Музеите в Русе и Силистра изработиха по проект с 8 обекта в туристическа обиколка по места, свързани някогашната еврейска общност в града

 

31 октомври 2023 г. Национален клуб на БТА в Силистра. Представяне на културни маршрути за градовете Русе и Силистра, посветени на 80 години от спасяването на българските евреи: съвместен проект на Регионалните исторически музеи в Русе и Силистра. Екип по проекта: проф. Николай Ненов, Ренета Рошкева, Искра Тодорова, Силвия Трифонова-Костадинова  (Русе), Вера Милева и д-р Наталия Минчева (Силистра). Реализацията на проекта е от музеите в двата крайдунавски града с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В медийното събитие участва и дългогодишният журналист от Силистра Аврам Леви, който е в кръга на хората, от които екипът е събрал информация по темата.

Вчера специалисти двата музея, заедно с представители на Държавен архив и на академичната общност в града проведоха в Силистра първи по рода си тур по местата на памет, свързани с българските евреи. Обиколката по обособени към този момент осем „точки“ е във връзка с разработени културни маршрути, свързани със съхраняване на знанието за българските евреи на територията на градовете Силистра и Русе.

Идейната концепция разгърна експертния потенциал на екип от историци, етнографи, специалисти по комуникации и куратори от музеите в двата града, които в продължение на няколко месеца проведоха теренни проучвания на градските пространства, за да систематизират ключови топоси, обвързани с живота и дейността на общността. Паралелно с това бяха реализирани и поредица от интервюта с евреи и с хора на достолепна възраст.

Техните разкази от първо лице допълват теоретичните постановки, правейки съдържанието по-близко, разпознаваемо и достъпно за аудиториите. Тяхното повествование е динамично и адекватно спрямо възприятията на съвременната публика. Така формираните културни маршрути ще бъдат интегрирани в екскурзоводските услуги на музеите в Силистра и Русе, което ще обогати техния съдържателен репертоар.

Културните маршрути намериха своя визуален израз в създадените за целта дипляни, но за тях ще има място и в интернет. Информационните материали ще се раздават безплатно в музеите и благодарение на тях заинтересованите ще могат да обхождат местата и самостоятелно без участието на екскурзовод. Така в Силистра гражданите и гостите на града ще научат повече освен това, познато за сградата на синагогата - от десетилетия тя е с друго предназначение, а в миналото е била едновременно молитвен дом  и културно средище на общността. Както и за мемориалния комплекс, посветен на Елиезер Папо – спасител на града от чумата преди близо двеста години, в момента е един от 12-те най-почитани равини по света, останал в историята с ценни свои писания по религиозни и светски теми.

Според поделеното по време на пресконференцията, стана ясно, че към 1945 г. в Силистра са живеели 297 души (сред тях 35 са деца и подрастващи до 16 г.), които при анкетиране от властта са заявили, че са евреи. Огромната част са се изселили през 1948 г. в новооснованата държава Израел. Според проучванията, в град Силистра евреи – преселници условно от днешните земи на Испания и Германия, има от 16 век насам.

В Силистра евреите са имали своя махала и Еврейска община, решаваща проблемите им и представляваща ги пред управлението на града. Няма данни до войните в първата половина на миналия век да са участвали на ръководни постове, но е известно, например, чуе е имало две начални училища в този период. С уговорката че в Държавен архив Силистра няма оставени документи, свързани с еврейската общност, освен няколко представителни снимки. До този момент не е проучен румънският архив за периода когато градът е Южна Добруджа са под румънска окупация.

Съхранена е информация, че основно тогавашните евреи – силистренци, са имали изяви в сферите на банкерството, житарството и търговията с колониални стоки, но в графата „социален статус“ се вписват и бедни евреи, работещи като прислужници в училище, като разсилни в синагогата и т.н. Известно е също, че евреите са имали и свое отделно гробище. Така или иначе обаче се  смята, че еврейската общност е била неизменна част от общия градски организъм, подобно на други две различни от българската среда общности – на турците и арменците.