вторник, 31 декември 2024 г.

Непредизвикано обръщение от личен характер

Снимка почти в 12-ия час половин ден преди да избухне зарята от емоции в чест на Новата 2025 г. Винаги има начало - за мен "септември 2011 г. беше...ново начало", а в последния ден на декември 2024 г. дойде краят на "един друг живот", започнал в първите години на "моите 50" (години), за да сложи началото на пак...начало, но на "следващ живот" в средата на 60-те (ми).

Колкото - толкова. Когато - тогава. Както - така. Където - каквото. Но никога по течението, а дай Боже да е все по талвега на реката - живот. Не е задължително във всеки момент да сме истински в него, по-важното е човек да е по възможност повече себе си, отколкото да прилича на всички...останали. Защото те така искат или в този вид те харесват. Не можеш на всички да си симпатичен, няма как и на всеки да сваляш шапка. А обичта към някого е нещо безкрайно лично и променящо се, понякога в резултат и на неочаквани екстрасоциални обстоятелства, които са независими от нас.
Бива обаче да спазваме писани и неписани житейски правила, да проявяваме упорство, уважение и капка снизхождение при необходимост. Защото стара е римската максима: "Юпитер, ти се сърдиш? Значи не си прав!". Благодаря на всички, които през годините бяха с мен и зад мен. Разбираха ме и ми помагаха. Прощаваха ми и ме съветваха как да постъпвам в трудни моменти. Благодаря на критиците си, защото ме вдъхновяваха да не повтарям грешки, от каквито никой не е застрахован. Благодаря на петдесетината колеги, с които работих през годините - от политическия кабинет на институцията "Областен управител на област Силистра" и от служителите в различните дирекции в Областна администрация - Силистра.
Благодаря на колегите журналисти за разбирането в случаите, в които не е имало възможност да бъдат отиграни по различен от актуалния за конкретната ситуация начин. Постарах се да бъда коректен към институцията, към себе си, към потребителите на информацията, към гилдията. Бях крак с времето, надбягвайки се с него. Както се казва, каквото можах - направих го с мисъл, чест и надежда, че стореното от мен върши работа на всички, имащи нужда от него - днес или утре. Действах със съзнанието, че случващото се тук и сега няма да учуди света и да направи Крайдунавска Добруджа център на Вселената. И въпреки това работих за идеята повече хора от близки и далечни места да знаят за нас, да се интересуват от нас, да проявяват отношение към нас.
С уважение:
Йордан Георгиев, експерт за връзки с обществеността в Областна администрация - Силистра (9.09.2011 - 31.12.2024 г.), от 1 януари 2025 г . - държавен стипендиант

Няма коментари:

Публикуване на коментар