Памет за учителя новатор, приятеля и човека Жельо Маринов: един подир друг си отиват от нас уважаваните хора

Живеем в години, когато по една или друга причина от нас като общност и от живота на „този свят“ си отиват хора, които оставят трайни следи в съзнанието на близки и познати, както и в албума от спомени на обществото като цяло. През последните месеци един от тях бе Жельо Маринов, който за няколко поколения силистренци бе сред примерите за проява на човечност, съпричастност и приятелство при всякакви житейски обстоятелства. И макар да не бе сред хората, които приживе са очаквали похвални слова по свой адрес, със сигурност е добре да ги кажем „добрите думи“, но не онези – дежурните, а по-специалните, за да останат във времето и в пространството. Защото пелената на забравата е най-сигурното нещо, което се случва, след като се преселим в „другия свят“. Жельо Маринов е роден в село Смилец и в зората на израстване в Крайдунавска Добруджа на професионални училища – емблеми на образованието, е завършил някога прочутия Селскостопански техникум в Силистра. После е продължил във ВУЗ, завършвайки...