Доц. дфн Тодорка Георгиева: Д-р Петър Берон – последовател на Климентовата традиция в обучението на българите

 

Международен форум "Българско наследство" - 22 август 2024 г. Панел за Петър Берон по повод 200 години от първото издание на "Рибен буквар"

Ако трябва накратко да очертаем личността на д-р Петър Берон, можем да го наречем „великан на духа”, „пламенен родолюбец”, „поклонник на новото”, но преди всичко – „най-добрият познавач на старобългарските постижения в образованието и просветата”. Всяко едно от тези названия спомага по-пълно да се характеризират животът и дейността на титана на Българското възраждане, на теоретика и реформатора на българското училище д-р Петър Берон. Неговото дело хвърля мост между Кирило-Методиевите традиции в обучението и буйното развитие на просветното дело у нас през първата половина на XIX век.

Обект на внимание в настоящото изложение е предисловието към „Рибния буквар”, в което, от една страна, са очертани реформаторските възгледи на първия наш модерен педагог, а, от друга, се разкрива неговото задълбочено познаване на унаследените от старобългарската епоха методи на обучение, разработени от Солунските братя и техните ученици. Както свидетелстват пространните им жития и Храбровото съчинение „За буквите”, те приемат учителството като дълг и отговорност. По това д-р Петър Берон се родее с тях. Своята многостранна и солидна подготовка д-р Петър Берон придобива по пътя на обучение, лични наблюдения, собствена практика като частен учител и запознаване с тогавашните достижения в областта на педагогическите науки. Съпоставяйки вековната изостаналост на килийната училищна практика с демократичните тенденции на просветното дело и хуманното отношение към учениците в другите европейски държави, той прегръща идеята образованието на българите да се развива в постоянен паралел с традициите и нововъведенията сред съседните народи: „Познах колко зле струват по нас учителите и колко напразно муки теглят горките деца… Почудих ся, кък през толкова векове не ся намери ни един да познай това окаяно состояние и да покажи един прав път камто учението… ни един не ся намери да смисли несчастните деца и да сочини за тях някоя книжка. Това дело возприех аз: сочиних тойзи Буквар”. (Берон Петър. Рибен буквар. Под ред. на д-р Ст. Стойков. София: Български писател. 1949, с. 15.)

Д-р Петър Берон пръв прокарва идеята и у нас да се въведе светско образование на жив говорим език: „Изперво видях по другите места, чи децата начеват да четат на книги, писани по техниат език” (Берон П. Рибен буквар…, с. 15.). Първа крачка в тази посока прави самият Берон, като, стъпвайки на свои предишни разработки на уроци, през 1824 г. издава в Брашов Буквар с различни поучения, добил широка известност като Рибния буквар. Така за пръв път у нас на бял свят излиза учебник, който е: написан на разговорен новобългарски език;енциклопедичен и занимателен по съдържание; включва живи и увлекателни истории, разкази, съвети; съдържа нагледни изображения, таблици и др. В стремежа си да ускори обучението в новобългарското училище и да даде възможност на повече деца да се ограмотят, д-р Петър Берон стъпва на вековните традиции, наследени от зората на българското образование и просвета. Така при първоначалното обучение по четене той въвежда т. нар. „звучен метод” на изговаряне на българските звукове. Остарелият буквен метод, прилаган в килийното училище, е труден за усвояване и е чужд не само на тогавашните модерни образователни подходи, но и на старобългарската практика на ограмотяване. 

Както свидетелства Черноризец Храбър, „словенските букви трябва да се пишат и изговарят: А, Б, В, Г, Д!“ (Петканова Донка. Черноризец Храбър. София, 1984.). Съгласно с тази постановка, и като взема предвид особеностите на новобългарската звукова система, Петър Берон предлага като по-пригодно при ограмотяването на българчетата „за да сричами лесно, на мене ми ся вижда, чи по-лесно ще сричами, ако ги назовавами А, Бъ, Въ, Гъ, Дъ, Е и пр.”, независимо от приетото от Петербургската академиа „да думами словата А, Бе, Ве, Ге, Де, Е и пр.” (Берон П. Рибен буквар…, с. 17, бел. 1.). Поради липса на подготвени учители този нов метод за изговор на буквите е приложен у нас за пръв път едва през 1868 г. от учителя в Габровското училище Йосиф Ковачев. 

Като особено подходящ за началната подготовка на учениците Петър Берон вижда взаимоучителния метод. За пръв път в образователното дело на българите този метод е прилаган от Климент Охридски. До нас е достигнало изрично писмено свидетелство за това. Говорейки от първо лице, авторът на Пространното житие на Климент утвърждава как по-надарените ученици, един от които е самият биограф, всекидневно подпомагат учителната дейност на своя наставник: ”Климент имал във всяка енория избрани измежду дру­гите (ученици) и те никак не били малко, защото се наброявали до три хиляди и петстотин. С тях той прекарвал повечето си време и им разкривал по-дълбоките места от писанията. А нас смирените и недостойните поради своята сър­дечна доброта той ни беше направил по-близки от другите и ние винаги бяхме с него, присъствайки във всичко, което вършеше, което говореше и на което учеше чрез едното и другото. Ние никога не го видяхме да бездейства, но той или учеше децата, и то по различни начини – на едни показваше формите на 6уквите, на други обясняваше смисъла на написаното, а на трети нагласяваше ръцете, за да пишат…” (Милев Александър. Гръцките жития на Кл. Охридски. София, 1966, с. 57 – 58.)

         Д-р Петър Берон нарича този иновативен за своето време педагогически метод „друг-друга-учение”; след въвеждането му от Неофит Рилски през 1835 г. в Габровското училище, той става известен като „взаимоучителен метод”, а науката го познава като „Бел-Ланкастърски метод” (Методът на взаимно образование и неговото приложение днес. В: http://stnikolskoschoolcomplex.blogspot.com/2010/04/blog-post_3148.html). Предисловието на Рибния буквар съдържа теоретично разяснение на взаимоучителния метод. Берон вижда в неговото прилагаме надеждно средство за преодоляване изостаналостта на тогавашната българска образователна система: ”Всякий, който види тъзи книжка, надея ся да ся зарадува, а най-много учителите, защото тии, ми ся струва, отколе щяха да оставят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имахми някоя книга по нашиат язик напечатана за тях. Но аз ще ги зарадувам по-много, като им изявя накъсо с какъв чин един учител може да учи лесно стотина деца” (Берон П. Рибен буквар…, с. 15.). Макар да допуска, че при неговото първоначално прилагане някои от учителите ще срещнат „муки и запрещения”, д-р Петър Берон е убеден, че това са трудности, които „един разумен учител може да ги надвива или да ги отбягва”. На първо време авторът предлага адаптиран към българската образователна реалност вариант на метода: ”Щях да река, чи тия и сичкият вътрешен чин треба да са като европските, дето учат друг-друга-учението; но това не е возможно да стани по нас тъй, та заради това ще река, както ще можим, а не както треба” (Берон П. Рибен буквар…, с. 16.).

Централна фигура в иновативния образователен проект, развит от Петър Берон в предисловието към Рибния буквар, е учителят. Към неговата личност, а следователно и към самия себе си, възрожденецът предявява високото морално изискване учителят винаги и във всяко отношение да служи като пример на учениците си. Защото такива са първите учители на българската земя. Климент Охридски, претворявайки на дело завета на своите учители Кирил и Методий, подготвя хиляди ученици, които ”били най-добри от всички по живот и по знание. той не давал сън на очите си, нито дремка на клепките си, но грижата си за народа правел своя храна и удоволствие. Той винаги поучавал и винаги разпо­реждал, като поправял незнанието и безредието докарвал в ред, ставайки за всички всичко според нуждата на всеки един”. Такъв е и д-р Петър Берон, който в своята книжовна дейност се води единствено от благородната мисъл „да наставя… камто добродетелта и учението младите деца”. Като обещание и завет към тогавашния и съвременния учител звучат неговите думи: „Ще ся трудя да съм и отвътре и отвън добър, смирен, кротак, целомудър и благочестив, щото моите работи да стават примери на моите ученици”. Като ратува за единна система на образование, за обща програма и насоки на обучението, за широка достъпност на училището до всички социални слоеве, за подпомагане на бедните ученици с безплатни учебници и др. актуални за своето време страни на просветното дело, д-р Петър Берон заслужено се нарежда сред най-изтъкнатите деятели на българската книжовност и наука.

Библиография: Берон Петър. Рибен буквар. Под ред. на д-р Ст. Стойков. София: Български писател. 1949., Зарев Пантелей. Българското възраждане. София: Народна просвета. 1949., Методът на взаимно образование и неговото приложение днес. – В: www. stnikolskoschoolcomplex.blogspot.com/2010/04/blog-post_3148.html, Милев Александър. Гръцките жития на Кл. Охридски. София, 1966., Минков Цветан. Петър Берон. – В: История на българската литература. Том 2. София: Издателство на Българската академия на науките. 1966, с. 129 – 144., Натан Жак. Българското възраждане. Трето разширено издание. София: Български писател. 1948., Петканова Донка. Черноризец Храбър. София, 1984.