Навремето имаше такъв народен лаф: „Цък, Марийке, на портрет”. Тоест, цялата Мара втасала, и на портрет се изтипосала. Тъй, де: много важно. Сега това с портретуването е ежeминутно забавление. Цъкаш – изтриваш, после пак и тъй до края на света. Ама друго си е да си видиш на билборд. Дори и да не се намериш там, да фокусираш един поздрав за 8 март, в едни едри размери, все си е друга работа. И да си мислиш, че за теб се отнася онова тривиално пожелание, изписано незнайно от кого незнайно по чий адрес. Колко й трябва на една жена – майка, любима, любовна, другарна, познайна, колежна...Едно цвете или една дума, може и целувка?, важното е накрая да има здрава наздравица. За да се помни денят, моментът, ситуацията, купонът.
Всъщност, след подобни изпълнения някой има ли спомени? А трябва ли...да има...Честит празник, мили дами! На любовта всички възрасти са подвластни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар