Тутракан, Сребърна и Кайнарджа вече и в сайт за гастрономически и винени турове в България

Назаем чрез Фейсбук от Екатерина Терзиева (моя колежка от Пловдив, с която години наред работихме за в. 24 часа - всеки от своя регион, а тя и за местното издание на вестника за Пловдив): "Приятели, с радост ви представям новия си сайт за гастрономически и винени турове - Slowtours.bg. Елате с мен на спокойни (slow) пътувания, посветени на кулинарните традиции, историята, културата, запазените стари български сортове и породи. Ще ви срещна с истински хора, които произвеждат чиста и честна храна, с пазители на традициите, с радетели за българщината. Стартираме проекта на 9 май, Деня на Европа, защото точно преди 7 години на този ден се роди първият ми медиен проект - сайтът за земеделие и храни "Агроновините". Елате с мен по пътя на сетивата, вкусовете и истинските хора, вкусете България!"

За отбелязване - сред предложенията е и т.нар. ГАСТРОНОМИЧЕСКИ ТУР „ВКУСИ ЗЛАТНА ДОБРУДЖА!“ (https://slowtours.bg/tour/gastronomicheski-tur-vkusi-zlatna-dobrudzha/), включващ гурме преживявания и впечатления от Тутракан, Сребърна и Кайнарджа (това в района на област Силистра), отделно - в Добричкия край. Освен в Добруджа своебразният гастрономически пътеводител отправя туристите в още 12 обособени района в страната.

Терзиева е от две години насам лицензиран туристически гид, както и организатор на различни видове пътеществия - винени и гастрономически турове в цяла България. Работи в партньорство с туроператорските компании "Арива Травел" и "Пендара". Контакти: 4000 Пловдив, България +359 898 471 201 ekaterina.terzieva@gmail.com.

Снежина Христова във Фейсбук: За много политици България се намира зад табелата на София. Но за истинските хора, Родината ни е пъстрата черга, изтъкана от отрудените ръце на всеки малък човек. Тя е в съхранените обичаи и предаваните от поколение на поколение традиции. И точно за тази България сърцето забързва ритъм. За спомените от обелените колене, от вечерите под дюлята на двора в дядовата къща, от гозбите на баба и от шума на нищелките на стана, на който тъче пъстрите черги от детството ни. За вкуса на сладкото, облизано от тавата и за най-вкусната лютеница, намазана дебело върху ароматния селски хляб. За игрите по баирите. За първото колело. За каручката и магаренцето. За хамбара. За малките писукащи пухчета по двора. За цветята в градина и жужащите пчели, които ги ухажват неуморно. За звъна на стадата, които сами намират пътя към дома. И за хората, които нарисуваха спомените ни!

Моите корени са в Добруджа, здраво свързани с плодородната ѝ замя и с моята река-Дунава.

Извън конкретния текст ще припомня, че в Силистренско има няколко вечме традиционни фестивали с гурме ориентация: в община Силиста - Празник на хляба, танца и песента в град Силистра, Фестивал "Гозбите на Добруджа" в село Сребърна, Празник на динения маджун в село Смилец, Празник на земята и плодородието в село Бабук, Празник "Добруджанска трапеза" в село Полк. Ламбриново (на снимката); Фестивал на мамалигата в село Нова черна (Тутраканско).