Има-няма няколко дни и пролетта ще почука на вратата ни. Засега изчаква да види женският месец дали таи тайни в пазвата си. Щото дамски му акъл - днес пак пусна малко кърма - тук-там снежец, колкото да си кажем: "Споко де, не сме те забравили, дълго ще те помним, е, не чак като през 1954-а и 1993-а..." Иначе ледът отиде, та се не видя някъде към делтата и естуара, където правят калъп водите на реката и на Черно море. Още го има по яката кора на канала под моста за Кълъраш. Намира се и в плуващи ледени салове, колкото да пречат на бака да си върши работата. 2 леи за пешак и 25 за кола - и хоп на "Кичу". И оттам - бам в Кълъраш. За да проверим все пак как живеят съседите. Дето се опълчват на властта си и си я сменят. Е, понякога ни мамят с предупрежденията, че ще гърмят леда, ама това са едни кметски шмекерии, дето по нашите географски ширини вървят. Колкото да се изпъчим по първите страници на вестниците. То и без друго тези от центъра не ни броят за нищо нас, от покрайнините. Източните покрайнини. Почти сме като Западните за другите...съседи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар