Библиотекарят, поет и музикант Петър Бухов: Попитах „Лесно ли се ражда Бог?“…и той проплака

В Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра гостува творец, самоопределил се за „тих лирик“, т.е. за поет, който не е известен за широката публика, макар да става дума за автор на пет книги. Петър Буров – по професия библиотекар, по душа поет и с изяви на музикант, е на 63 години и е от София. Като „Човек не може да живее без да използва думите като свои приятели, дори да „свири“ с тях“. Това умозрително, но по симпатичен начин заяви Бухов още в първите минути на срещата си със силистренци, част от които бяха също поети на различни възрасти.

Пред публиката гостът обяви, че като всеки творец, израсъл във „времето“, е започнал с творби с ярки образи, защото е смятал, че подобно на мнозина е добър и талантлив владетел на словото. После със съзряването навлиза все по-дълбоко в „абстрактното“ – примерно, част от него става японската словесност, известна като „хайку“ – най-кратката изразна техника в източен стил. Тя е характерна с липсата на поетичен инструментариум, поради което е контрапункт на западни литературни явления и в случая дисциплинира Буховв като поет.

Благодарение на тази своеобразен фотографски начин на изразяване, създаден на основа от преди близо 4 века, той се оттласква от т.нар. декоративни стихове. Както се казва, „Дай боже!“ всекиму да се срещне с подходяща за него литературна форма, за да се сближи с възможности да създаде „малки чудеса“. Бухов твърди, че за един творец е важно да надмогне своето его, но ми се стори, че е скептичен по въпроса как лесно се отърваме от нарцисизма, който по принцип е дви
гател за всяко живо същество. Случи ли се първото, то тогава можем да осъществим властовите си импулси с нещо пълноценно, изписано върху белия лист.

Гостът подсказа и „рецепта“ за съвременна представа за стойностна книга, имаща освен привличащо съдържание още и изящна корица, която да събуди безкрайно много интерпретации, превръщайки се в лакмус за интереса на читателя, ставайки негов знак за успех. За стиховете си се надява, че е изпълнил мисията си – чрез тях да отвежда четящия отвъд уютния залив на духовността. Не зная колко трайно, но в паметта ми ще останат задълго словесни попадения, като „Нека дъждът бъде нашата бюлетина“, „Вместо снежни човеци правим паметници“ („когато няма сняг“), „Писането е терапевтична дейност“, „Ако имаш две очи, дай едното на третото – най-после да прогледне“, „Аз дълбоко в себе си отглеждам падащи звезди“, „Ще си отида като почивен ден“.

Повечето от тези изрази са чат от стихове, дело на госта, който можеше и да не намери пътя до Силистра, ако не е част от група „Субдибула“, за да участва с нея в концерт на площад „Свобода“ повод Празника на града – Кръстовден. При това с гост изпълнител Ели Раданова, която пък нашият добруджански „Мюзик айдъл“, той като е родом от Силистра.

И за финал от многоликата литературна среща – едновременно многозначителна, но и насърчителна, е част от стихотворението „Рождество“: „Лесно ли се ражда  Бог –  попитах светлината, тя се сгуши  в пламъче на свещ  и не отговори.  Лесно ли се ражда  Бог –  попитах любовта,  тя се сви под тупкащо сърце и не отговори.  Лесно ли се ражда  Бог –  попитах вярата, тя направи  кръстен знак и не отговори.  Лесно ли се ражда  Бог –  попитах Бог, и той  проплака“.