Навръх Куковден на 18 март 2024 г. в общинския център Бранещи край град Букурещ в Румъния бе проведена проява на регионално ниво в окръг Илфов и в частност на общинско в местния Дом на културата. В програмата бе включен тематичен форум на тема „Фолклор без граници. Куковден“ с участие на изследователи от национални научни институти от Букурещ, както и от окръжни и общински институции. От Силистра със съдействието на общественика Георги Вълев и с любезното домакинство на Рустика Велику гост докладчик бе етнологът д-р Йордан Касабов. Той представи кукерската и маскарадната традиции в Добруджа на базата на 4-те фестивала в Айдемир, Калипетрово, Варненци и Кайнарджа, както и на локалните му проявления в Алфатар, Проф. Иширково, Белица, Сребърна, Старо село, Ситово и др.
Д-р Касабов е дългогодишен изследовател по темата и на нея е отделил място в повечето свои книги, включително в предпоследната „Скритият бог. Древна българска същност“. Бил е многократно председател на жури на фестивали и кукерски сборове. В изказването си етнологът представи накратко смисъла, съдържанието и посланията на кукерската традиция, тръгвайки от нейното име, идващо от края на дълга овчарска тояга, обикновено от дрян, която отдолу е по-дебела, а горе е изтънена с извивка или кука, завършваща с глава на змей (дракон).
Посредством гегата става докосването на хората от страна на кукера по време на играта в рамките на обичая, посветен на плодородието и на многото деца в семействата, предвид връзката на ритуалните моменти „заораване“, „засяване“ и „оплождане“. Съществена част от обичая е т.нар. сключено слънчево кукерско хоро, при което играчите извършват движения в посока срещу часовниковата стрелка, като гегите им са заловени една за друга. Според Касабов „Кукерството е сред най-старинните обичаи и може да бъде показвано само в истинския му вид, както е съхранено през вековете в рамките на обредната система, а за тази цел трябва да бъде познавано“.
По тази причина заедно със свой екип той смята да подготви специална малка книжка с напътствия, която да е на разположение на коледарските групи. В изложението му бе обърнато внимание, че за разлика от кукерските маски в Добруджа, които са във формата на трапец, тези в Бранещи са във вид на „тръвна“, т.е. кошерище, каквото в миналото е изработвано от преплетени тънки дървени пръти. Част от един от „модел“-ите кукерски костюми както на много места в България, така и в Румъния, са разноцветни ленти – в миналото от естествени материали, днес – книжни, символизиращи (по)желанието за много деца. Цветовото им изражение кореспондира със запазено знание за древните хонори и български род Дуло.
Знакова е и връзката между Бога слънце и Богинята майка. Като важна „сценка“ бе определено „краденето на булката“ с уговорката, че е лоша поличба за общността, ако кукерите вардачи не успеят да го предотвратят. Насочено бе внимание и върху докосването с дървена сабя на жените, желаещи да имат деца, което е част от съкровеността на обичая. В някои населени места „едно време“ това е ставало със символизиращо мъжки полов орган кросно – дървен прът за изработка на килими с големи размери, дълъг 2-3 м и дебел около 7-8 см. В заключение д-р Касабов предупреди аудиторията, че трябва да се прави разграничение между „кукерски обичай“ и „маскарадни игри“.
От румънска страна участваха представители на Бюро за култура към окръг Илфов, Институт за културно наследство – Букурещ (д-р Анамария Станеску), Железопътен музей – Букурещ (чрез Адриана Скрипкариу), сайт „Бранещи онлайн“ и др. Гости бяха Тодор Георге – президент на Асоциация „Българска радост“ от село Балени, окръг Дъмбовица, в което немалка част от населението е от български произход; представители на българската общност от Извоареле, окръг Телеорман (те са 2 от общо поне 38 населени места в северната ни съседка, където има българи по род), и др. Освен научния форум, открит от Флорин Петреску – директор на Обучителния център за учители към окръг Илфов, и проведената манифестация на ученици с кукерски маски, бе пресъздаден за общността и обичаят „Уралия“. Той е част от кукерската традиция на Сирни Заговезни – по-точно на Песи (светъл, чист) понеделник, включващ и ритуален бой от страна на хора с маски и специфични камшици, както и ритуално прескачане на огън за здраве.
От споделените разработки стана ясно, че между българи и румънци по въпроса има много общи моменти и елементи в съдържанието на празника. Повод за прозрението, че се обсъжда ситуация, в която става дума за „два различни езика – български и румънски, но с еднакво мислене“. В Бранещи, където има и Обучителен център за преподавателски кадри на ниво окръг, по темата за кукерите се работи от 1997 г., като неизменно и до днес стожер на тази дейност е Мариус-Овидиу Себе – председател на Асоциация по култура – Бранещи, който представи местната традиция. Има безспорни основания да се предполага, че заслуга за нейното пренасяне имат преселници от Добруджа от етнографската група „Гребенци“, дошли по тези земи в края на второто десетилетие на по-миналия век във връзка с поредната война между Руската и Османската империи.
Сред най-интересните изяви във форума бе тази на изследователя Флорин Стойчу, президент на създаденото през 1991 г. Българско културно дружество „Седянка“ в Бранещи, което е неизменен партньор при провеждането на Куковден в общността. Той подчерта, че в миналото при емиграцията си в сегашните румънски земи българите са отивали със своите народни традиции и някъде до преди 60-70 години са ги пресъздавали в автентичния им вид.
В същия ред на мисли етноложката д-р Дойна Ишфанони разгледа темата за ролята на кукерските маски като посредник между видимия и невидимия свят. Тя заяви, че идва в Бранещи от 1996 г. и се интересува от местните обичаи. Според нея кукерската маска не е декорация, а е сборен образ на всичко добро за възраждане на природата и на живота. Други в дискусията допълниха, че в маскарада има ефект и от политиката на бумеранга – първоначално имаме раздалечаване, последвано от сближаване между хората.
Добро впечатление за бранещяни прави фактът, че макар възстановяването на кукерската традиция да тръгва спонтанно и хаотично, с годините тя се превръща в подреден обичай, очакван всяка година. Допълнението е, че това става по различен начин за отделните възрасти, т.е. поколенията го пресъздават всяко по свой начин. С разбирането, че се предава своеобразна щафета между тях с желанието да научим кои сме, откъде идваме и накъде отиваме, за да планираме (до)къде ще стигнем.
Отчита се, че принос за кукерската традиция в Бранещи имат и т.нар. аромъни, преселници от други части на Балканския полуостров. Споделен бе и призивът традицията да бъде консервирана и запазена от външни влияния и нововъведения, за да се съхранят старият бит, мислене, маски и носии. Идеята е да това продължи да бъде предизвикателство в името на осъзнаването на традицията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар