За филма с български арте факти на територия от 1,8 млн. кв.км. в Азия

Експедиция „Българи – прародина“ е български документален филм в 3 части от 2009-2010 г., който може да бъде видян в Ю туб (за съжаление, не е популярен, макар да е пускан и по БНТ). Отразява първата национална интердисциплинарна експедиция, организирана и проведена под егидата на БАН и СУ „Свети Климент Охридски“, която през 2008 година тръгва на изток по следите на прабългарските преселения – Таджикистан, Узбекистан и Афганистан. Експедицията открива двойник на Мадарския конник в Северен Афганистан. Сценарист и режисьор (както и съоператор с Иво Леонкев) на филма е Александър Илиев (сега проф. д-р). Музика: Васко Генев, Александър Илиев, Ивайло Георгиев – тъпан, тарамбука.

Експедицията ( под патронажа на МВнР, Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, както и на институтите на БАН) потегля от България с информацията, че в Таджикистан съществуват прототипи на 7-лъчната розета от Плиска. Седем звезди и лъв са изобразени на гербовете на днешната азиатска република от древността до наши дни. Пътят до Централна Азия донася един възможен отговор и множество въпроси, които трябва да бъдат проверени.

Следващата стъпка на експедицията ще бъде да прекоси древната река Вахш, наречена днес в част от своето протежение Амударя. Отвъд нея е древна Балкхара (Бактрия), сочена от много източници за прародина на прабългарите. Пръв Георги Раковски (1821-1867) предполага, че някъде около Памир вероятно се намира прародината на прабългарите. Наивният му, но родолюбив езиковедски труд дава шанс на тогавашната прохождаща историческа наука да търси първите обиталища на кръстопътя на някои от най-древните цивилизации – персийската и индийската.

Запасени с над 50 кг научна литература и в резултат на многобройните си срещи на място, учените откриват сходства и паралели в областта на антропологията, археологията, архитектурата, нумизматиката, медицината, музиката, обичаите, поминъка, занаятите и отговаря на много въпроси, свързани с произхода и прародината на прабългарите. 

Най-много следи за прабългарите се намират в земите на Северен Пакистан, Североизточен Афганистан, Узбекистан – на територия може би от около 1 800 000 кв. км. Експедицията се отправя към Памир, където според информация от древни източници, дневници на пътешественици и изследвания на няколко поколения учени и краведи търси следите на Мадарския конник. Българите са наричани от повечето хронисти коневъди, конни бойци, конен народ. 

Сведенията на експедицията сочат, че в долината на Балкх има вероятен съименник на мадарския конник. Целта е да бъдат открити нови факти около хипотезата за древноиранския и древнопамирски произход на многобройните прабългарски изображения на конници. При съпоставяне на избрания материал се откриват много сходства, но не се стига до окончателен отговор.

Необходима е продължителна работа по онези места. Налага се нов прочит на изворите, трябва да бъдат направени нови проучвания, които да защитят (или опровергаят) тази хипотеза, която в близките години може да стане утвърдена теза в българската историография.

Публикация по темата в dir.bg  от 2013 г.  („Българите имали протоирански произход”). Най-дълго поддържаната теория, че произлизаме от хуните, няма почва, нито генетически, нито археологически, нито антропологически, обясни Александър Илиев, цитиран от БТА. По думите му хуните са монголи, като по-късното участие на българите в Хунския хаганат не дава основания да бъдат причислявани към тях. Според Илиев теорията, лансирана най-вече след 1944 г., че българите са тюрки, също не е правдоподобна. Анализът на военните умения, на военните титли, на местонахождението, начин на живот и строителство подсказва, че сме много далеч от тюрките и номадите, посочи той. Според него нямаме големи основания да се считаме и за славяни, защото не принадлежим към този антропологически тип.

Гените на българите са много близки до тези на народите в Памир. Това беше заключението на научната експедиция „Тангра“, която беше проведена през 2010 година. Експедицията „Българи - прародина" заминава за Иран, за да търси доказателства за иранския ни произход. Експедицията обхваща територията на Северен Афганистан, Таджикистан, Узбекистан, Кримския полуостров, Иран, Северен Пакистан и републиките Чувашия и Татарстан, които са в състава на Руската федерация. Тя е пилотна и набелязва местата, където може да има задълбочени теренни проучвания. 

Оказа се, че в началото на 21-ви век българите все още не знаят категорично произхода си. Ние сме народ, който не само е дал нещо на света, нещо повече – нашето минало започва не от 680-681 г., а много преди това, посочи Александър Илиев. Съвременни генетични изследвания показват, че около 40% от българите са наследници на местното палеолитно население, други 40% са от източноирански тип и едва 12% от тях може би имат нещо общо със славяните.

Най-сериозното предположение за произхода на българите е източната част на Персийския етнически и културен ареал, или територия на днешен Иран,  твърдят участниците в експедицията. Независимо че съвременните иранци и българи са твърде различни, те имат етнически, културни и политически сходства, смятат учените. Ирански са и имената Пресиян, Кубрат, Аспарух. По събрания от експедициите 800 часа видеоматериал и повече от 500 хиляди специализирани фотографии са създадени четири филма. Това са „Розетата”, „Балкхара”, „Мадара” и „Ариана” (древното име на територията на Иран). Архивът на изследователите включва заснети експонати, интервюта с учени и обикновени хора и над 1500 страници теренни дневници. Предстоят сериозното научно изследване и сравнителният анализ на този суров материал. 

Още по въпроса от Списание 8 от 2013 г. („Българите са индоиранци, а не хуни или тюрки”). Какви са българите като език, култура и антропологичен тип? Те идват от точно определено място и то трябва да бъде намерено. Най-обоснована изглежда хипотезата, че по произход българите принадлежат към източната част на индоиранския етнически и културен ареал. Мястото, от което идват, е свързано етнически, културно и политически със земите на днешен Иран.

Така Александър Илиев обобщи досегашните изводи и целите на интердисциплинарния научен проект „Българите – Прародина” на Фондация „Тангра – ТанНакРа”, осъществен на етапи от 2008 г. и досега в рамките му са организирани няколко експедиции. Последните две са в Поволжието (Чувашия и Татарстан) през юли 2012 г. и в планините на Северен Пакистан през септември. Преди това екипи пътуваха до Иран, Таджикистан, Северен Афганистан, Южен Узбекистан, Кримския полуостров. Експедицията се интересува особено от държави от Средна Азия – наследници на древната ираноезична култура на източноиранските народи.

Мултидисциплинарните екипи събират на място данни и проверяват основанията на основните хипотези за етнокултурната принадлежност на старите българи.  Според изследователите българите не може да са тюрки или хуни, каквито теории си оспорваха първенството до скоро, защото нито генетично, нито антропологично, нито културно сме близки с тях.

Хипотезата за хунския произход не издържа, защото българите не са монголоиди като хуните – нито антропологично, нито генетично – макар да са участвали във военна конфедерация с тях. Но в нея са били включени и множество други различни народи. Българите са били част и от Тюркския хаганат, но това не ги прави тюрки. Тюркският хаганат се появява като политическа сила през 6 век, когато българите вече отдавна са известни в Европа.

Още през 480 г. император Зенон има договор с тях срещу готите и даже издига паметник на българина в Константинопол. Анализът на имената, на военните титли, на начина на строителство показват, че българите са много далече от тюрки и номади. Учените са категорични, че индоиранската теория за произхода на българите е най-обоснована. И древнобългарският календар, и Именникът на българските канове са железни доказателства за индоиранския произход, смятат изследователите.

При експедициите си те се интересуват от общности с архаичен индоевропейски корен, които биха могли да са сродни с българите. Затова една от експедициите ги отвежда при калашите в Хиндукуш, които имат легенда, че може да произхождат от българите. Друга експедиция в рамките на проекта провежда теренно етноложко проучване в Поволжието (където е била Волжка България) – в републиките Чувашия и Татарстан.

Чувашите говорят тюркски език,  покръстени са късно – чак през 18  век, но и до днес продължават да живеят по традиционната вяра, а целият им фолклорен модел е индо-ирански, обясни ръководителката на проучването доц. д-р Ружа Нейкова от ИЕФЕМ към БАН. Тя се интересува от предхристиянския и предмюсюлманския тип религиозност по земите, обитавани от българи. Според нея и днес у нас има много силно изразена политеистична религиозност, която често доминира над официалната религия, и нейната „българска следа” може да се търси съхранена и пресътворена и във фолклорните представи и обреди по старите български земи – в традициите на чуваши и татари.

Експедицията на Кримския полуостров, която работи в тясно сътрудничество с тамошни изследователи, се запознава с данните за повече от 300 древнобългарски селища там от периода между 7-12(13) век= „Най-мощният пласт е от периода 7 – средата на 10 век и е свързан със Старата Велика България и с българите на Батбаян, най-големия брат на Аспарух. Това е т.нар. Черна България, която е имала определена автономия, а през 10 век е практически независима от Хазарския каганат.

С други думи – през 10 век е имало три български държави – Българското царство на Балканите, Волжка България, както още Приазовската и Кримска Черна България. Става дума за българско етнокултурно наследство в продължение на повече от половин хилядолетие, което е незаслужено подценено и се нуждае от по-нататъшно проучване, осмисляне и популяризиране”, каза ръководителят на експедицията на Крим проф. Пламен Павлов.