Румънец създаде малко молитвено прозорче към Бога в чест на Св. Дасий от Дуросторум

В Букурещ от печат на два езика – български и румънски, излезе книгата „Акатист на Св. Мъченик Дасий“ с автор румънецът Йонел Аурелиан Котобан от района на община Кирнодж край град Олтеница, научи Блогът ВЕРСИНАЖ. Автгорът е обучаем в Център за продължаващо обучение във Филиал Силистра на Русенския университет. Творбата му, чийто превод на български език е на тутраканеца Адриан Василев, е посветена на най-познатия от доростолските мъченици на практика. С уточнението, че акатист „в християнското богослужение е песнопение, свързано с усилена молитва, при което вярващите стоят прави“.

Преди пет години патриарх Неофит освети специална икона по време на поредния събор в тяхна чест. През 2003 г. мощи на Дасий бяха подарени на България и в частност на Доростолска епархия, които се намират в катедралния храм „Св. равноапостоли Петър и Павел“.

Във въведението на книгата авторът й твърди, че я създава „по внушение на някои дълбоко религиозни хора, които бяха силно възрадвани при придобиването на частица от Светите Мощи на дунавския Мъченик, приел мъченическа смърт в дунавската крепост „Дуросторум“ (днешна Силистра) в България“.

Последвала молба г-н Котобан да им изпрати молитвите на Св. Дасий (бел. – на негово име е кръстен и Научен център „Дасий Доростолски“ към Филиал Силистра на Русенския университет), което го кара да осъзнае, че „трябва да направи нещо“. Намира подбудител в това си начинание и в лицето на отец Добри Чаков – протосингел на Доростолска епархия, след което получава благословия от митрополит Яков – духовен водач на древнопросиялата епархия, създадена в рамките на Римската империя с център Силистра през 390 г.

В основата на информацията и на документите на Св. Дасий са гръцки източници, изследвани и преработени, както и публикувани, от проф. Йоан Ръмничану през 1987 г. (за живота и страданието на мъченика в неговия 24-годишен живот – от 280 до 320 г.) Помощ оказва и проф. Венцислав Каравълчев от Богословски факултет София, която се оказва непозната в северната ни съседка.

Част от книгата става и акатистът на светията, намиращ се в онлайн пространството на официалния сайт на Митрополията на Молдова и Буковина. Добавен е речник (наръчник) на синонимите, ползвани днес в църквата, завещани от църковно-славянския (още и старобългарски) език. Така става ясно, че този език на практика е „общ език на Балканите и е езикът на Православието“.

Реално това е своеобразен малък урок по катехизис – това е основополагащото богословско наставление за тепърва влизащите в контакт с църквата, за да възприемат по-лесно терминологията. Авторът смята, че тя трябва да влезе в „багажа на познанието“ на всеки кръстен православен християнин, защото при много от нас е загубен във времето. Част от творбата са и снимки от църкви, в които се пазят частици от мощите на Св. Дасий, както и библиография.

В заключение – акатистът на Св. Дасий, адаптиран на български език от отец Кирил Синев от Русе, възпитаник на Букурещкия университет, е малко молитвено прозорче към Бога за всеки християнин, независимо от коя страна на р. Дунав живее. Тя е и един от пътищата да се стигне до откритите чрез археологически разкопки „съкровища“ на християнските мъченици от някогашната дуросторумска крепост. За пръв път записът в музикално отношение на акатиста е направен на румънски език от специалиста по църковна музика Йоан Флориан от Епископия Кълъраш.

Преди години Аурелиан Котобан издаде книгата „Православие без граници”, отнесена до ортодоксалните православни центрове от двете страни на река Дунав в България и в Румъния. По професия той е инженер-агроном, но работи като шеф на пощенска служба в село Кирнодж, побратимено с град Тутракан, и е докторант по мениджмънт. 

През м. октомври 2019 г. в една от залите на Филиал Силистра към Русенски университет „Ангел Кънчев” бе проведена Академична дискусионна сесия на тема „Културата има значение! – трансгранично сътрудничество за управление на културно-историческото наследство”, в коятосе включи и г-н Котобан. Наскоро участва с доклад в тематичната палитра на Национална научна конференция „Добруджанската епопея, Първата световна война и България през 1916-1918 г.“ в

Тутракан.