Назад към природата - лек за духа и тялото

В нечии профили във Фейсбук срещнах познати варианти на отговори  на дълбокомисления въпрос, който най-често отправяме към себе си:  "Колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив: силно рамо и сродна душа - все простички и земни неща, а пък толкова важни...И още: нечия усмивка или мил поздрав, а най-хубавото е да получаваме често по една добра дума по свой адрес!".

След месеци на изолация в името на преодоляването на проблема, наречен величествено "коронавирус", спокойно можем да добавим към изброените причини за щастие - и една разходка, но не в хола, коридора или по стълбите в блока, а сред природата. 

Каквато засега в Силистра не е възможна във вездесъщия и неповторим със своята атмосфера (и въздействие) Дунавски парк, макар че, съдейки по споделени в социалните мрежи албуми със снимки на залези над реката, все пак някой успява да му се наслади. Сетих се кои може да са - родителите на деца до 12 г. 

И спортуващите в определени часове на деня (май!), но за тях не съм сигурен. Поне докато Общинският кризисен щаб  не реши друго (а, дано!) относно придвижването в парка, който на някои места прилича на обособени "саи", все едно създадени за животни, които майката природа е лишила от способности сами да се ориентират в пространството.

За останалите е валидно удоволствието да се разтъпкват по пътеките на здравето около Крепостта, а ако имат сили - и по-далеко, в т.нар. парк "Орехова гора" - някога легенда през девет населени места в десето. Вече отдавна не е зона, уредена за безопасни разходки, но, както казва народът, като няма рак и рибата минава за деликатес. 

Там добрата новина е, че една недовършена постройка и популярна преди години доста посещавана хижа, излязла незаслужено от употреба, си имат нови собственици, стягащи ги за по-хубави времена. Някак стои самотно-изостовена в неглижиран външен вид кокетна хижичка, собственост на общината, някога стопанисвана от тогавашния "Жилфонд". 

И така: неделен майски ден. Рано сутрин. 

Най-после след седмици на застояване вкъщи - бавен ход по стълбите към Крепостта, дето вече няма стопанин, отворящ гостоприемно тежките железни двери, за да ни позволи да се порадваме на едно-друго от импровизираните му експозиции, както и на над 50-те костенурки (поне толкова бяха преди година).

Излишно е да напомняме, че както и през миналия м. май по това време, пак е дошъл часът на първото косене на тревата (моля за извинение, ако става дума за второ-трето или просто поредно - все едно - необходимо е...още едно). Ще е хубаво обаче междувременно и натрупаната шума в канала за оттичане на дъждовната вода да бъде почистена, защото сега проходът му е затлачен. И не само, че е редно да се случи, но и е полезно за настилката, както и за разхождащите се. Срещу кърлежи и други гадинки на 8 май вече е пръскано - една добра новина, която заслужава внимание. 

Друга е темата, че за свършената работа научаваме от съобщение, неуместно и небрежно поставено върху катинара...на входа на крепостта. Приближаваш се, за да прочетеш с надежда друга информация - примерно кой, кога и при какви условия може да те посрещне...тук...отново, но научаваш каквото...пише.

Общинарите или от общинската фирма по озеленяване, докато вършат полезната си работа, за която вече отворихме приказка, може и да забележат поне две нарушения на непримерни граждани. Един си е направил доста нескопосан миниатюрен мост с плоски камъни и отдолу с натъпкан пласт пръст и каквото още имало под ръка - направо в същия канал. С ясната и благородна идея - да си преминава към имота - вероятно вила, строена по времето на социализма. Малко по-нагоре и друг като него е направил същото в по-голям размер - той пък си прокарал пътека към пътче, водещо до пчелин (както пише на табелата). 

Добре де, не можеха ли да се огледат малко и да видят, че общината още по-нататък, където е отбивката за Пътеката на здравето, е оформила мост, но над канала, за да си го вземат за тертип и да повторят майсторлъка. Направо си плачат тези недобросъвестни стопани за някаква санкция или поне за предупреждение от рода "оправете положението" и, ако не се съобразят с него, да се премине към друг режим на отношения между властта и гражданите. Пито - платено - свършено - подобрено.

За отбелязване е, че към 9 ч. сутринта никак не са много на брой...туристите (примерно няколко петопръстия), но пък така, като противоепидемична мярка, дистанцията между хората се спазва естествено и без проблем. При това вървящите са сравнително млади хора - предимно жени и малко мъже (повечето от тях бегачи), а деца почти няма. За подрастващи не говорим изобщо - те още спят, уморени от дистанционното обучение. Ах, да, срещам и няколко стопани, водени от домашни любимци (за радост, както трябва - "на повод").

Правилният мост над канала за
 дъждовна вода,
макар и непочистен от шумата

Бърз завой към вече спомената Пътека на здравето, която, макар и позната от години, заслужава освежена табела и реклама. Подобно на вече обновени няколко къта - осъществено е едно боядисване и видът вече е друг - настроението също (надявам се - и отношението на преминаващите). Както се казва - има още какво да се желае. Примерно поне три чешми са били изградени в района преди години (непредизвикана грешка в  сметката - няколко десетилетия), но не помнят откога не работят. Може пък да се окаже, че са към източници, водата от които не се плаща...дано някой провери.

Пчели жужат, птички пеят, баба бубулечка се тътри не знам закъде тръгнала. Слънцето пече (най-после благодатен витамин D). Обход на телевизионната кула - някога (при бързо пресмятане - преди повече от 30 лета) на еди-кой си етаж се кипреше оборотно заведение.  Помня коктейлите в трицвета на България. Сега достъп до кулата няма. Има обаче куче до колибка, което по принцип не лае, но зорко наблюдава кой минава (заработва си хляба и дружбата с хората от...службата). Помним и славни времена на комплекса "Орбита", но да не се отплесваме - там е друга темата, заварена от промяната на приоритетите, и пратена в десета глуха от  смяната на собствеността. 

Продължаваме към чешмата, може би единствена в региона с посветено на нея стихотворение със заглавие "Заветът на майстора", написано вместо заклинание срещу злосторниците на извора от майстора на чешми Иван Колев. Преди да чуем песента на водата й, правим преглед на всичко, което забелязваме наоколо. Никога не съм броил разклоненията от "главния път" - този път установявам, че  са поне 20 в двете посоки - тесни пътечки, оформени пътеки, по-широки друми. Накъде ли водят? Най-вероятно до други пътища, включително и асфалтовия.

Дали някои от тях не достигат до тайна полянка със зайча сянка или с неоткъснат божур - само днес не е 11 май - ден на светите братя Кирил  и Методий, някога кичени с гирлянди с потайното цвете, от което най-голямото в област Силистра находище е край село Добротица в община Ситово. Сигурно ще има и хора, щастливи да попаднат на моравка от детелини - наскоро във Фейсбук силистренска дама обяви в свой коментар, че сред семейните реликви е и четирилистен екземпляр, пазен вече 80 години - кажи-речи връстник на Крайовската спогодба, върнала Южна Добруджа на майката родина България.

А може би някоя от пътеките спира до пейка, скрита от любопитни погледи, за да приюти за ласки преминаващи влюбени - възрастта и социалното им положение са без значение, когато на ход е великото чувство, наричано с поетичното име любов. Но веднага ме прострелва мисълта - голям романтик трябва да си, за да се юрнеш за една целувка в пущинака. Хора всякакви в днешно време. А и винаги открадната без свидетели ласка е по-сладка. Дори можеш после да разказваш легенди за чувството и за...размера (броя) на целувките. И също - на клетвите, но и на обещанията.

Честно казано, не знаех, че сред видовете дървета край м. Крепостта има и брези. Някои от тях са си забравили годините и вероятно никой никога от тях не е черпил иначе полезния уникален брезов сок - еликсир за здраве и красота. Втренчиш ли поглед в дървесата, ще откриеш и причудливи образувания, например две дървета - братя или сестри, тръгнали да растат заедно, по-после разделили се, за да оформят знака на победата (V). За разлика от тях, други три си търсят  паралелно слънцето, без да се делят, независимо че единият расте видимо по-бързо от другите си роднини. На друго място клонът е счупен - явно отдавна, и макар да го "боли" от сакатлъка, пак пуска зелени филизи - пролет е, трябва да е в синхрон с родата наоколо. Наблизо си личи как мълния е изпепелила младо дърво, от което е останал обгорял продупчен пън, приличащ на изгърмяна артилерийска гилза.

Прави впечатление, че няма много повалени дървета - само няколко се препречват по големите пътеки. Колкото да си спомниш за световните ни рекордьоки на бягане с препятствия от далечното олимпийско минало и да се замислиш - дали да правиш като тях (с всички рискове). Но може и да подходиш алтернативно - да речем да преминеш отдолу - все едно под масата навръх Разпети петък - символно по пътя към гроба Христов. Или да заобиколиш - както най-често правим в живота с проблемите си - минаваме покрай тях като край малка гара и не се спираме да чакаме влака. Че току виж дойде навреме и трябва да се качим, а там животът кондуктор ще ни поиска да си платим...сметката. За да ни издаде билет за онова далечно място, за където сме тръгнали съзнателно или от немай-къде.

Любопитна среща прави погледът с дърво с огромен размер на снагата си, а някъде на метър височина в нея като че ли е пробита огромна дупка - все едно незараснала рана. Не е ясно дали е резултат от къртовската работа на мощен, но неуморен и упорит кълвач, оформил своеобразна хралупа, или просто съдбата е предизвикала природата към причудлива своя проява. 

Денят завива вече към обедните часове. Припича. Време е за обратен завой след 90-минутната разходка. А и вече народът става все повече. Наизлязъл е като невидял излет на открито - и всъщност е точно така. Отново минавам покрай каменната пътека, водеща към входа на крепостта. Ще пропусна да завия по нея, защото няма кой да ме посрещне за раздумка - на кафе или чай, а защо не и на ракийчица - денят е почивен и следпразничен (вчера беше 9 май).

Дано в скоро време се намери рецепта за правилен избор на нов сговорчив стопанин на най-посещавания обект в Крайдунавска Добруджа след Биосферен парк "Сребърна". Неговите прославени екологични пътеки би трябвало да са следващата дестинация за дълга и бавна разходка в името на доброто настроение и в чест на Негово Величество Здравето. Оказало се за пореден път под заплаха от опасна болест, опасала целия свят, за да ни зарази със страх и да ни порази...генерално и фатално. 

И може би завинаги. Но защо не и с надеждата да ни отрезви, да ни промени и да ни предизвика да бъдем повече естествени в отношението си към себе си и към другите. За да ни има и занапред на тази земя, нуждаеща се от повече добронамереност, като контрапункт на безумната експлоатация, на която е подложена през последните стотина години.