понеделник, 29 май 2017 г.

16-а национална медико-журналистическа проява на Фондация МОСТ - Албена 2017

В морския ни курорт „Албена“ бе проведена 16-ата национална медико-журналистическа проява на Фондация „МОСТ“ (Медии, Общество, Семейство, Традиции), създадена от журналистката Юлия Пискулийска. Тази година тя бе под патронажа на г-н Румен Радев, президент на България, и се проведе  под надслов „Живот за здравеопазването – как?Стилът на диалога или традицията „орел, рак и щука“?“. Срещата бе открита от зам. председателя на Народното събрание д-р Нигяр Джафер, а в проявата участваха и нейните колеги народни представители проф. Георги Михайлов и Антон Кутев – председател на Постоянна комисия по жалбите.

Любимата актриса на няколко поколения българи Татяна Лолова, също дългогодишен участник в уникалната проява, на няколко пъти освежи по свой начин нейното съдържание, а безценна възможност имаха участниците да се снабдят със  седмото издание на книгата й „1/2 живот“.

С презентации в програмата се включиха професорите Ивайло Търнев, Иво Кременски, Тодор Кантарджиев, Ива Петкова, Иван Недков, Николай Габровски, Маргарита Апостолова, Мария Бакърджиева (задочно с видео послание от Канада); лекарите Димитър Тасков, Теодор Замфиров и др., магистър фармацевтите Маргарита Грозданова и Николай Герасимов, вкл. двама здравни медиатори от Стралджа и Провадия, за да споделят опит от името на 215 свои колеги в 115 общини на България.

Проф. Търнев и тази година запозна аудиторията с резултатите от изпълнение на програма за редки заболявания, провеждана без помощта на държавата, макар България да е втората след Франция с подобен документ. Според него тези заболявания са изпитание за здравната система на всяка страна. Българските специалисти в тази област членуват в редица европейски мрежи и участват в разработката на обща концепция за диагностика, проследяване и лечение, в която скринингът за ранна диагностика е най-важният елемент.

Макар че за нашите специалисти в тази област това е хоби, отново без институционална подкрепа, като извършването става с колаборация с 6 пациентски организации, вкл. при организацията на здравно-информационни кампании. 

Професорът докладва за изминалата година за открити 3 редки заболявания сред българите мохамедани от рода на мускулната дистрофия, каквито има още в…Бразилия и в Канада. Подчертано бе, че у нас няма електронно здравеопазване, но се работи по засилване на гласа на пациента и е сложено началото на регистри. Става дума за редки заболявания (по света са известни над 6 хил.), характерни за под 5 пациента на 10 хил. души население.

Проф. Иво Кременски е национален консултант по медицинска генетика и ръководител на Националната генетична лаборатория. Той е подстрекател спрямо г-жа Пискулийска да се заеме с идеята в началото на новия век, осъществявана с негово неизменно участие. Според науката, 80% от редките заболявания са на генна основа и само 1% от тях подлежат на лечение. За съжаление, у нас няма скринингова програма и България е от малкото страни без подобна „екстра“.

А по света генетичните изследвания имат за начало 1953 г. И след толкова години в България все още нямаме събрани така необходимите база данни с описани родословия и начин на живот на цели фамилии. През 2012 е внесен проект в НС за създаване на стандарти в тази насока, но все още не са разгледани. Междувременно има 30 лаборатории с 18 лекари по медицинска генетика, при нужда от 70, които при добра организация могат да правят успешна телегенетика, вместо пациентът да се разхожда до центровете. „Профилактика и скрининг са ключовите думи“, твърди проф. Кременски.

Темата за ваксините също бе на дневен ред на срещата в „Албена“, защото е актуална и важна, разгледана от проф. Тодор Кантарджиев. Той припомни, че по отношение на епидемията от морбили случаите са над 100, вече и в Пазарджик, а през 2009 г., когато е имало огромен бум случаите са били 24 хил. и пет от тях са със смъртен край. А самата болест има и трайни последствия. При положение, че за решаването на тези проблеми началото е в далечната 1881 г. с указ на Батенберг със създаване на държавен инфекциозен институт. През 1940 г. България изнася ваксини, а сега внасяме.

„Падне ли доверието към ваксините – очакваме епидемии“, каза професорът, който е национален консултант. Според него  лоша услуга правят изявите на т.нар. майки интелектуалки, които заедно с антиваксинални НПО искат ваксинирането да стане доброволно, при положение, че вече дори в страна като Италия се говори да стане задължително, както е в държавите от Източна Европа. Причината – особености на тези страни, наличието на маргинални групи и др.

Отново въпросът за проблемите с очите и заболяванията, характерни за тях, бе сред дискусионните в медико-журналистическата среща (чрез д-р Димитър Тасков): всяка година по света се правят 18 млн. очни операции, вкл. и с изключителен лазер от 2008 г., което обаче е скъпо за обикновения пациент, не само в България, при това не се покрива от здравната каса. През 1949 г. за пръв път в Англия се прави имплантиране на лещи – отначало еднофокусни, от 1986 г. – дифокални, а от 2010 г. и мултифокални, т.е. за всички дистанции.

Магистър фармацевт Маргарита Грозданова се спря в експозето си на новата роля на фармацията, тъй като фармацевтът все повече придобива ролята и на „лекар“, тъй като двете професии са „скачени съдове“. От 3 до 8 заболявания все по-често се проследяват чрез т.нар. здравни книжки, което усложнява състоянието на здравните системи. При положение, че в страните от ЕС се отделят сред по около 6% от брутния вътрешен продукт, а в България – 3,9%, което налага ограничения в бюджета.

Като много голям проблем бе отразено паралелното търгуване с лекарства, както и липсата на референтно ценообразуване (опит за въвеждане през 2014 г. с проект за лекарствата, но останал негласуван в НС); хронично болните по-трудно си намират лекарства. Друго предизвикателство са електронните рецепти и електронното здравно досие – непознати у нас. Все по-голяма е инвазията на интернет аптеките, които никой не проверява. Голям проблем са и фалшивите лекарства. От 2019 г. обаче влиза в действие евродиректива – всяка лекарство да има уникален идентификатор, като за четенето им ще бъде въведена специална техника в аптеките.

Какво още може да се прави в аптеките: ваксинация, например (реализируема в 9 страни и в други пет се работи по въпроса); ранна диагностика с програми за скрининг; в 20 страни в ЕС се работи срещу тютюнопушенето; в 15 страни се правят услуги за диабетици; в по 14 – услуги при астма и хипертония. Т.е. по света все повече аптеките изпълняват социална дейност.

Относно историята на фармацията своя презентация направи магистър фармацевт Николай Герасимов, за да станат ясни няколко неща: до средата на 19 в. тя не е отделна страна в целия процес, дори лекарства и храна са се продавали на едно място. Специално в България „реформа“ по отношение на това „дело“ се прави във втората половина на по-миналия век. За отбелязване – до 1879 г. в българските земи е имало 32 аптеки (половината са били собственост на чужденци, вкл. на унгарци, чехи, италианци и др.), преди всичко в градове като Велико Търново, Пловдив и др. Първоначално аптекарите са били разделени на два „класа“ – за работа в столицата и извън….главния град на страната.

Пръв български аптекар е Марко Павлов, създал аптека във Велико Търново през 1823 г., тъй като е бил лекар на пашата. Първият ни дипломиран фармацевт е от 1867 г. и се казва Найден Райнов, родом от Копривщица. За отбелязване е също, че в България първият здравен закон е от 1 февруари 1879 г. В момента у нас има 6,5 хил. членове на Българския фармацевтичен съюз. Аптеките съществуват в условия на полуетичен модел. Има нужда от национална аптечна карта.

Друга актуална за нашето съвремие болест – остеопорозата, също бе разгледана с факти и възможности за лечение: всяка година по света се регистрират над 4 млн. фрактури вследствие на заболяването, характерно с това, че е трудно лечимо и има трайни последствия от него в резултат на следоперативни усложнения.

Здравното медиаторство, каквато у нас има от десетина години, бе отчетено също от проф. Иван Търнев с опита в две малки общини в различни краища на България – в Стралджа и в Провадия. Сред генералните изводи – там, където не желаят да работят със здравни медиатор се отбелязва нисък резултат от имунизации. И още: през 2016 г. в МЗ е направено предложение за приемане на общи стандарти по отношение на тази в момента в се още неправителствена дейност, но идеите не са разгледани, макар да става дума за държавна политика.

Помощ има от НСОРБ във връзка със събиране на данни и на отчети (в срещата участва и Донка Михайлова – кмет на община Троян, зам. председател на Националното сдружение на общините в Република България). Неблагоприятно е обаче, че от мониторингите по работата на здравните медиатори почти никоя институция не се интересува.

Своя опит отчете д-р Таня Георгиева, която работи с 2 хил. пациенти, от които хиляда деца, като от 2005 г. работи със здравен медиатор в лицето на Милю Добрев в две махали. Провеждат се беседи по здравно осигуряване, майчино здравеопазване, прегледи, ваксинация и др. Резултатите: 1,5 хил. проведени профилактични прегледи за една година, 900 имунизации, вкл. на терен, като за периода 2012-2016 г. – 180 срещу рак на маточната шийка и са поставени 202 спирали на жени срещу нежелателно забременяване. За преживяванията си като здравен медиатор сподели и Юлияна Божилова от Провадия, член на Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“. Тя работи с петима лични лекари – в района има 3 хил. роми в пет махали. Според нея тайната на медиаторството е работата в екип.

В заключение на срещата в КК „Албена“ в проявата на Фондация МОСТ бяха направени и няколко извода по разгледаните теми: човешкият организъм е с милиони клетки, но с много повече бактерии, определящи биологичната карма на всеки от нас, която ни преследва през целия ни живот. Необходими са повече пари за скрининг тестове, отколкото се дават за лечение. Актуална е епидемната опасност в България, отколкото в други страни – новата демографска картина създава драстично различна ситуация.

Развитието на здравеопазването, заедно с IT-сектора, е сред 6-те мегатенденции, променящи света, тъй като на всеки 72 дни се увеличава три пъти медицинската информация – засега в 40 хил. специализирани сайта по целия свят, с прогноза за 80-100 хил. до 2020 г. В същото време 42-ото НС подкрепи възможността областните болници да подготвят кадри за здравеопазването, но следващата стъпка не е направена, а колкото до здравните медиатори от тях се нуждаят все повече в детските градини и в училищата (при липса на 25 хил. медицински сестри само в страната, но все повече дефицитни и в страните от ЕС). Тази е причината Фондация МОСТ да обяви, че през 2018 г. следващата медико-журналистическа среща ще е на тема „Детско здравеопазване“.

Както и досега, сред най-крупните спонсори бяха Глаксо Смит Клайн, Байер, Санофи, Пфайзер, Банка ДСК, Елта 90, СБАЛОБ Зора, очни болести „Луксор д-р Луксор”,ТП  Евофарма, LKВ, МЦО Андреев и Ко, БФС, Роза Импекс …

Албена - Силистра 

Йордан Георгиев, Версинаж

Няма коментари:

Публикуване на коментар