Снежен компромис в края на зимата

Формално сме в сезона, познат по нашата географска ширина като вездесъщата зима – понякога зла, друг път безсрамно вяла, но в повечето случаи – поне в миналото, благосклонна да ни дари с безценното си настроение. Е, и най-паче с всичките си характерни особености: студ на кутийки, изискващ дебели дрехи, настояващ за греяно вино (ракия) и предизвикващ към заседяване на тежки трапези в компанията на ненаситни за наздравици приятели.

А постфактум: естествено, ошашавящ с тлъсти сметки за плащане за облекло, стопански и пр. разходи. И със сняг, разбира се, че щях да забравя, защото вече няколко години я караме без него…някак си постно, наблюдавайки по никое време със свито сърце „зелените поля на своя роден край…“. Без малко и тази зима щеше да мине безславно-безснежна, безръкавична и безушанково-некалпачна.

Най-после през тази зима, преди неофициално да се сбогува с календара, небето се смили и поръси земята с чудодайната си пухкава белота. Слава богу, появи се току да изтече обичаният най-вече от децата в невръстна възраст месец, наричан в миналото Голям Сечко. Той, спомняме си от народното ни творчество, че сече всяка трудова дейност освен тази край софрата. Казват, че от значението му на старобългарски език трябва да разбираме, че е месецът на горящия дънер. Така или иначе, снегът се настани в сетивата ни, макар и само за ден-два, с онази уникална необикновена снежна човечност, от която ние, родените тук, имаме крещяща необходимост.

Защото всеки сняг е повод за хиляди спомени и за безброй прозрения през мрежата от топящи се мини кристали, независимо дали са парцали или почти невидими игли, които като хиляди жила на насекоми те осезаемо, но безболезнено-терапевтично по лицето, преди да отлетят в небитието, умирайки в състоянието, в което са се родили.  

Очакваният снежен зимен напън, който…пак ни изненада…този път приятно, защото предварително бе известно, че е за кратко на гости в най-северния север, бе повод в Силистра за хора от различни възрасти да потърсят подходящи места, за да усетят свежия въздух, полъха на мекия студ и блясъка на искрящата белота. Примерно, в Дунавската градина или само на 137 м надморска височина по-нагоре в района на Крепостта.

А за по-смелите и по пътя към парка „Орехова гора“, установявайки пътьом колко малко ни трябва: една заснежена пейка за неколцина приятели, глътка прясна вода, стихотворен завет от майстор на чешми. И минута усамотение пред пламъка на свещ в параклиса „Св. Димитър“, изграден на правилно място – край извор и пътека в гората, както и в близост до скрит в храсталака паметник на млад местен поборник за свободата на Добруджа.

Както написа един потребител на Фейсбук: снимайте се сега със снега, че следващият може да е през март (нищо, че прозвището му е „Сухи“), но може и да е следваща година…евентуално. Но все пак да не отписваме Малкия Сечко (на някои славянски езици е "Люти"), знаем, че е комплексар и винаги може да се напъне, за да бие батко си – просинеца. Многобройните снежни човеци вече се стопиха и от тях не остана нищо, освен клонките, набити вместо ръце.

Времето със снега беше толкова кратко, че не стигнаха минутите да спазим дрескода на импровизираното бяло човече, нахлузвайки му пробита тенджера вместо шапка, крив морков за нос, въглени за копчета и т.н. А може би така по-добре стана, за да не се влизаме в детайли, че понастоящем в условия на политкоретност току-виж някой би тръгнал да влиза в подробности, изграждайки допълнителни елементи, навличайки се беля на главата.

По-важното е, че възрастните си припомниха, а децата (някои за първи път), разбраха какво е да се спуснеш с шейна или найлон по заснежен склон, да изръсиш върху нечия глава наведена от тежестта на сняг клонка, да направиш снежна топка и да я запратиш по някой адресат (по възможност нежно, за да бъде реципрочен ответният удар). Не дай си боже и да паднеш, запомняйки отиващата си (уж) зима от предизвикан уплах, нежелана синина на скрито място или от нечий неприятен присмех. Макар че всичко това зиме е в реда на нещата!

До следващия сняг, когато му дойде мерак отново да се появи в живота ни!