Расте списъкът с имената на Доростолските мъченици – християни, признати за светци

 

В проведената на 19 ноември 2024 година първа по рода си конференция на Доростолска епархия в партньорство с Филиал Силистра на Русенския университет основната тема бе дискусията за известния кратък и за актуализирания дълъг, но все още неофициализиран вариант на списъка на Доростолските мъченици. В нея участваха със свои доклади проф. дин Георги Атанасов, който основно е археолог, но и изследовател на светци по българските земи; протопрезвитер Добри Чаков – протосингел на Доростолска епархия, който е и д-р по богословие, както и румънецът Йоан Аурелиан Котобан от окръг Кълъраш, който е пощенски служител, настоятел към православен храм „Св. Николай“ в населеното място и автор на книги на православна тематика. Четвъртият доклад бе на доц. дфн Тодорка Георгиева - председател на Научен център „Дазий Доростолски“ във връзка с предстоящата му 20-а годишнина (за него - www.jordansilistra.blogspot.com/2024/11/20.html).

През последните десетилетия със своите жития са известни по потвърждение от проф. Атанасов  12 Доростолски мъченици – християни, признати за светци, тъй като са посечени в името на своята саможертва по посока на вярата, преследвана в определени периоди на Римската империя. При това посегателството върху тях е извършено в района на днешна Силистра – в някогашния град Дуросторум, после и Доростол, както и на други околни места. По „допълнителни сведения“ от български и чужди източници, списъкът се увеличава поне с още поне 10 мъченици (д-р Чаков). На снимката: Доц. д-р Румяна Лебедова - директор на Филиал Силистра, и митрополит Яков.

Сред тях е и една жена от XIX в. – родената в Силистра светица Димитра Доростоло-Киевска, на която през 2017 г. бе посветен паметник в двора на православен храм „Свети Димитрий“ в село Калипетрово. Засега обаче тя не е сред изобразените 21 доростолски светци на осветената през 2016 година специална икона по време на учредяването на празника в тяхна чест. По темата www.globalorthodoxy.com припомня: „Приснопаметният Доростолски митрополит Амвросий се обърна преди няколко години към Светия Синод с молба да бъде утвърден един ден от годината, когато да се чества Съборът на светите Доростолски мъченици. Светейшият Български патриарх Неофит и Високопреосвещените архиереи, членове на Светия Синод, единодушно дадоха своето благословение и определиха третата неделя след Петдесетница да бъде денят в чест на Доростолските мъченици“.

Така те са увековечени в град Силистра – наследник на Доростол, известен в миналото като богоизбран град, а по-късно в годините на Първото българско царство през X в. неговият наследник Дръстър става престол на първия български патриарх Дамян. Това е резултат от съгласието на Византия да признае царската титла на българския владетел Петър I, принуждавайки се да утвърди патриаршеското достойнство на българския първосвещеник. Българската патриаршия е първата народностна патриаршия в християнския свят, основана и призната след петте древнопросияли патриаршески престола в Рим, Александрия, Антиохия, Йерусалим и Константинопол“. Почти пет и половина века преди това – в 390 г. сл. Хр., е основана древно просиялата Доростолска епархия – една от първите в днешните български земи.

В резултат на споделеното в доклада на г-н Котобан, който също е изследовател по темата, списъкът с доростолските мъченици се увеличава с още трима, двама от които са жени. Двама от тях се оказа, че са в календара на православната църква на Република Молдова, което е повод за Доростолски митрополит Яков да бъдат прибавени към проект на предложение до Каноничната комисия на БПЦ да бъдат включени и в нейния празничен календар. За една от светиците се твърди, че е била духовна наставница в семейството на апостол Андрей, а за единия от двамата мъже, че е имал същата роля като приятел на свети Емилиян Доростолски. На снимката: Аурелиан Котобан и протопрезвитер Добри Чаков. 

По думите на проф. Атанасов в I-IV

в. сл. Хр., Дуросторум е един от мъченическите центрове на територията на настоящите български земи, което е видно от основния източник – житията в тяхна чест, както и примерно от календар от около хилядната година. Във връзка със спора за „броя“ на доростолските мъченици той заяви пред аудиторията, че е задал въпроси в писмен вид на свои колеги в Румъния, Австрия, Франция, Русия и други страни, за да поиска от тях надеждна информация. По техните отговори той съди, че до този момент поради липса на изследвания няма данни за евентуално разширение на кръга от мъченици, посечени в Доростол. Извън спора е твърдението, че св. Дасий е с определена дата на мъченическата си смърт – 20 ноември 303 г., което го превръща в първия от доростолските мъченици – повод конференцията да бъде посветена на 1 720 години от това „събитие“. За него се знае, че след разграбването на Константинопол от кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход мощите му са пренесени в град Анкона, Италия. На снимката: Митрополит Яков. 

Протопрезвитер Чаков разказа в своя доклад случилото се по снабдителска акция, започнала преди близо четвърт век, и в резултат от която част от тях днес са ценна реликва, привличаща поклонници от различни страни в катедралния православен храм „Св. св. Петър и Павел“ в Силистра. Според споделеното от свещеника, който е един от петимата у нас носители на званието „протопрезвитер“, т.е. пръв сред отците, на два пъти духовници от Силистра са се срещали в Анкона с пазителите на мощите на св. Дасий. Първо четиричленна делегация, включваща Доростолски митрополит Иларион, получава благоразположението на 81-годишния тогава католически свещеник Кирияк. И така става възможно отдаването на мощите, за да бъдат днес в Силистра едни от най-силните със своята енергия. Второто пътуване е с участието на митрополит Амвросий години по-късно, когато на италианеца е връчен и подарък – икона във византийски стил. Да припомним, че приживе при посещението си в България Папа Йоан Павел Втори дари мощи на Св. Дасий Доростолски, които сега се пазят в мощехранилница в силистренския катедрален храм. На снимката: проф. дин Георги Атанасов. 

В своята презентация проф. Атанасов заяви, че при най-масовите гонения срещу християните са най-много посечените в Доростол са в 307 г. По направени „сметки“ за две седмици при посещението на римския владетел Диоклециан са посечени или изгорени на клада 7 християни. За това се съдело по откритите, включително от него, мартириуми, т.е. гробници на светци, загинали като мъченици за вярата. Една от тях е била разкопана като осмоъгълна сграда в района на сегашната Езикова гимназия в Силистра. По ирония на съдбата това е близост до Римската гробница, но двете теми няма нищо общо. Всички тези моменти са причина в IV-VI век Доростол да получи правото да стане епископска катедра – условно мястото, откъдето епископът осъществява своята духовна власт. На снимката: доц. дфн Тодорка Георгиева. 

От споделеното присъстващите научиха, че в района на Силистра са действали в далечното минало около 30 скални манастира със скитски монаси, чиято практика в духовния смисъл е „връх на постижението“ за своето време. Един от районите с голяма „колония“ е Сухоречието в община Алфатар, където бе установен т.нар. подвижен престол – една реализирана идея на Доростолска епархия с проведена през м. юни 2022 г. първа от векове насам Божествена света литургия, извършена от митрополит Яков. Според проф. Атанасов, в списъка на над 50 известни митрополити на Доростолска епархия и в миналото е имало духовен водач – съименник на настоящия митрополит. 

На снимката: Иконата на Доростолските мъченици.