Тридесетина доклада в хибриден тип международна конференция в Силистра с теми за Късната античност

От 10 до 12 септември 2021 г. в Силистра ще се проведе международната научна конференция Shifting Powers: political, urban and demographic changes in Late Antique Balkans s („Политически, градски и демографски промени в балканските провинции през Късната античност“). Конференцията е организирана от Лабораторията за изследване на Късаната античност на Балканите на Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките, Регионален исторически музей – Силистра и Община Силистра и е финансирана по проект на Фонд „Научни изследвания“.

В международния форум ще вземат участие 35 учени от 10 държави – историци, археолози, изкуствоведи, класически филолози. Конференцията ще се проведе хибридно, позволявайки на всички, които нямат възможност да присъстват лично, да бъдат пълноценни участници в научния форум. Можете да се присъедините през посочената връзка без предварителна регистрация: https://us06web.zoom.us/j/84734350029. Повече за конференцията, включително програмата и резюмета на докладите, можете да намерите на https://labalkans.org/bg/activities/conferences/conference-2021=

LABedia е интердисциплина
рен проект на Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при Българската академия на науките и е финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП3-6-Н30/6, 13.12.2018. Проектът има за основа задача създаване на международна научна мрежа за изследване на Късната античност на Балканите, с краен продукт on-line енциклопадия със свободен достъп. Целта на проекта е увеличаване на присъствието на българските учени (утвърдени и млади учени, постдокторанти, докторанти) в международното научно пространство чрез формирането и свободното разпространяване на нови научни знания за обществените, политическите, религиозните и културните процеси, които протичат на Балканите през ІV в.

Чрез създаването на on-line енциклопедията LABedia на български и английски език се стремем да повишим количеството на международно видимата научна продукция, да подпомогнем научните изследвания от регионално и национално значение, да ускорим включването на млади учени и постдокторанти в научния диалог както на национално, така и на международно ниво, да стимулираме и разширим международното научно сътрудничество. В проекта участват единадесет изследователи (петима доценти, трима главни асистенти, трима докторанти) от четири български научни институции. В екипа има трима историци, четирима археолози, двама богослови, един класически филолог и един изкуствовед. Като консултанти са привлечени чуждестранни учени от Франция, Словения, Румъния и Турция.

Научната дейност по проекта е организирана в две основни направления – подготовка и публикуване на on-line енциклопедия за Късната античност на Балканите през ІV в. (LABedia) и създаване на научна мрежа за изследване на Късната античност на Балканите (LABnet), в която да участват учени от различни български, балкански и европейски научни институции. 

Новите научни знания, които ще бъдат създадени в хода на изграждане на on-line енциклопедията LABedia, ще бъдат предоставени за ползване със свободен достъп както на академичните среди – утвърдени и млади учени, постдокторанти, докторанти и студенти, учените работещи в регионални и национални музеи, така и на учители за повишаване ефективността на тяхното преподаване, на представители на държавните и общински институции, на туристическите агенции и др.

Предварителна програма с участници и теми в ориентировъчен български вариант на заглавията и на имената от чужбина

 

Светлана Ганчева за фортификационната система на късноантичния Дуросторум.

Ваня Попова за мястото на Силистренската гробница в късноантичната балканска култура по посли изследвания.

Калина Атанасова за реконструкцията на облекла от късноантичната гробница в Силистра.

Мустафа Саяр за двве нови провинции и две нови столици в късната античност.

Ирина Ахим  с мисли за градовете на скитската вътрешност в късната античност.

Калин Стоев за някои аспекти на административното развитие в Долна Мизия през III век сл. Хр.

Laurențiu Nistorescu за трансурбанската приемственост в района на Долен Дунав в първо хилядолетие сл. Хр.

Иван Вълчев за езическите богове в късноримските градове по Долния Дунав.

Стефан Хонку за стратегияии иновации в късната античност; малки укрепления и селища в Мала Скития.

Габриел Мирча Талматчи за Tropaeum Traiani през IV - VI в. Сл. Н. Е. от гледна точка на археологическите изследвания 2003–2020 г.

Здравко Димитров за Рациария (античен град край река Дунав) в Късната античност по данни от последните разкопки.

Матю Шуелър за повторното използване на амфитеатъра на Сердика като място за късноантичен урбанизъм

Илиана Борисова-Кацарова с археологически доказателства за луксозен текстил от Късноантична Сердика.

Рания Михаил за раннохристиянските кръщелни комплекси на Кипър и връзката между литургията и архитектурата, отразени в кипърските примери

Светла Петрова за някои моменти в литургичното планиране на ранновизантийските базилики в Югозападна България.

Славчо Киров за литературни източници за християните и християнския живот в Тракия в I - IV век.

Георги Атанасов  за епископската организация според християнската история и археология.

Милен Марков за варварските християнски общности и канони на Втория Вселенски събор.

Росица Гичева-Меймари  за смесването на езически и християнски религиозни представи в погребален надпис  от 3 век.

Ваня Лозанова-Станчева Expositio totius mundi et gentium: Древна Тракия и траки в късната античност (IV в. Сл. Хр.).

Никола Русев за късноантичен некропол в крепостта Залдапа.

Серкан Батум Готите след Адрианопол 378 г. сл. Н .: Влиянието на тяхната миграция върху Римска Тракия.

Халък Четинкая Света София: под и по време на иконоборческия период.

Андреас Пюлц за иконографически теми от Мала Азия

Дорел Бондок с материал по определена тема за окръг Долж, Румъния.