Международен форум "Българско наследство" - 22 август 2024 г. Панел за Петър Берон по повод 200 години от първото издание на "Рибен буквар". В събитието Петков участва и с изложба от гравюри, представящи копия на крепости от Североизточна България във връзка със 170-ата година от битката за Силистра по време на Кримската война през 1854 година.
Д-р Петър Берон е един от титаните на Българското възраждане: учен-енциклопедист, велик родолюбец и човек с будна гражданска съвест, той изпреварва своето време с напредничавото си мислене и с новаторските си идеи. Изследователската му дейност дава впечатляващи плодове в различни области на естествените и философските науки: през 1831 г. той защитава докторат и става лекар; от 1846 до 1870 г. написва на френски език забележителни научни трудове като „Система на атмосферологията”, „Славянска философия“, „Всенаука” („Панепистема”) и др.[1] В духовното битие на българите обаче най-ярко блести създаденият на говорим новобългарски език „Буквар с различни поучения”, публикуван в Брашов през 1824 г. Авторът му е едва 25-годишен, но вече притежава забележителен педагогически опит и трезв поглед върху развитието на училищното дело у нас.
Прозрял вековната
изостаналост на килийното училище, Берон пръв поставя въпроса за неговата непригодност
към новите исторически, икономически и културни реалности по нашите земи[2]. Като въстава против
старото съдържание, старите схващания и остарелите методи на обучение и
възпитание, той съдейства за засилване на светската струя в българската
просвета, за нейното реформиране чрез промяна на типа училище; на учебните
програми и методите на преподаване, на учебниците и учебните помагала; чрез
промяна на подготовката на учителите, на ролята им в учебния процес, на ролята
на ученика при овладяването и пренасянето на знания. Най-значимо е съдействието
на д-р Петър Берон за реформиране езика на обучението – чрез замяна на старинната
езикова форма, прилагана в килийните училища, с говоримия новобългарски език.
В периода, предшестващ Възраждането,
манастирският тип училища[3] преобладават по българските земи и играят
известна просветна роля: те поддържат духовната връзка със старата народностна
култура, ратуват за запазването на старобългарския книжовен език и писмеността,
възпитават славянобългарско самосъзнание у подрастващите. Самият Петър Берон
добре познава тази система на обучение, защото първоначално учи в килийното
училище, основано през 1741 г. в родния му град Котел. Тук бъдещият просветител
изучава старобългарската азбука и черковнославянската редакция на книжовния
старобългарски език. Отрано бъдещият реформатор прозира, че механичното
заустяване на Псалтира, Апостола и Часослова и отсъствието на светски
учебни предмети стеснява кръгозора на обучаваните, които след „като преминат младостта си в школата със
толкози страх и треперание, излазят и не знаят барим имято си да пишат, нити да
си сметнат щото земат и дават”[4].
Д-р Петър Берон подлага
на критика тази неефективна практика за ограмотяване и обучение. Ако и тя да е
била прогресивна преди векове, когато след покръстването се поставя началото на
образованието и просветата по нашите земи и стотици духовници за кратко време
трябва да бъдат подготвени за свещенослужение и учителстване, то в епохата,
когато педагогическите науки бележат значителен напредък, тя вече е остаряла и непригодна.
Главно и заради това, че докато в старобългарската епоха преводите на черковнорелигиозните
текстове са направени на тогавашния език на народа и духовната им мъдрост е
разбираема и достъпна за всички възрасти, то в новото време, в резултат на
настъпилите езикови изменения, тази мъдрост е трудноразбираема и мъчна за
усвояване от учениците. Затова предлаганото в килийните училища обучение,
основано единствено на заустяване на Псалтира,
Апостола и Часослова, не осигурява
на младежите каквато и да било подготовка за бъдещата им обществено-културна или
просветна дейност.
Д-р Петър Берон не отрича
напълно ползата от килийното училище и практикуваното изучаване на текстове с
поучителен характер, макар и четени в една старинна форма на книжовния
български език. Ето защо възрожденецът вплита в учебните дялове на своя буквар молитви,
умни мисли и добри съвети, различни истории и басни, за да се докоснат и
българските ученици до мъдростта на вековете, да научат имената на велики древни
мислители, учени, баснописци. Това прави „Рибния буквар” енциклопедичен труд, чрез който Берон
обръща огледалото към светската философия и литература и дава нов поглед към
науката и изкуството.
Най-новаторско е отношението
на д-р Петър Берон към езиковата подготовка на обучаваните. Като взема предвид
факта, че в тогавашното българско училище се усвояват четмо и писмо, но не и
граматически знания, възрожденецът създава оригинален буквар, какъвто не
притежава никой друг европейски народ[5]. В първия дял, след
азбуката и списъка със сричките, авторът
дава сбито граматическо описание на новобългарския език, като следва определен
граматически чин на изложение: род, число и членуване на съществителните и прилагателните имена;
местоимения и видовете им; глагол и времена на глагола; предлози; наречия;
словоизменение и словообразуване, в т. ч. и на сложни думи. С ясното съзнание,
че тези първоначални знания са крайно недостатъчни за овладяване на
новобългарската езикова система, те са включени с цел „сега да ся учат децата да сричат на тях, и подире да ги имат за примери
и помощ на граматиката”[6].
Не толкова напредничавите за онова време педагогически теории, колкото личният
учителски опит подсказват на Берон необходимостта още в началното училище да
започне овладяването на теоретични знания за езика, а след това постепенно то да
се задълбочи.
Като взема под внимание значимостта на ролята, която учителят и ученикът имат в двустранния процес на обучението, в предисловието към Рибния буквар авторът теоретично разяснява актуалния тогава взаимоучителен метод. Неговото прилагане дава възможност на учителя не само да бъде източник на знания, но паралелно с това да развива у по-напредналите ученици уменията да бъдат негови помощници в час. На такива обучавани се отрежда двояка роля – те не само усвояват преподадения им учебен материал, но след задълбоченото му осмисляне сами стават преносители на знания. Усещайки положителното въздействие на оказаното им доверие, те се стремят към по-добри резултати, повишават самочувствието си, стабилизират подготовката си за бъдещо активно участие в обществения живот. Подел призива на Паисий Хилендарски, народът да се просвещава на своя роден език, д-р Петър Берон се превръща в един от най-видните реформатори на българската просвета. Неговите идеи за обучение и възпитание на младежите надхвърлят границите на Възраждането и са актуални до ден днешен.
[1] По-подробно вж. у Минков Цветан.
Петър Берон. – В: История на българската литература. Том 2. София: Издателство
на Българската академия на науките. 1966, с. 129 – 144.
[2] Просветният
ренесанс у нас започва под хегемонията на оформящата се вече буржоазна класа,
която е заинтересована от националното осъзнаване и просветното издигане на
българския народ. Възраждането на производителните сили и икономическият подем,
засилването на търговията и износа, разрастването и побългаряването на
градовете след отварянето на дунавските и черноморските пристанища пораждат у
нас остра нужда от добре образовани млади хора, способни да упражняват различни професии - вж. Зарев Пантелей.
Българското възраждане. София: Народна просвета. 1949, с. 42.
[3]
Килийните училища в България отразяват нуждата
от просветеност и духовно пробуждане, зародила се много преди исторически
установеното начало на нашето Възраждане. Началото на килийното образование
датира от 15-ти век, когато възникват първите
килийни училища. В ролята на обучаващи активно биват въвлечени монаси,
свещеници, по-рядко занаятчии и други по-грамотни българи, посветени на
просветителската мисия. В София през 1578 г. вече има две такива
училища, където се обучават главно бъдещи свещеници; през 1825 г. тук е отворено
първото обществено килийно училище. Обучението се извършва на гръцки и
църковнославянски език. Вж. Методът на взаимно образование и неговото приложение
днес – В: http://stnikolskoschoolcomplex.blogspot.com/2010/04/blog-post_3148.html (посетен на 16.08.2024 г., 8.55 ч.).
[4] Берон Петър. Рибен буквар. Под
ред. на д-р Ст. Стойков. София: Български писател. 1949, с. 15.
[5] По свидетелството на Юрий Венелин
такъв оригинален буквар не са имали по това време и русите. Вж.: Натан Жак.
Българското възраждане. Трето разширено издание. София: Български писател.
1948, с. 119.
[6] Берон П. Рибен буквар …, с. 15.
Няма коментари:
Публикуване на коментар