Женско
сдружение „Екатерина Каравелова“ в партньорство с Великотърновски университет „Св. св. Кирил и
Методий” продължава да работи по проект „Социално-психологическа биография на
насилието в българското семейство и интерпретиране на етно-психологическите
особености спрямо европейските ценности и политики”, финансиран от Исландия, Лихтенщайн
и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. В основата на проекта са
изследвания за причините, следствията и
възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола и във връзка с равенството
по отношение на пола, като през
м. януари 2023 г. приключи обобщението на проведените м.г. количествено и
качествено изследвания.
Какви
са основните изводи от количественото изследване относно полово-ролевите
стереотипи? Водещи са подчертаните очаквания и вярвания, че
основен ангажимент на жената е грижата й в семейството при поставени от мъжа условия
и правила. Интересна е нагласата, че насилието е проблем, който следва да бъде
съхраняван вътре в семейството. Това свидетелства, че домашното насилие се
възприема в по-голяма степен като личен проблем и в по-малка степен като
обществен.
Изведените стереотипи са несъответни на
икономическия напредък, както и на обществените условия, а и на стремежи,
насочени към равенство на половете и изравняване на ангажиментите между половете.
В ядрото на контрола стои разбирането, че насилието се възприема като личен, а
не като обществен проблем. Контролът над контактите на жената от друга страна е
резултат от вярванията, че мъжът е този, който взема решенията, докато основният
ангажимент на жената са децата.
Прави
впечатление, че полово-ролевите стереотипи са затвърдени при лицата в по-висока
възрастова категория, като най-отчетливо това е при лицата над 50-годишна
възраст, съответно най-ниски стойности при лицата под 28-годишна възраст. В
този смисъл стереотипите могат да бъдат разглеждани двупосочно: като нещо,
което „живее“, и се развива във времето и е опосредствано от опита във
взаимоотношенията от една страна, а от друга – като ясно позиционирани в
по-възрастното поколение. Така също по-подчертани са стереотипите при лицата с
турска или ромска етническа принадлежност, като най-изявени са при ромите.
Изповядващите исляма са също с по-подчертани стереотипи.
Категорично
в българска извадка физическото насилие е изключено като „норма“, не е налице
толерантност в нито една възрастова категория, пол, етнически или религиозна
категория. По-сериозният проблем е, че останалите форми на насилие са по-трудно
разпознаваеми. Изводите относно географския профил на изследваните лица сочи,
че селата са в процес на промени на нагласите към модерно семейство. Все още
обаче „норма“ е патриархалното семейство. Тепърва се очертава динамиката към
новото.
В
малките населени места хората срещат затруднения с финансите, поради което са
по-толерантни към насилието. Учениците от своя страна извеждат като фундамент
липсата на емоционална грижа и показват най-добро разбиране към това, което се
случва. В големите градове насилието е добре познато на учениците и на хората,
както и механизмите за справяне с него. По-малко познато е то в неговото
разнообразие и последствията, включително правни в по-малките населени места.
Други
изводи наложени от анализа на проведеното качествено изследване сочат, че колкото
по-висока е степента на образование, толкова по-нисък е процентът на лицата,
които утвърждават екстремно високи полово-ролеви стереотипи. Едновременно с
това, колкото по-високо е образованието, толкова по-ниски са стереотипите и
толерантността. Така също най-голямата част от изследваните, които са
толерантни към насилието никога не са били виктимизирани (виктимизацията
е процес и резултат от
превръщането на конкретно лице или определена общност от хора в жертва на
неблагоприятните условия на социализация).
В резюме авторите на анализа
подчертават, че намират огромен проблем в това, че респондентите се обявяват
„против“ домашното насилие, когато се проблематизира публично. Липсва им обаче
яснота какво представлява то по същество. Приемат, че „домашно“ го прави обстоятелството,
че се случва в дома, но предвид факта,
че възприемат единствено физическото насилие като проблем, другите типове
остават встрани. Като важен извод от анализа авторите сочат, че информираността за насилието в българското
общество е повишена, но обемът му е абсолютно същият, както преди и няма
конкретен практически ефект за промяна на нагласите и стереотипите относно
домашното насилие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар