Публикации

Показват се публикации от март, 2025

За кукувете в Бранещи

Изображение
Из историята на кукувете от Брънещи през 1910 г.?   Една интересна статия за нашия обичай, както е проведен през 1910 г., която представя и най-старото изображение на кукове от Брънещи. Вестник Минерва, март 1910 г.  „Всеки народ има своите обичаи, които до голяма степен отразяват душата му или помнят важни факти и събития от неговото минало. Ние, румънците, сме богати и преди всичко сме били богати на обичаи, които ни характеризират. Някои от тях са изчезнали, други продължават да съществуват на определени празници и е добре, че все още пазим добрите обичаи, наследени от нашите предци. Но освен нашите собствени обичаи, в средата на населението на няколко селски общини бяха въведени някои, които са напълно чужди за нас и срещу които, за щастие, властите взеха мерки да ги премахнат. Преди две години, благодарение на разследване, проведено от S.P.A., разбрах дали все още се практикува грозният и варварски обичай да се пускат кучета в ямата, имах възможността в компанията на прия...

Ентусиасти обявиха среща на випуска - 47 години по-късно

Изображение
Деветима гимназисти от различни класове, представители на "Випуск 1978" на ПГ "Климент Охридски" - Силистра, се обединиха около идеята за среща на поколенията "47 години след бала, като първа репетиция за 50-годишния юбилей, който е след три години". Идеята е това да се случи на 20 септември т.г. от 18,30 ч. в р-т "Дръстър" в Силистра. Следва и призивът: "Заповядайте, скъпи съвипускници, по икиндия да изпратим най-красивия залез над река Дунав. Заявки за участие при обичайните заподозрени - отговорниците по класове от "А до Ж". Точно този випуск на най-старата силистренска гимназия е сред провеждащите от 1988 г. насам на всеки пет години срещи на съученици от седемте класа, на поканата за които обикновено се отзовават над 100 души от всички краища на света. Техните песни, танци и слова, както и наздравици помнят ресторантите "Орбита", "Златна Добруджа", "България", "Чевермето", някогашната ди...

Възпоменателна вечер за Пирин Бояджиев 20 години след кончината му

Изображение
В зала "Диоген Вичев" на Регионална библиотека "Партений Павлович" родолюбивата общественост на Силистра си спомни за своя свиден син - Пирин Бояджиев, оставил трайни следи в историята, културата и образователното дело на Крайдунавска Добруджа. Специално за 20-ата година от неговата кончина Литературно сдружение "Рекат и приятели" издаден "Паметен лист", който е своеобразно продължение на подобен от преди две години, тогава по инициатива на Филиал Силистра на Русенския университет. В храма на книгата, чийто патрон - виден книжовник от по-миналия век, който бе преоткрит именно от Пирин Бояджиев, представители на образователните среди посветиха вечер на учителя, учения, краеведа, преводача, твореца, роден през 1913 г. в Силистра, учил и живял в Букурещ, върнал се в родния град, където е обучил хиляди подрастващи, след което е написал 13 книги в периода след пенсионирането си през 1975 г. Преди това обаче е създал десетки научни статии, посветени на...

Още веднъж за Невруз у нас и по близкия свят

Изображение
Миналата седмица празникът "Невруз" ( Наименованието идва от персийска дума и означава нов ден , нов живот) бе проведен в село Брадвари, община Силистра; тази седмица - на 23 март, предстои в село Черник край Дулово. Във Фейсбук - група "Зазоряване" с администратор Румяна Драганова,   бе споделен обобщителен материал по темата. Тюркските народи от Средна Азия до Балканите са го чествали от най-стари времена още от преди 7 000 години. Свързан е с пролетта, възкресяването на природата , новото начало, новото раждане. Различните народи го наричат по различен начин: Невруз, Султан Невруз, Меврис, Кърклар. Всичките изброени наименования означават едно и също: нов ден, начало на нов живот. Изпълнява се ритуалният танц Семах, в който рамо до рамо участват мъже и жени. Използва се музикалният струнен инструмент саз. В празничните дни мъжете и жените не работят. Алиани/алевити/казълбаши означават едно и също – общност, коятo е обвита в тайнственост в продължение на векове. ...

Пропуснатата възможност Весела Лечева да бъде депутат от Силистра

Весела Лечева - една от най-успешните български спортистки по спортна стрелба, която има кариера като състезател на ДФС "Доростол" в Силистра в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, застана начело на Сдружение "Български олимпийски комитет" в проведеното днес изборно събрание, побеждавайки заемащата поста от 20 години лекоатлетка Стефка Костадинова. Ле чева е двукратна сребърна медалистка в спортната стрелба от олимпийски игри. Пет пъти е световен шампион и четирикратен носител на световната купа. Многократен медалист от европейски първенства. Член е на Комисия на МОК. Председател на Агенцията младежта и спорта 2005-2009 г., както и министър на спорта и младежта в двете служебни правителства на Гълъб Донев. В Силистра Лечева живее и учи в годините, когато в крайдунавския град е треньор нейният баща Николай Лечев, един от най-добрите и успешни специалисти в света по спортна стрелба. Тя притежава богата политическа и управленска кариера - била е нар...

Личен спомен за Пирин и Мара Бояджиеви в навечерието на паметната вечер в чест на почетния гражданин на Силистра

Изображение
ВЕРСИНАЖ,  21 март 2015 г.  Възпоменателна вечер за Пирин Бояджиев, почетен гражданин на Силистра Тази година се навършват 20 години от кончината на почетния гражданин на Силистра Пирин Бояджиев - ярък представител на едноименния род, останал в спомените на своите съвременници като изявен учител, преводач, автор на научни статии, дарител на библиотеката и на Държавен архив - Силистра. Заедно със съпругата си Мара Бояджиева - преподавател в педагогическия институт в Силистра, двамата са ярко доказателство за скромен, но достоен живот на будители. Утре е специалната вечер, посветена на човека с възрожденски дух. Началото е в 17 ч. в зала "Диоген Вичев". В живота по-предишна от срещите ми с двамата културтрегери и стожер и на образоването бе с г-жа Бояджиева в учебната 1974-1975 г. в ОУ "Иван Вазов" (бел.-в тази първа година на своето съществуване то бе само "Пето основно училище", тъй като още нямаше свое име). Тогава бях в осми клас и реално съм сред първит...

Сборник разказа с доклади юбилейна конференция в Тутракан

Изображение
  Юбилейната 50-а годишнина от откриването на единствения по рода си на Балканите Етнографски музей "Дунавски риболов и лодкостроене" в Тутракан бе отбелязана миналата година с научна конференция, на която бе посветен отпечатан наскоро в Издателство "Ковачев" - Силистра сборник с текстовете на представените 26 доклада на различни теми. Както тогава БТА отбеляза, "Фокусът на конференцията ще бъде поставен върху ролята на живото наследство в музейните практики и създаването на нови образи, послания и продукти на местното музейно дело". Проявата бе дело на Исторически музей и Община Тутракан и Регионален исторически музей - Русе, чийто директор проф. д-р Николай Ненов е научен редактор на изданието "Ку,лтурни наследства и общности". Към него съпричастност има и Добруджански научен институт. Участниците са от Тутракан, Силистра, Варна, Ловеч, Шумен, Габрово и Враца. От страна на домакините: Величко Атанасов - уредник на Етнографския музей, върнал в с...

Размишления в първо лице, ед. число, по повод моята 65-а годишнина

Изображение
Аз съм Йордан Тодоров Георгиев и  по документи  съм официално роден на 15 януари 1960 г. в с. Добротица, община Ситово, област Силистра. Бях вече над 60-те си години, когато разбрах, че съм се появил на този свят половин час преди петнадесетия януарски ден. Тогава, на 14 януари, в годините преди промяната на датите в „календарите”, все още е посрещана „старата Нова година“ и в журнала като свидетелство за „първи рев на живо“ са ме записали чак след полунощ, т.е. в началото на другия ден. Явно наздравиците на израждащия екип в здравния пункт на селото  ( тогава със статут на болница )  са били по-важни от моето раждане, щом не са го отбелязали „навреме“. И за родителите ми тази „подробност“ се оказа, че е била без значение, защото в продължение на десетилетия не ѝ бяха запазили място в ковчежето на семейната памет. Тази е и причината да не ми е предавана ревностно като знаков информационен файл. В моята същина до този момент не съм имал много поводи да се „разголвам“ ...