На 1 ноември - Ден на народните будители, да си спомним за възрожденеца Рашко Блъсков, учител в Калипетрово

 

1 ноември e Ден на народните будители. Повод да си спомним за нашите славни книжовници, революционери, просветители, а сърцата ни да се изпълнят с възхищение от стореното от тях и с трепет на признание и чувство на национална гордост. Калипетровци се връщаме назад във времето и си спомняме  за основоположника  на първото светско училище в селото през 1850 г. – това е учителят и възрожденец Рашко Блъсков. 

Роден е преди повече от 200 години (около 1819 г.) в гр. Клисура и от малък проявява голяма любов към просветата, както и стремеж  към самообразование. Още от млад тръгва „по широкия свят” да служи по черкви и манастири, за да разпространява знание сред народа. През 1837 г. става учител в село Дълбоки, Старозагорско, а оттам се премества в провадийското село Черковна (1841-1847), после и в град Провадия (1848-1850).

Вдъхновен от възрожденските просветителски идеи, той се впуска в борбата против гръцкото църковно робство и става радетел за откриване на български светски училища. Поради тази причина остава без работа и изпада в затруднения да осигури прехраната на голямото си семейство. По една щастлива случайност в 1850 г. пристига в с. Калипетрово.

Или както той сам пише в автобиографията си: „Един ненадеен случай обаче дойде да ме отърве от тая беззащитна за мене страна, като ме прехвърли заведнъж от скалистите провадийски дълбочини до самия северен край на България, до бреговете на Дунава. Дойдоха в Провадия калипетровци да си купуват сол и още да видят роднините си от с. Черковна. Запознах се с дядо Вълчо Черковналиев ¾ калипетровец, комуто разказах състоянието си, като го попитах дали селата нямат нужда от даскал?“.

Той ми заяви: „Аз сам не мога да отсека нищо, затова като си ида в село, ще разкажа на комшиите и по-скоро ще ти пратя хабер. Не се мина много време и отговорът ми довтаса да вървя по-скоро в Калипетрово. Мене ми се роди звездата”. Рашко Блъсков взел със себе си и един от най-добрите си ученици -Семо Вълчев. Калипетровци ги посрещат  вън от селото с пълни с вино бакърчета. Пристигайки в селото, той заварва новопостроената  черква „Св. Димитрий”, но училището се помествало в бъчварската работилница на Марин бъчваря, който  изважда каците и варелите си отвън под навеса, където да упражнява занаята си. По тази причина постоянно се чувало „дум, дум” – гърми, не се стои.

След откриването на училището учителят възрожденец си поставя за главна задача построяване на такова училище, каквото е бил вече направил в с. Черковна и в град Провадия: „Призовах милостта на селяните за техните деца, събирах ги след черква, говорех им, молих им се да направим едно що-годе училище, но те бяха непреклонни”. Тогава дядо Вълчо Черковналиев ме помоли да потраем до есента, когато все някак ще му се намери лесното.

И ето, на калипетровския сбор, се случило следното. Новопостроената църква нямала чаша за комка. Тя струвала 1 200 гроша, а църковното настоятелство било изхарчило всичките пари. По съвета на Блъсков било решено да се използва присъствието на много гости от други села: Алмалий, Алфатар, Бабук, Айдемир, Попина и др. След тържествената литургия на сбора Блъсков държал реч. В същото време поп Стамат изнесъл тържествено от  олтара златната чаша, донесена от един златар от Шумен. Преминал сред множеството и я поставил в двора на една отрано приготвена покрита маса.

Сам поп Стамат пуснал в чашата една лира и тук Блъсков възкликва: „Е, мой читателю, на теб лъжа, на мен истина, ония ми ти селяни ще се изпотъпчат един-друг кой повече, кой по-напред да спусне в чашата пожертвованието си. И в един час чашата и дискосът се напълниха и препълниха с бешлици, бели меджидии, размесени със златни ирмилички, рубета и махмудийки. Согласно с поп Стамат взехме един тефтер и тръгнахме из селото от къща на къща да приканваме всички гости за милостиня”. До вечерта събрали 3 900 роша. С тия пари бил изплатен потирът от 1 200 гроша, а останалите отишли за новото училище.

Тогава обрадваните калипетровци почнали да носят камъни и дървета и до есента било създадено ново училище до самата църква и в онези времена като него нямало в целия Силистренски окръг, че и в цяла Северна България. След едногодишна дейност през 1851 г. се състояла и първата хорова декламация у нас. За изпитването на края на третата година  на външната стена на училището било изписано: „Калипетровско взаимнославянско българско училище, създадено с помощта на ученолюбиви селяни, лято 1850 г.”. Под самия надпис била изобразена с разноцветни бои  земята с две полукълба, което пък говори за научно-познавателния характер на училището. Не е малко за онова време, когато религиозният мироглед е господствал, да се осмелиш да покажеш кълбовидната форма  на земята. Над самата врата се мъдрели две стихчета: „Прийдите тука,  приемете наука”.

Изпитът протекъл с голяма тържественост. Гръцкият владика Дионсий произнесъл реч. „По тогавашен обичай трябваше и селяните да ни зарадват. Поставихме една върлина и на нея се запрехвърляха пешкири, платна, басми, ризи, сукна и толкова подаръци, че върлината се огъваше от тях”. В този випуск завършили много подготвени ученици, които после станали  учители в съседните села. В новото училище вече се преподавало на разбираем български език. Учениците получавали  съвременни светски знания по граматика, аритметика и география. Изучавали и два чужди езика – гръцки и френски.

Калипетровци са горди с делото на Рашко Блъсков, който през 1857 г. назовава училището на името на първосъздателите на славянската писменост и българската азбука, светите братя  Кирил и Методий, както се казва и днес основното училище. Поръчва печат, върху който са изписани техните имена, годината е 1857  и са нарисувани църква и училище, върху чийто покрив пее петел ранобудник. Има и околовръстен надпис „На училището свети Кирил и Методий – село Калипетрово”. С това училището в Калипетрово е второто в българските земи (след Пловдивското), приело за свой патрон имената на светите братя Кирил и Методий. Днес училището е Духовно-просветен център „Доростолски митрополит Иларион”, открит през 2010 г. като част от територията на храмовия комплекс „Св. великомъченик Димитрий“, която е от 1847 г.

С това блаженото време за Рашко Блъсков свършва, чието просветното му дело продължава до 1964 г. ученикът му Христо Вълчев Черковналиев, преди да бъде ръкоположен за свещеник от митрополит Дионисий. Той подпомага силистренските първенци в борбата срещу Ибрахим паша - управител на Силистренската кааза, и бива първо заплашен, после

и прогонен от него. Налага се да се прибере  в Калипетрово по странични пътища, нахлузил фес над очите си. Страхувал се е да се прибере в селото, но родителската му милост надделява и той решава да се отбие у дома и да види може би за последен път нещастните си дечица и клетата си съпруга. Едва влязъл вкъщи, и селският кехая, изпратен от кмета – чорбаджи Иван, го предупреждава, че Ибрахим паша е заповядал да му закарат веднага  даскал Рашко от Калипетрово. Той излиза скрито из лозето си зад къщата и побягва към с. Айдемир, където е учител  Илия – най-големият му син. Оттам продължава за Малък Преславец, граз Русе и  преминава в Румъния. По-късно за известно време се връща отново в с. Черковна, Провадийско, и в Дивдядово, Шуменско.

В следващите години се установява в Румъния и после в градовете Болград, Браила, Одеса, Букурещ и др. Рашко Блъсков става  редовен сътрудник на българския възрожденски печат и книжовник. Пише и по проблемите на учебно-възпитателната работа в българското училище. Заедно с Христо Ботев издава вестник „Нова България”. През 1878 г. излиза сп. „Славянско братство”, редактира сп. „Наставник за учители и родители”. Съставител е на „Буквар за първоначални ученици”. Сътрудничи на „Цариградски вестник”.  Отива си от този свят на 16 декември 1884 г. в гр. Русе.

Историкът и негов  единствен биограф – проф. Николай Жечев, пише, че като книжовник, издател и разпространител на българската възрожденска книга и на българско слово, както и усилията му да избави народа си от чуждото  духовно угнетение Рашко Блъсков е сред заслужилите народни будители от епохата на Българското национално възраждане.

Въпреки че времето, което Блъсков прекарва в Калипетрово, няма дори едно десетилетие, то оставя трайни следи не само в него, но и в целия силистренски окръг. Приносът му за образователното дело в селото е високо оценен от обществеността в Калипетрово и на негово име е назована главната улица, както се казвало и вече несъществуващо училище.  

В знак на заслужена почит и преклонение пред делото му признателните калипетровци са отредили място, в центъра на селото за паметник на Рашко Блъсков.  През 2024 г. се навършват 205 години от рождението на Рашко Блъсков. Време е да бъде реализирана тази отдавнашна мечта на ученолюбивите и родолюбиви калипетровци.

   Милка Трендафилова