Силистренец начело на партия "Център"

В миналото не са много силистренците, които са били начело на партии у нас и в чужбина. В по-далечни времена в продължение на десетилетия в първия ешелон на Румънската комунистическа партия е роденият в крайдунавския град партиен деятел Петре Борила (Йордан Русев), като дъщеря му е била и снаха на румънския държавник Николае Чаушеску. Смятан е за един от създателите на Румънската комунистическа партия. В България д-р Петко Енчев - пръв областен управител на област Силистра, бе начело на ПП БЗНС.  

Филиз Хюсменова бе зам.-председател на ДПС в продължение на години,а също и също три мандата депутат в ЕП, както и министър в правителството на Симеон Сакскобурготски. В тесните формати на ръководствата си партии като БСП и ГЕРБ в най-ново време също са имали силистренци - съответно Васил Калинов - член на ИБ, и Тодор Тодоров - член на ИК. 

Дойде времето и на сина на някогашния лидер на СДС в Силистра Христо Димитров - народен представител  периода 1997-2001, г. да застане начело на партия. Според публикация на БНР става дума за бившия депутат от ИТН в 45-ото и 46-ото Народно Петър Димитров, оглавил партия "Център", създадена от бизнесмена Васил Божков. Преди това Димитров е бил и парламентарен секретар в Министерствотна регионалното развитие и благоустройството, както и в определен период бе най-младият общински съветник в Общински съвет - Силистра. 

Отделно помнещите знаят, че дядо му по майчина линия - Петър Топалов, председателства през  есента на 1991 г. първото заседание на новообразувания тогава Общински съвет - Силистра. И двамата също са били народни представители в различни формати на НС. Свой връх на партийната кариера - секретар на НС на БСП, имаше и ексобластният лидер на партията Вяра Емилова, записала депутатски мандат в 45-ото издание на НС на Република България.

Единствена в област Силистра ПГМСС – Средище е в списъка на училищата "Центрове за високи постижения в България"

 

ПГМСС „Никола Вапцаров“ – село Средище, община Кайнарджа, бе поредният обект от област Силистра, посетен от участниците в Съвместната българо-румънска земеделска работна група, която е механизъм за трансгранично сътрудничество в сферата на земеделието между български и румънски институции. Тя е структура от Асоциация „Еврорегион Данубиус“ – Русе с изпълнителен директор Лили Ганчева, към която от няколко години отношение има и Областна администрация Силистра.

На областния управител на област Силистра  Илиян Великов е предложението българи и румънци да се запознаят с условията за обучение и практика в най-модерното в Северна България средно професионално учебно заведение в сферата на механизацията на селското стопанство. Той приветства участниците в заседанието на групата, акцентирайки, че за пръв път в програмата му влиза посещение на училище. Това като сравнение, защото в повечето случаи месечните сбирки са на бизнес основа – гостуване на фермери и на преработвателни предприятия както на територията на Румъния, така и на България, включително в област Силистра. В заседанието участва и главният секретар на Областна администрация Силистра Ивелин Статев.

Във визитата се включиха гости от областните администрация на Русе и Разград от българска страна, така също от Окръжен съвет Гюргево. Неговият заместник-председател Георге Добре в момента е председател на работната група, чието ръководство е на щафетен принцип. Областният управител на област Русе Драгомир Димитров бе начело на русенската делегация, а неговият заместник Георги Георгиев в момента е заместник-председател на работната група.

Пред участниците във форума директорът  на ПГМСС – Средище Камен Неделчев представи профила, техническото състояние и базата на училището, в което в 6 специалности учат 249 ученици от областите Силистра и Добрич. Неговата история започва през 1959 година в Силистра, след което е преместено трайно в Средище с идеята обучаващите се да бъдат по-близо до практиката. В случая близо 30 разнообразни коли и машини са част от техническия парк на гимназията, като сред тях са и най-модерни модели, някои от които роботизирани.

В момента е актуален проект с европейски средства на стойност 1,7 млн. евро, благодарение на който се извършва обновление на сградния фонд и се обогатяват с материални придобивки и пособия учебните зали. Предвидени са лаборатория, оранжерия и други нововъведения. По проект, спечелен от община Главиница, чийто кмет Любен Сивев участва в заседанието, в момента се изгражда спортна зала, тъй като досега училището е нямало физкултурен салон. За своята дейност ПГМСС – Средище е получила правото единствена в област Силистра да бъде наречена Център за високи постижения. По правило от всяка българска административна област само по едно училище има възможност да влезе в този представителен списък, като на гимназията в Средище това ѝ се случва през 2023 г.

Гимназията поддържа връзки и обмен с редица страни, но за първи път се очаква да разшири този обхват и с партньор от Румъния – по предварителна договорка това ще се стане с училище с подобно съдържание от окръг Гюргево от населено място на име Калугурене. В ход са уговорките и за споразумение за сътрудничество между РУО на МОН – Силистра и Инспекторат по образованието – Гюргево.

 

Албумът „Българските военноморски сили на Дунав“ бе представен в Силистра

21 ноември 2024 г. Зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра. Представяне на книгата албум „Българските военноморски сили на Дунав“ с участието на авторите изданието – господата Румен Кузов и Йовчо Стоянов. Реализирането на книгата е подкрепено от фирмите „Дунарит“, БРП, „Рубишипс“ и „Елина – 97“. Проявата бе проведена със съдействието на областните администрации на Русе и Силистра. Тя премина с участието на областния управител на област Силистра Илиян Великов и на заместник-областния управител на област Русе Георги Георгиев. Гостите имаха среща с директора на библиотеката Галя Раева.

От  споделената информация по време на представянето стана ясно, че книгата е в обем от 180 страници и е с над 200 снимки,. Посветена е на 145-ата година от основаването на Военноморските сили на България, създадени през 1879 г. като Дунавска флотилия в град Русе. За своя труд авторите са наградени с личния паметен знак на командващия ВМС на България. По традиция в тяхна чест през м. август всяка година има тържествено отбелязване на годишнините в Бургас, Русе и Варна.

„Идеята е зародена преди повече от десет години, но е осъществена в рамките на 1,5 години“, заяви г-н Кузов, който допусна възможността да има продължение на книгата, тъй като продължават да постъпват нови сведения и снимки. Те са основно от частен характер, което не позволява на много хора да споделят лични спомени, поради което в албума е намерено място на предоставени снимки само на 20 души – предимно от Русе и Видин.

Представеният труд обхваща периода 1879-2007 г., включително моменти като закриването на флотилията през 1960 г. и опита да бъде възродена през 1990 г., но само за две години, през които в Русе имало дислоцирани 6 дивизионни речни катери. Част от книгата са и събития, свързани с борбата България да има кораби и моряци в годините след Първата световна война, включително и възраждането на флотилията през 1937 г.

От публикация в сайта на Областна администрация Русе научаваме още интересни факти във връзка с книгата. "В уводната част е представен град Русе в годините преди и след Освобождението, за да се види защо точно в Русе са основани Военноморските сили на младото Княжество. От първите години на съществуване на флотилията са подбрани изображения на най-важните параходи, заедно с кратки  данни за тях. Сред тях са параходът „Александър I“, участващ в учебно плаване през 1904 г., както и параходът „Крум“, бивш „Голубчик“, закотвен на Пристанище Русе. Има дори неизвестни кадри с потопените кораби на Дунавската флотилия през 1913 г. Те са заснети от австрийския капитан Йохан Айлингсфелд, който е опитен любител-фотограф. Като помощник капитан на пътническия параход „Софи“, той е изключително впечатлен от гледката с потъналите параходи в устието на река Русенски Лом и успява да направи снимки, които да документират това трагично събитие от историята на нашето минало. 

От времето на Първата световна война също има много интересни снимки, предоставени от Ил. Илиев. На тях може да се видят командващият Русенския укрепен пункт полк. Перикъл Енчев, военните кораби на Австро-унгарската дунавска флотилия, базирани в Русе, а така също и на командира на флотилията капитан I ранг Карл Луцих. Много интересен е периодът след ПСВ, когато Дунавската флотилия вече е редуцирана до Дунавска полицейска служба. Благодарение на предоставените снимки от П. Найденов може да се видят корабите, Флотската казарма и ежедневието на матросите. Те са от фотоалбум, изготвен от известния русенски фотограф Т. Ставрев. Изключително ценни са непознатите фотографиите от откриването на Паметника на моряка през 1930 г. в двора на Флотската казарма.  

На тях може са показани възлови моменти от откриването на паметника - непосредствено преди откриването, когато е обвит в бяло платно, а следващият кадър показва тържествения момент на откриването, когато войниците изпълняват команда „За почест!“, офицерите козируват, а духовата музика свири тържествено. На 30 октомври 1933 г. в Русе се провежда важна среща между цар Борис III и краля на Румъния Карол II. Дунавската полицейска служба взема активно участие в организацията и провеждането на събитието. Кадрите показват срещата между двамата монарси, стражевите кораби „Беломорец“ и „Черноморец“ и румънската кралска яхта „Стефан чел маре“, която всъщност е бившия австрийски пътнически параход „Ориент“. 

Точно с него пристига през 1887 г. за първи път в България принц Фердинанд, за да стане княз на мястото на абдикиралия княз Батенберг. Включени са снимки от наводнението в Русе през м. март 1942 г. Моряците от Дунавската флотилия се включват активно в спасителните дейности. Те оказват непосредствена помощ, като евакуират хора от квартал „Сарая“, засегнат от наводнението. Благодарение на предоставените снимки от семейните архиви на Г. Георгиев и Ал. Първанов имаме ясна картина на Дунавската флотилия за периода от 1955 г. до закриването на флотилията през 1960 г. Може да се видят корабите, матросите и офицерите от флотилията. 

Показани са доста снимки от т. нар. Пост НИС (Наблюдение и свръзка), създаден през 1964 г. и закрит през 1992 г. Целта на това формирование в състава на Военноморските сили е била да регистрира преминаващите кораби по реката. Събраната информация се е кодирала и се изпращала своевременно до Генералния щаб на армията. Снимките са предоставени от Кр. Гочков, В. Беджев и В. Дуницов. В книгата накратко са представени пожарните катери „Прометей”. На река Дунав е имало 2 бр. катери: „Прометей 1”, базиран в Русе, и „Прометей 2” в Лом. Корабите са били собственост на АППД (Агенция проучване и поддържане на река Дунав). От 2000 година насам специално внимание е обърнато на командно-щабно учение „Дунавски страж 2007” на националните системи за управление при кризи на България, Румъния и Сърбия, което се е провело в района на Ново село. 

Участниците са от всички видове въоръжени сили на трите държави, както и от министерствата на вътрешните работи, на външните работи и от други институции с отговорности в областта на националната сигурност. Благодарение на Н. Неделчев е налично и голямо количество снимки от Гранични войски, конкретно на река Дунав от целия период от съществуването им. На тях могат да се видят снимки на граничните катери, носенето на службата, ежедневието войниците и полагането на клетва. В книгата са съхранени и снимки от освещаването на новите катери на Гранична полиция през 2010 г. Последните кадри са от учението за обезвреждане на терористи,  проведено в Русе на 31 май 2019 г. Това учение бе посветено на 140-годишнината  от създаването на ВМС. 

Расте списъкът с имената на Доростолските мъченици – християни, признати за светци

 

В проведената на 19 ноември 2024 година първа по рода си конференция на Доростолска епархия в партньорство с Филиал Силистра на Русенския университет основната тема бе дискусията за известния кратък и за актуализирания дълъг, но все още неофициализиран вариант на списъка на Доростолските мъченици. В нея участваха със свои доклади проф. дин Георги Атанасов, който основно е археолог, но и изследовател на светци по българските земи; протопрезвитер Добри Чаков – протосингел на Доростолска епархия, който е и д-р по богословие, както и румънецът Йоан Аурелиан Котобан от окръг Кълъраш, който е пощенски служител, настоятел към православен храм „Св. Николай“ в населеното място и автор на книги на православна тематика. Четвъртият доклад бе на доц. дфн Тодорка Георгиева - председател на Научен център „Дазий Доростолски“ във връзка с предстоящата му 20-а годишнина (за него - www.jordansilistra.blogspot.com/2024/11/20.html).

През последните десетилетия със своите жития са известни по потвърждение от проф. Атанасов  12 Доростолски мъченици – християни, признати за светци, тъй като са посечени в името на своята саможертва по посока на вярата, преследвана в определени периоди на Римската империя. При това посегателството върху тях е извършено в района на днешна Силистра – в някогашния град Дуросторум, после и Доростол, както и на други околни места. По „допълнителни сведения“ от български и чужди източници, списъкът се увеличава поне с още поне 10 мъченици (д-р Чаков). На снимката: Доц. д-р Румяна Лебедова - директор на Филиал Силистра, и митрополит Яков.

Сред тях е и една жена от XIX в. – родената в Силистра светица Димитра Доростоло-Киевска, на която през 2017 г. бе посветен паметник в двора на православен храм „Свети Димитрий“ в село Калипетрово. Засега обаче тя не е сред изобразените 21 доростолски светци на осветената през 2016 година специална икона по време на учредяването на празника в тяхна чест. По темата www.globalorthodoxy.com припомня: „Приснопаметният Доростолски митрополит Амвросий се обърна преди няколко години към Светия Синод с молба да бъде утвърден един ден от годината, когато да се чества Съборът на светите Доростолски мъченици. Светейшият Български патриарх Неофит и Високопреосвещените архиереи, членове на Светия Синод, единодушно дадоха своето благословение и определиха третата неделя след Петдесетница да бъде денят в чест на Доростолските мъченици“.

Така те са увековечени в град Силистра – наследник на Доростол, известен в миналото като богоизбран град, а по-късно в годините на Първото българско царство през X в. неговият наследник Дръстър става престол на първия български патриарх Дамян. Това е резултат от съгласието на Византия да признае царската титла на българския владетел Петър I, принуждавайки се да утвърди патриаршеското достойнство на българския първосвещеник. Българската патриаршия е първата народностна патриаршия в християнския свят, основана и призната след петте древнопросияли патриаршески престола в Рим, Александрия, Антиохия, Йерусалим и Константинопол“. Почти пет и половина века преди това – в 390 г. сл. Хр., е основана древно просиялата Доростолска епархия – една от първите в днешните български земи.

В резултат на споделеното в доклада на г-н Котобан, който също е изследовател по темата, списъкът с доростолските мъченици се увеличава с още трима, двама от които са жени. Двама от тях се оказа, че са в календара на православната църква на Република Молдова, което е повод за Доростолски митрополит Яков да бъдат прибавени към проект на предложение до Каноничната комисия на БПЦ да бъдат включени и в нейния празничен календар. За една от светиците се твърди, че е била духовна наставница в семейството на апостол Андрей, а за единия от двамата мъже, че е имал същата роля като приятел на свети Емилиян Доростолски. На снимката: Аурелиан Котобан и протопрезвитер Добри Чаков. 

По думите на проф. Атанасов в I-IV

в. сл. Хр., Дуросторум е един от мъченическите центрове на територията на настоящите български земи, което е видно от основния източник – житията в тяхна чест, както и примерно от календар от около хилядната година. Във връзка със спора за „броя“ на доростолските мъченици той заяви пред аудиторията, че е задал въпроси в писмен вид на свои колеги в Румъния, Австрия, Франция, Русия и други страни, за да поиска от тях надеждна информация. По техните отговори той съди, че до този момент поради липса на изследвания няма данни за евентуално разширение на кръга от мъченици, посечени в Доростол. Извън спора е твърдението, че св. Дасий е с определена дата на мъченическата си смърт – 20 ноември 303 г., което го превръща в първия от доростолските мъченици – повод конференцията да бъде посветена на 1 720 години от това „събитие“. За него се знае, че след разграбването на Константинопол от кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход мощите му са пренесени в град Анкона, Италия. На снимката: Митрополит Яков. 

Протопрезвитер Чаков разказа в своя доклад случилото се по снабдителска акция, започнала преди близо четвърт век, и в резултат от която част от тях днес са ценна реликва, привличаща поклонници от различни страни в катедралния православен храм „Св. св. Петър и Павел“ в Силистра. Според споделеното от свещеника, който е един от петимата у нас носители на званието „протопрезвитер“, т.е. пръв сред отците, на два пъти духовници от Силистра са се срещали в Анкона с пазителите на мощите на св. Дасий. Първо четиричленна делегация, включваща Доростолски митрополит Иларион, получава благоразположението на 81-годишния тогава католически свещеник Кирияк. И така става възможно отдаването на мощите, за да бъдат днес в Силистра едни от най-силните със своята енергия. Второто пътуване е с участието на митрополит Амвросий години по-късно, когато на италианеца е връчен и подарък – икона във византийски стил. Да припомним, че приживе при посещението си в България Папа Йоан Павел Втори дари мощи на Св. Дасий Доростолски, които сега се пазят в мощехранилница в силистренския катедрален храм. На снимката: проф. дин Георги Атанасов. 

В своята презентация проф. Атанасов заяви, че при най-масовите гонения срещу християните са най-много посечените в Доростол са в 307 г. По направени „сметки“ за две седмици при посещението на римския владетел Диоклециан са посечени или изгорени на клада 7 християни. За това се съдело по откритите, включително от него, мартириуми, т.е. гробници на светци, загинали като мъченици за вярата. Една от тях е била разкопана като осмоъгълна сграда в района на сегашната Езикова гимназия в Силистра. По ирония на съдбата това е близост до Римската гробница, но двете теми няма нищо общо. Всички тези моменти са причина в IV-VI век Доростол да получи правото да стане епископска катедра – условно мястото, откъдето епископът осъществява своята духовна власт. На снимката: доц. дфн Тодорка Георгиева. 

От споделеното присъстващите научиха, че в района на Силистра са действали в далечното минало около 30 скални манастира със скитски монаси, чиято практика в духовния смисъл е „връх на постижението“ за своето време. Един от районите с голяма „колония“ е Сухоречието в община Алфатар, където бе установен т.нар. подвижен престол – една реализирана идея на Доростолска епархия с проведена през м. юни 2022 г. първа от векове насам Божествена света литургия, извършена от митрополит Яков. Според проф. Атанасов, в списъка на над 50 известни митрополити на Доростолска епархия и в миналото е имало духовен водач – съименник на настоящия митрополит. 

На снимката: Иконата на Доростолските мъченици.

 

 

 

 

Дискусия ще уточни именика на Доростолските вмъченици, в чест на които над Силистра ще бъде издигнат кръст

С благословията на Доростолски митрополит Яков съвместно между Доростолска епархия и Филиал Силистра на Русенския университет бе проведена конференция, посветена на 1 720 години от мъченическата смърт на св. Дасий през 303 г. край брега на р. Дунав в римския град Дуросторум – днес град Силистра. В нея бяха представени 4 доклада, три от които бяха посветени на броя и именика на Доростолските светци от трети до деветнадесети век. Според проф. дин Георги Атанасов – археолог и автор на книги за светци, броят им е изведен с доказателства до общо 12. По доклада обаче на протопрезвитер Добри Чаков – доктор по богословие и протосингел на Доростолска епархия, този списък е допълнен до 23 светци. Други трима, от които две са жени, към тях добави в своя доклад Аурелиан Котобан от Република Румъния, който е автор на разработки на църковна тема, някои от които са издадени и в негови книги.

Така сума сумарно излиза, че има податки за поне 25 Доростолски  мъченици, заслужаващи в тяхна чест да бъде създаден своеобразен монумент за чест и прослава на извършения подвиг – саможертва в името на Христовата вяра. Той е планиран да бъде във вид на гигантски кръст, издигнат над град Силистра – седалище на древно просиялата Доростолска епархия. Идеята е на всеки от мъчениците да бъде отделен по един метър, като най-отгоре с общо още едни „сто сантиметра“ да бъдат увековечени и останалите незнайни мъченици.

За целта обаче, т.е. за установяване на цялостната височина на кръста, извисяващ се над града, чийто празник е Кръстовден – 14 септември, трябва да се изясни броят на светците мъченици. От речта на митрополит Яков в края на конференцията стана ясно, че това предстои да бъде уточнено след предвидена дискусия с участието на специалисти, сведущи по въпроса, и с участието на представители на властта – духовна и светска. Само така реално ще може да има знак, който е достоен да осенява и пази престолния град - седалище на първия български патриарх Дамян в X в. Сл. Хр.

Негово Високопреосвещенство обяви, че с настоящата конференция се е изпълнила една негова мечта – да се проведе събитие, което да събуди интерес към подобни теми, за да се развие и разпространи знание за епархията. Защото тя е част от една от петте патриаршии, признати от Вселенския патриарх, и в нея е една от първите катедри по българските земи. Митрополитът осведоми присъстващите, че докладите ще влязат в обща брошура, а предложенията за честване на непознати до днес мъченици от Доростолския именик ще бъдат отнесени до Каноничната комисия на светия синод на БПЦ, на която той е член. Идеята е те да влязат в календара от празници на православната ни църква, така както някои от тях имат своето място в календара на православните от Република Молдова. Да плипомним, че от 2016 г. с благословията на Светия Синод на БПЦ начело с патриарх Неофит бе осветена икона на Доростолските мъченици и бе обявен празник в тяхна чест.

Митрополит Яков отбеляза, че в програмата около честването на св. Дасий силистренци по повод Деня на християнското семейство имат честта да посрещнат честния пояс на Света Богородица, изработен саморъчно от самата нея от камилска вълна. Той ще е на разположение в рамките на три дни, възможност за семейства да „измолят“ рожба от чудотворната реликва, останала от Божията майка след нейното Успение.

 

 

 

 

Подготвят честване за 20-ата година на Научен център „Св. Дазий Доростолски“ при Филиал Силистра на Русенския университет

Доц. дфн Тодорка Георгиева – председател на Научен център „Св. Дазий Доростолски“ при Филиал Силистра на Русенския университет, представи работата на звеното в рамките на конференцията за Доростолска епархия и нейните светци мъченици, на която филиалът бе домакин. През 2025 година се навършват 20 години от създаването на Центъра, замислен през 2005 г. от работен колектив, тогава председателстван от покойния вече проф. Славчо Иванов, до кончината си през 2008 година дългогодишен преподавател по литература в ИПУ и после във Филиал Силистра. На него е посветена „Кръгла маса“ през 2007 г.

Доц. Георгиева припомни, че в дългата история на Христовата вяра в Добруджа място имат апостол Андрей (недалеч от Силистра на румънска територия на него е посветен манастир) и неговите трима ученици: Енен, Ирин и Пин. Тя припомни също, че в Силистра е бил един от седемте съборни храмове, изградени по поръка на княз Борис I Покръстител, за което пише в пространното житие на св. Климент Охридски. На среща с представители на църковните среди е зародена идеята за научния център. Година по-късно през 2006 г. той е именуван на името на първия Доростолски мъченик – св. Дасий (изписван още и като Дазий), с духовната подкрепа на тогавашния Доростолски митрополит Иларион и с благословията на патриарх Максим (и двамата отдавна покойници). Това става на 1 септември по време на тържествена литургия – част от международна конференция с 45 доклади, посветена на 1 900-годишнината на град Силистра. 

В различните години на разнообразни теми са посветени форумите, проведени от Центъра, в някои от случаите като реализация на проекти със средства от Фонд „Научни изследвания“ на Русенската Алма Матер. Сред тях са конференции и кръгли маси: 120 години педагогическо образование в Силистра (2010 г.); 1 150 години Кирило-Методиева азбука – Книги VI и VII на печатния орган „Известия“са по този повод; 10 години НЧ „Д. Доростолски“ и 70 години Русенски университет (2015 г.) – Книга VIII с 30 доклада от международна конференция за „християнство – език – менталност“; през 2016 г. – Българо-румънски семинар на образователна тема – Книга IX. През 2017 г. – 80 години на проф. д-р Иван Недев – Книга X; 2019 г. – изследвания на тема „език – история – култура – комуникация“ излиза в колективна монография в Книга XI; 2020 г. – 140 години от рождението на Йордан Йовков – „Добруджа – мит и реалност“ – Книга XII с 20 доклада; 2021 г. – онлайн кръгла маса „Традиции и модерност в образованието и науката“ – Книга XIII; 2023 г. – Международна кръгла маса на фолклорна и езиково-литературна тематика с 20 доклада в 3 секции – Книга XIV.

Догодина замисленият форум – поредна кръгла маса, ще е посветен на 135 години на педагогическото образование в Силистра, с което НЦ „Д. Доростолски“ ще потвърди своята роля на научно средище в академичната среда на Крайдунавска Добруджа. Неговата дейност е своеобразен спомен за доростолските мъченици, чийто подвиг като светилник в името на Христовата вяра се превръща в искра, благодарение на която се разгаря Центърът.

Ротари клуб Силистра приключи проекта за емоционално здраве сред подрастващите

С участието на настоящия президент на Ротари клуб Силистра Боян Боев и на паст-секретаря Йордан Георгиев премина обобщителната среща с психолозите Даниела Стоянова, Елка Йорданова и Маргарита Гецова, привлечени при реализацията на проекта за емоционално здраве „Опознай емоциите си“ (в проекта участва и колежката им Румяна Пантелеева). Той стана възможен със средства, събрани преди една година от събитие, организирано от ротарианците от най-големия град в Крайдунавска Добруджа. Според набелязания план в часовете на класния ръководител бяха проведени планираните 11 срещи в осми класове на силистренски гимназии. За изпълнението на проекта в предварителен план бе извършена предварителна логистика с ръководствата на учебните заведения.

За края на проекта като обобщаващо впечатление Боян Боев заяви: „Отчитаме успешна инициатива с набелязани проблеми, с които се сблъскват днешните тийнейджъри, а именно липсата на силни емоционални връзки и на диалог с родителите си, което се отразява на емоционалната им култура“. Този кратък извод намери своето професионално разшифроване от страна на психолозите по време на проведената дискусия в присъствието на представителите на две държавни медии – БНР и БТА.

Какви свои наблюдения споделиха психолозите?

Според очакванията им са се потвърдили тенденциите голям процент от подрастващите да се затрудняват сериозно при различаване на видовете емоции – примерно от пет представени посочват не повече две. В някои от случаите е ставало дума предимно за изпитван „гняв по разнообразни поводи“ и за „неизпитване на страх от нищо и от никого“. С последното „върви“ и чувството, че не признават авторитети и не спазват граници в общуването. Не се съобразяват с писани и неписани правила за обноски с различните категории хора и институции в обществото. Нямат нагласа да изразяват уважение към никого – съученици, учители, родители и пр. От поведението на учениците се прави и категорично заключение, че много от податките за това идва от проблеми с и при родителите.

Заявява се, че трябва да се „работи“ за преодоляване на негатива в това отношение чрез тяхното „образоване“ (на родителите). Оказва се много често, че модели на поведение в семейството се пресъздават в училище от страна на децата. Не е направено предложение как да стане това образоване, но се смята, че трябва да бъде взето предвид от властта на държавно ниво, която е призвана да вземе мерки в тази насока.

„Всички имаме право на всякакво поведение, но нямаме право да нараняваме другите хора около нас“, твърдят психолозите като правило, което е добре да се спазва. Друг извод е, че с проява на непукизъм обикновено се прикрива защитна агресия, която обаче се обръща и към подателя си. Многозначителна „забележка“ е уловената ситуация, че в очите на осмокласници от някои от училищата служителите на реда (полицаи и др.) са „лоши хора“, защото си вършат добре работата, тъй като залавят авторите на противообществени прояви.

Още впечатления от заявени постъпки от учениците, участвали в проекта: „у тях отсъстват навици за споделяне или ако го правят споделят факти, а не преживени емоции“; „интересуват ги материалните неща“; „обръщат внимание на резултатите, а не на преживяванията в житейски план“; „общуване и възпитание са ключови моменти“; „момичетата са по-активни при обсъждане на темата за емоциите“; „децата с видим проблем мълчат, т.е. не се включват в дискусията“; „наблюдават се високи нива на тревожност у децата“; „явно е нежеланието да се обсъждат проблеми пред съучениците“.

Психолозите споделиха и примери извън проекта, но характерни за тяхната „практика“: обикновено след 9-10-и клас родители водят при психолози своите „проблемни деца“, за да потърсят професионална помощ, а това понякога е доста закъсняло във времето. Не малко родители не осъзнават, че проблемът идва от самите тях, а случващото се с децата им е естествен рикушет. Стана ясно също, че по предписания в училищата назначените психолози са призвани да работят по график предимно с деца със СОП, а не по възникнали проблеми у „другите деца“, които са много повече, а те също имат необходимост от помощ.

Проектът имаше за цел да повиши емоционалната интелигентност, да подобри уменията за разпознаване на емоциите и да насърчи здравословното общуване сред подрастващите. В предварителен план пред медиите секретарят на РК Силистра Даниела Костова бе заявила от името на членовете на клуба: „Решихме да насочим усилията си към учениците от осми клас, защото те са в преходен момент, в който много от тях сменят училището и попадат в нова среда. Работим с професионалисти в сферата на психологията и с педагогически съветници в гимназиите. Проектът включва беседи в класовете, практически упражнения, игри. Целта е да насърчаване на прояви на повече емпатия и формиране на умения да се разпознават емоциите на съучениците“.

Проектът бе реализиран през настоящия м. ноември в почти всички силистренски училища в рамките на две седмици. Кампанията във връзка с него е продължение на миналогодишните две подобни, дело на Ротари клуб Силистра, също със средства, събрани от организирани от него събития. Да припомним, че в тях бяха извършени очни прегледи на над 900 деца от първи до четвърти клас и профилактични прегледи за гръбначни изкривявания на близо 600 деца от пети до седми клас. Направените статистически и от професионална гледна точка изводи бяха представени на обществото чрез нарочни публикации в социалните мрежи и в медиите.

Текст: Йордан Георгиев

На снимките: Заключителна среща с психолозите и репортажни моменти от срещи с осмокласници в различни училища

Приятел на Силистра от Япония издаде учебник „Български език от нулата“ за свои сънародници

 

Посещавалият с изследователска цел област Силистра – Калипетрово, Попина и други населени места, японски лингвист доц. Кента Сугай е автор на учебник за японци „Български език от нулата“, издаден преди 4 години. научаваме от публикация в сайта www. bibliocitybm.wordpress.com. Наскоро той подари екземпляр от помагалото на Българската библиотека „Христо Ботев“ в град Кишинев. Там японецът, познат и у нас, се запозна с дейността на Научното дружество на българистите в Република Молдова, на няколко български асоциации, на  Фондация „Български дух“ и на Етнофолклорен ансамбъл „Въгленче“. След работата си в България доц. Сугай, който знае и други езици, като руски и румънски, е намерил поле за работа и в екссъветската република, където живеят потомци на българи, предлагащи за изследване богат и разнообразен материал от диалекти и културни пластове.

На 29 септември 2024 г. в Токио бе отбелязан Европейският ден на езиците с фестивал в квартал „Хиро“ в Токио, научаваме от страницата на МвНР. Паралелно в неговите рамки е проведена серия от лекции за езиците на представените държави. За произхода на кирилицата и за българската книжовност говори доц. Кента Сугай, представен там от името на Университета Хокайдо, който е едно от висшите учебни заведения в Страната на изгряващото слънце, в които той преподава български език.

Преди 8 години в блога ВЕРСИНАЖ писахме за Кента Сугай: „На срещи на различни равнища – в Областна администрация Силистра и с представители на местното самоуправление в Силистра, както и в селата Калипетрово – България, и Бранещи – Румъния, японецът Кента Сугай – докторант по българистика в СУ „Св. Климент Охридски“, си взе довиждане с двете страни, в които проучи български говори от Калипетрово“. Негов водач в Силистра и в Румъния бе силистренският общественик Георги Вълев. Кента Сугай работи е с научно-изследователски интереси в областта на българската, славянската и балканската диалектология и ономастика, ареалната лингвистика и лингвистичната география, етнолингвистиката, езиковите контакти и приложната лингвистика.

Изложбата на доайена на силистренските художници Константин Дончев - урок по геометрия с изящно съчетание на палитра от цветове

Честита изложба на художника Константин Дончев! Поредна самостоятелна в Силистра в 34-годишната му "кариера" на художник, т.е. на човек, отдал се на изобразителното изкуство след близо пет предишни десетилетия на служба на обществото в друг аранжимент. Дончев е бивш кмет на село Алфатар, което по негово време - преди половин век, с указ на Държавния съвет на НРБ става град. Той бе поздравен със специални адреси от областния управител Илиян Великов и от кмета на община Силистра Александър Сабанов чрез заместник-кмета Стилиян Стойчев.

Близо 50 са творбите в цялото дясно крило на Силистренската галерия, посветени предимно на територията, наричана от 60-те години насам "Крайдунавска Добруджа". В картините му, пълни с пъстра красота, се оглеждат разнообразни природни компоненти - терени и хълмове, водно богатство като р. Дунав и особено неговото крайбрежие, но също и морето, казват, присъства. Представените платна са своеобразен нагледен урок по геометрия - в тях се кръстосват линии, оформящи изящни многоизмерни фигури, като че ли предизвикващи ни сами да си съставим условия на задачи, които, ако искаме да ги решим успешно, трябва да знаем съответните формули и варианти.

Много често между тези вездесъщи триъгълници, правоъгълници, ромбове и др., с различни ъгли и страни, обикновено оцветени в красиви и изглеждащи естествени съчетания, присъстват самотно тънки черни изправени линии, символизиращи електрически стълбове, без да е видна връзката между тях - жиците, по които тече ток, гарантиращ урбанизиран живот. Сред неговите знаци е участието и на лодката в картините - понякога загатната като форма, в друг случай - завързана чрез здрав синджир с невидима, но предполагаема котва. Според тълкуватели лодката е символ на оплодотворяващата сила, а котвата е ползвана и като християнски знак, символ на вярата и на надеждата за спасение.

На една от картините в малък формат акцент са едновременно здрав дом край вода с комин, който не пуши, и силно изразен като изображение нос на лодка, но без лодкар. На друга - стилизиран кораб пори уверено представените в житно жълто води - примерно срещу течението на река Дунав. Дали той по волята на християнската традиция, води човешки души до някое тихо пристанище, тоест към блаженство и вечен живот? Това може и художникът да не знае, но хрумката му навява подсъзнателно на тези мисли.

На места виждаме и изправени като гигантски постаменти с изпънати корони дървета - изглеждат ми на тополи - те растат в името на духовното развитие, за да вдъхват на хората кураж в трудни времена. На малко места авторът е преценил да видим силуети на къщи с островърхи червени покриви и с бели фасади. Както и скромно число хора - без лица и в гръб. Това ми напомни, че друг силистренски творец - фотографът Иван Христов, също не обичаше да снимка нас, людете. Предпочиташе обективът му да хване връх, облак, хребет, буйна трева и каквото още природата е решила да създаде най-често за къс отрязък от време, а понякога и за вечността.

Подобни свои художествени постижения г-н Дончев е показал от 1993 година насам у нас и в чужбина - пет са изложбите му само зад граница - негови участия има в Румъния, Испания, Италия, Словакия, Франция и др. Носител е на награди по различни поводи, благодарение на изразяваната по сполучлив начин техника на рисуване, остра емоционалност и сполучлива игра на цветовете, подредени като аптекарски шишенца върху палитрата на художника. Сполука на изложбата на най-възрастния в Дружеството на художниците в Силистра, чийто е член е от 90-те години насам, като доскоро бе и негов председател. И както се изрази при представянето на изложбата директорът на Художествената галерия Йордан Колев, "Той е най-действеният силистренски художник, независимо от бездуховната ни действителност".

В Силистра бе представена монография за Ататюрк – първа по рода си от половин век у нас книга за него

 В зала „Диоген Вечев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“ - Силистра бе проведено поредната литературна сбирка, този път с участието на Явор Сидеров – гост от София, в ролята му на преводач. На български език той представя издадената през 2011-2012 г. монография, посветена на Мустафа Кемал Ататюрк от нейния автор М. Шюкрю Ханиоглу – професор по късна османска история в катедрата по близкоизточни изследвания в Принстънския университет монография. Сидеров заяви, че не професионален преводач, но е сметнал, че си заслужава да излезе на български език трудът на 69-годишния в момента автор на книгата за „бащата на турската нация“ и приятел на България  и българите. По неофициална информация тази книга е първата у нас за Ататюрк от 70-те години на XX в.

По образование Сидеров е историк и специалист по политически науки с дипломи от престижни университети в чужбина – САЩ, Австралия и Великобритания. Бил е преподавател, журналист, съветник на държавници и автор на учебници. Книгата е представена наскоро в София, но вече е имала среща с читатели чрез преводача си и в други градове, включително Велико Търново, Разград, Търговище, Кубрат, а подобни предстоят в Исперих. А най-вероятно в обозримо бъдеще и в Дулово, тъй като вече е факт публичната покана, отправена от кмета на общината инж. Невхис Мустафа.

Екипът на преводача и издателя – Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, които с тази книга полагат началото на поредица от други подобни, „подминавани“ по една или друга причина, са тръгнали из страната, за да се срещнат с читателите си в 23 града за 20 дни. Причината е да нарушат „отровната тенденция“ подобни събития да се затварят само в София. Впрочем, напоследък и други автори вървят по същия път, доказателство за което са няколко книги, представени в Силистра, макар авторите да са от други краища на страната.

Книгата за Ататюрк, на когото в Турция е посветен грандиозен мавзолей в Анкара, а реплики на родната му къща като музеи има в редица градове в южната ни съседка. Стотици са паметниците му в страната, както и знамената с неговия лик по площади и сгради. Независимо че през последните 20-30 години Турция е в друга посока на развитието си, включително с възстановено протежиране на исляма, създателят на съвременната турска държава е най-почитаната личност от Тракия до Анадола.

Авторът е акцентирал върху някои от най-ярките качества на Ататюрк – неговия прагматизъм, в който отсъства открояваща се идеология и догматизъм, благодарение на което създава държава – модел в ислямския свят през миналия век. В същото време и своеобразна лаборатория за реализиране на идеи, различни от характерните за действалия 1 000 години халифат, който той на практика заличава. Според преводача е похвално, че авторът на това ценно четиво представя в четивен вид своя изследователски труд, посочвайки множество изяснителни бележки, така също ползваните от него литература, документи и материали.

От изявленията на преводача присъстващите останаха с впечатлението, че говорим за политик и държавник, който ползва различни философски школи по пътя към реализацията на своите идеи. С основен стремеж – да изравни с напредналите народи новозародената едва в края на XIX в. във финалната права на османската империя турска нация. На практика той взема от социалните теории това, което ме трябва, независимо от противоречията между тях, но в името на бъдеща модерна държава. Така за 15 години – до смъртта си през 1938 г., успява да наложи замислените реформи, сред които промяна на писмеността от арабска на латиница, загърбването на религията и т.н.

С уговорката, че прави всичко това във формата, така да се каже, на безкръвна революция, водеща към желаната национална еманципация в избраната светска  посока. Въпреки съпротивата по някои въпроси от страна и на най-близките си сътрудници, включително на приятеля си си и съмишленик Исмет Иньоню, който го наследява на поста президент. За успеха му в това отношение има и общовалидни причини: упадъкът на Османската империя след първата световна война, което е продължение на настъпилите в нея промени още в годините на т.нар. танзимат (реорганизация), започнали век по-рано. Както и ефекта от залеза на султаната (самата империя). Реално действията на Ататюрк спасяват наследството на империята, защото промените са пълзели и към Анадола, което е обричало Анкара и района около сегашната столица да се превърнат в своеобразен анклав от дотогавашни форми на съществуване на предишния „строй“.

Твърди се, че 14-месемният престой на Ататюрк като военен аташе в София също е повлиял на развитието му, защото е бил свидетел на подема в Третата българска държава в икономическо, социално, военно, и не на последно място – в сферата на образованието и културата. Самият той е расъл в мултиетнически и национален град като Солун и е учил в светско училище в Битоля. Включително сред българи, показали в края на по-миналия век, а и след това похвално поведение на непрекъснато преследване на идеята за обединение на българите с цената на публично изразявано геройство, заразяващ патриотизъм и показна саможертва. Всичко това го вдъхновява в кореспонденция с промените в света и в частност на Балканите, а сред върховете на неговата изява са успехите му на бойното поле като офицер в Първата световна война, когато достига до звание фелдмаршал.