Във
връзка с реализацията на проект № ACF/817 „Социално-психологическа биография
на насилието в българското семейство и интерпретиране на етно-психологическите
особености спрямо европейските ценности и политики”, финансиран от Исландия, Лихтенщайн
и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Женско сдружение „Екатерина
Каравелова“ и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” проведоха
три изследвания за причините,
следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола и във връзка с равенството
по отношение на пола, които могат да бъдат изтеглени от интернет страницата
www.ekaravelova.org.
През 2022 г. в 14 области от страната се извърши качествено изследване на полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията в българското семейство към момента. Анализът сочи, че възприемането на различните форми на домашно насилие има значителни разминавания между живеещите в големи областни градове и в по-малки населени места. Докато участниците в големите населените места са доста критични към различните форми на насилие в българското семейство и възприемат причината за него двустранно, и основно през финансови и икономически причини, то в малките населени места има известна критичност към домашното насилие. При това се смята, че не е толкова изявено и проблематизирано.
От гледна точка на фактора възраст също е
налице известно разминаване в разбиранията. Младите хора са по-склонни да
виждат психологически причини за насилието (вина, срам, гняв и комплекси, както и проблеми на личността с властта), докато при по-възрастните има прехвърляне на
проблема най-общо към обществото. По отношение на причините
и потребностите за насилието в семейството се посочват социалните от тях (ценности,
възпитание, бедност, зависимости и т.н), индивидуалните (стрес, агресия и т.н.),
както и институционалните фактори (законодателство, социална система и
др.).
Разбирането за полово-ролевите стереотипи
и разделения в българското семейство на участниците от големите населени места е
изравняване на функциите и властта в семейството предвид по-активната
икономически роля на жената и политиките за равенство между половете. За
разлика от тях участниците от малките населени места приемат, че жената винаги
е имала по-голяма власт над мъжа, но понеже това се вижда и публично, влиянието
върху процеса на обезвластяването на мъжа се преживява негативно от него. И при
двете групи се твърди, че властта на детето в семейството се увеличава, а
възпитанието му от еднополова двойка би било проблем за неговата идентичност.
Разграничението смесена възрастова срещу ученическа
група (възраст 16-18 г.) отчита, че е мода и въпрос на по-либерална глобална
политика половата идентичност да е преживяване на самия индивид, а не толкова
да е биологически определено или наложено отвън явление. Учениците приемат, че
е възможно дете да бъде отглеждано от еднополови двойки, а нагласата на участниците
от смесена възраст е, че трудно може да бъде адекватно възпитано и
социализирано дете, което вкъщи не разпознава двата пола.
Нагласите за разбиране на българското семейство при групите голямо и малко населено място сочи
пълно единомислие спрямо отъждествяването на интензивни промени на ниво ценности
и взаимоотношения. Смята се, че патриархалните от тях се променят и основно властта в
семейството отива към децата. Жената става икономически по-активна и успешна в
изявата си на работното място и в обществото, което измества и притиска мъжа да
усвоява допълнителни функции в партньорската му роля. Споделя се виждане за смяна на структурата
на българското семейство – неговите граници са по-отворени, а ролите – освободени.
Възможността за пътуване в чужбина прави
по-възрастното поколение много важно спрямо социализацията и формиране на
ценности при внуците. То е и рисков фактор за сблъсък при децата на различни
култури и ценности, които от една страна техните родители привнасят отвън, а от
друга страна техни баби и дядовци възпитават отвътре. Единствено при групите от
Пиринския край се споделя, че традиционните ценности са по-запазени и следвани
от младите.
При групата от по-възрастни промяната в
структурата на семейството се възприема по-скоро като приспособяване към новите
условия, а не като ценността промяна. Многото ангажименти и отсъствията на
родителите създават емоционални проблеми и затруднения на децата, а от друга
страна интересите, а не чувствата движат поведението на родителя спрямо
семейството. Възприятието на учениците е за криза в българското
семейство, което от една страна може да доведе до поведенческа девиантност и
емоционални проблеми при тях, а от друга да ги направи по-ранно социално зрели,
но без необходимата чувствителност спрямо потребностите и емоциите на другите.
Девиантното поведение е постъпка или действие на
човека или на група лица, което не съответства на официално установените или
фактически възприетите в определено общество – култура, субкултура или група,
норми и очаквания. Предложенията за преодоляване на проблема се ориентират около превенция,
както и грижа за жертвата и насилника след инцидента или ситуацията на хронично
насилие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар