Инициативата на Българска телеграфна агенция „Алеко днес“ събра на среща разговор в Националния пресклуб на агенцията в Силистра учителите Владислав Димитров и Влади Владев – филолози, Иван Занов – историк, Иво Димов – културолог и философ, както и журналистите Йордан Георгиев и Незабравка Кирова. Кампанията е посветена на 160 години от рождението на Алеко Константинов и включва поредица от подобни форуми в цялата страна – до Силистра те бяха проведени в половината от клубовете. Есенция от всички дискусии ще влезе в специално издание на възстановеното списание „Лик“, издание на БТА.
Модераторът на срещата доц. Йордан Ефтимов – литературен изследовател, критик и преподавател по теория на литературата в Нов български университет, заяви пред участниците в своеобразната фокус група: „Юбилейната дата мина в началото на м. януари т.г., но заедно с генералния директор на Агенцията Кирил Вълчев замислихме тази кампания да тече през цялата година и в нея да се включат поне 160 души – съвременни българи с различни професии. Идеята на кампанията е да използваме Алеко Константинов, за да говорим за себе си, но и да говорим за един интелектуалец, който далеч надскача ролята на български литературен класик. Той е също и философ, правен мислител, един от първите български юристи, застъпили се за отмяна на смъртното наказание и един от политическите ни мислители“. На финала на събитието той обобщи: „Страшно оживена и хубава стана дискусията, завършвайки с необходимостта от преосмисляне на Алеко Константинов и на неговите литературни герои“.
Във фокуса на дискусията бе книгата на Алеко Констатинов „Бай Ганьо“. Историкът Иван Занов цитира мнение на Петър Дънов, който смята, че Алеко е направил грешка, защото е показал само недостатъците на българин, а е спестил положителните му черти. А разказът „Бай Митар – Пророкът“ от Михалаки Георгиев е написан именно като антипод на „Бай Ганьо“. Занов разказа и за заслугите на проф. Иван Шишманов Алеко Константинов да получи заслужено внимание като писател с „цинична усмивка“, който обаче се вълнува от идеите за напредъка.
Според Владев, който доскоро бе преподавател в ЕГ – Силистра, „Ролята на Алеко Константинов в българската литература е фундаментална и всяка една литература, която има претенции, би трябвало да има подобно нравствено огледало. Бай Ганьо е такъв образ, в който всеки един от нас, уж дистанциращ се от него, успява да познае някои свои качества. Можем да го погледнем като на проекция на някои нравствени недостатъци: лъжепатриотизъм, политическото хамелеонство, поръчкова журналистика, които българите допускаме, но не ги свързваме с него.
Преподаващият литература в ПМГ – Силистра Владислав Димитров сподели по-оптимистична теория за образа на Алековия герой: „Не мога да се съглася, че в училище представяме едностранно на образа на Бай Ганьо. Можем да гледаме на него не само като на човек, който иска да превземе Европа, продавайки мускали, но и като на човек, който е достатъчно витален, за да се изправи пред новото и чуждото. В процеса на работа с учениците открихме един различен образ на героя, който му е позволявал да оцелее през петвековното османско владичество“.
Кореспондентката на БНР Незабравка Кирова сподели, че текстовете на Алеко Константинов продължават да са актуални и днес: „По тази причина „Бай Ганьо“, освен в часовете по литература, може да се изучава в курсове по психология, от профайлъри и навсякъде, където се разглеждат типовете характери“.
Журналистът Йордан Георгиев, който в случая бе и представител на Туристическо дружество – Силистра, припомни един от забележителните цитати на Алеко Константинов, а именно „Опознай родината, за да я обикнеш“, влязъл в основата и на актуалната от 1966 г. инициатива „100 национални туристически обекта“, включваща и няколко от област Силистра. Той изрази надежда, че благодарение на подобни дискусии все повече хора ще разберат колко широкоспектърна личност е Алеко Констгантинов, познат под псевдонима Щастливеца и наричан българският Аристофан: юрист, писател, публицист, демократ, любител на природата и музиката, планинар, пътешественик, бохем.
В хода на дискусията бе споменато, че на други места в страната Алеко е сроден с Васил Левски, примерно защото е останал неукорим в съзнанието на българина. Признат е приносът му в зародената след Освобождението родна журналистика и в коментара на събитията; в публичното говорене, осъждащо „образа на себе си“ – самоидентификацията и националната ни комплексарщина, включваща и съмнението дали ни знаят по света – тема, която ни вълнува и днес.
По изследванията става ясно, че роденият в Свищов възрожденец пръв се застъпва за отмяна на смъртното наказание, както и отваря дискусия проблема за неподготвеността ни да съществуване по демократични „закони“. Макар и русофил – учил е в Одеса, Алеко, впрочем чрез своя знаков герой останал с определението „Всички са маскари“, не е бил привърженик на царското самоуправство; напротив бил е срещу едноличната власт.
В крайна сметка участниците в дискусията се обединиха около идеята, че Бай Ганьо, който като образ е с ролята на нравствено огледало, не е типичен за българина, но е колективно-събирателен по своята същност за тъмните страни в българската душа. Един Дориан Грей в българска проекция (идеята е на Владев), който, като морален коректор, придобива свръхстатут в родната ни литература. И още – един ранен Трендафил Акациев – друг литературен герой, явил се в подобна роля с усилията на множество автори през 50-те години на миналия век в други обществено-политически условия. Чрез него родното отново се оценява през призмата на отрицателния знак, превръщайки се във витален символ, подобно на своя предшественик.
В дискусията се прокрадна и идеята, че може би с поведение, като това на Бай Ганьо, българинът оцелява през вековете, изправяйки се по свой начин срещу превратностите на съдбата, за да оцелее в изпитанията – робства, войни, национално отричане и др. При това в един сравнителен план с т.нар. европейска култура, каквато в българската държава на практика е била модел за Стария континент, но във вековете преди края на XIV в. Не бе спестено и виждането, че колкото е по-легендарен един образ – отново се визира Бай Ганьо, толкова е по-голяма критиката към него. Независимо че за неговата поява има както историческа (социална критика в конкретен времеви контекст), така и литературна предопределеност.
Стигна се и до извода, че този универсален образ може да е и проекция на „самоомраза“, използвана успешно и в днешно време от политици и национални нихилисти (друг е въпросът е дали е породено по вътрешно личностно чувство или е предизвикано от внушение отвън, обслужващо чужди интереси). Впрочем по това можем да съдим по изключителни противоречивите виждания и мнения за процесите в обществото по един или друг щекотлив за обществото въпрос, съдейки по написаното в различни сайтове и по постове в социалните мрежи.
Сред най-интересните податки бяха въпросите „Има ли катарзис при Бай Ганьо?“ и „Разпознаваме ли с в Бай Ганьо?“, но времето не стигна, за да се потърси убедителен отговор и на двете любопитни питания. Прокрадна се и мисълта, че този изключително известен литературен герой е с „подценено място в българската литература“, който се нуждае от съвременен психологически и аналитичен прочит. Защото, примерно, е желателно да разберем: „Дистанцираме ли се от Бай Ганьо или гледаме „отвисоко“ на неговите визия и поведенчески маскарад в края на по-миналия век?“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар