дългогодишният кмет Йордан Нейков, председателят на т.нар. Временна управа (1990-1991 г.) Георги Балушев, който е бил заместник областен управител на голямата област Русе в средата на 90-те години, впоследствие заместник кмет и председател на Общински съвет Силистра (2007-2008 г.); председателите на общински съвети д-р Марин Пейчев (1995-2007 г.) и председателят на Общински съвет Силистра Александър Сабанов (2008-2011 г.).

В срещата, на която бе направена презентация на събитията в общината от миналия февруари до днес, участваха настоящият заместник председател на ОбС-Силистра Орлин Николов и заместник кметовете Емил Гойчев и Мирослав Тодоров.