В Силистренския театър са играли актьори от 14 етноса и националности - от България до Камбоджа

Годините летят, сменят се сезоните, хора се раждат и умират. Някои от тях оставят трайни следи, включително и в сферата на културата. Заради мястото си в хуманитарните процеси град Силистра е наречен „духовна столица на Добруджа“. Те са протичали тук по време на някогашните български държави, в османския период, в десетилетията на румънска окупация и след нея – в царския, социалистическия и постсоциалистическия стадии от развитието на България.

Наскоро страницата АРТ Силистра във Фейсбук ни насочи вниманието към една славна годишнина – 150 години от първото театрално представление в Силистра, за което свидетелства плоча върху сграда на ул. „Христо Смирненски“. Споменът за това уникално за времето си събитие е продължение на други три вече отбелязани годишнини (2020 г.) – 150 г. от създаването на първото читалище, 150 г. библиотечно дело и 150 г. – от полагането на началото на първия крайдунавския парк по българските земи. 

За съжаление, пандемичната обстановка попречи тези годишнини да бъдат чествани по достойнство, както им се полага, поради което тържествата, свързани с тях, преминаха камерно, и дори почти символично. Ситуацията засега не е променена особено, поради което и век и половина театрална дейност, от които 80 години на професионална основа, е възможно да бъдат отчетени също скромно. 

За момента намеренията на ДКТ Силистра са да подготви на книжен и електронен носител своеобразен алманах, за да остане като трайно свидетелство за хора, събития, постановки и театрални празници. Както и да впише в целия този процес акция за възстановяване на името на театъра чрез Министерство на културата, за да бъде то задочен поклон пред свършеното от възрожденеца Сава Доброплодни, от чието рождение се навършиха 200 години.

Точно с него е свързано началото на присъствието на театъра в сърцата и душите на силистренци в далечните 70-те години на по-миналия век. Както е известно, през 1870 година той е поканен за главен учител в Силистра, за да бъде в основата първо на учредяването на читалище „Надежда“, за чийто наследник днес водим НЧ „Доростол“. В неговата среда по-късно той урежда първото театрално представление на нашумялата тогава пиеса „Многострадална Геновева”. Спектакълът допада на патриотично настроената публика, тъй като в злочестата съдба на главната героиня всички виждат съдбата на поробена България, която заслужава да бъде освободена от петвековния гнет. 

На фона на поколенчески и съсловни противоречия, интриги и интелектуални междуособици в силистренското общество е основано местното театрално дружество със свое отделно ръководство и отчетност. По сведения на юриста и виден краевед в близкото минало в града Борис Илиев - автор на материала в юбилейното издание за 100-годишнината на театъра (1971 г.) с редакционна колегия начело с Николай Георгиев - гл. редактор на в. „Силистренска трибуна“, Сава Доброплодни, оказал се нежелан от тукашните „първенци“ чорбаджии, напуска града и отива в Кюстенджа (днес Констанца), където по онова време също живеят много българи.

Ръководството на театралната дейност е поверено на новоназначения учител Георги П. Дацков, който е родом от  Разград, и той също развива оживена театрална дейност. Част от ръководството са още Георги Н. Титев, Пею В. Бохоров, Хараламби Чизмаров, Н. Д. Златаров и др. Най-интересна личност между членовете на дружеството е Цани Досиев Зографски. Той е син на известния тревненски художник Досю Коев, зографисал много черкви из Силистренско и Добруджа, и сам той е художник, поради което вероятно е оформял художествено спектаклите. Васил Друмев го нарича „един от добрите тукашни българи”. За доверието към него говори фактът, че през 1875 година е избран в казалийския съвет.

След Освобождението на Силистра на 10 февруари 1878 година калипетренецът Владимир Хр. Шиков, който също е учител в Силистра, става през 1883 година деен член на театралната трупа при най-значимото от този период  Ученолюбиво дружество „Трендафил”. През есента на 1886 година културният живот в Силистра е прекъснат от смутове във връзка с детронацията на княз Ал. Батенберг и жестоко потъпкания бунт на русофилите офицери, започнат в Силистра от капитан Кръстев.

През 1895-1896 година в Силистра са изиграни пиесите „Иванку – убиецът на Асеня” от В. Друмев, „Лионският куриер”, „Михалаки чорбаджи” и др. Пазят се имената на участниците актьори Н. Вутев, братя Акдерелиеви, Маша Сърмаджиева, Мария Юрдакиева, Стоян Гидиков, Александър Кръстев, Киро Воденичаров и др.

Сред тях трайни следи оставя учителят Тодор Карагеоргиев, който е и пръв библиотекар на читалището, като името му е свързано главно с музикалната дейност в Силистра, но продължава театралното си дейност, включително и през 20-те години на 20-и век в румънския период, тъй кото на 28 август 1913 година Силистра преминава под румънска власт, през 1916 г. се завръща в българските граници, а през 1918 г първоначално е окупирана от войските на Антантата, а впоследствие отново е предадена на Румъния – до мирния договор, подписан в Крайова през 1940 година.

В кратките свободни промеждутъци също се забелязва прояви на театър. Сред тях заслужава да се отбележи представлението на комедията „Лудетина” от В. А. Крилов, представена от учителя Лефтер Бояджиев, комуто е отредено да бъде не само зачинател, а и един от най-изявените равнители на българския театър през това трагично време. Централната роля в това представление се изпълнява от друг бъдещ театрал Вичо Маринов.

Важна роля за съхраняване на българския национален дух изиграва организацията „Българско културно общество“, създадена от Васил Патронов през 1920 година. Като ярка негова проява може да се оцени създаването на гражданска театрална трупа, която се ръководи по различно време и при различни поводи от Лефтер Бояджиев, Иван Димитров, Никола Ременков, Боян Недев, където се изявяват като артисти Благослава Маламенова-Андреева, Цветанка Митева Чаушева, Вичо Маринов, Константин Полиди, Петър Железов, Автономия Мумджиева, художникът Борис Коджабашев. Повечето от тях оставят трайна диря в развитието на театралното дело в Силистра.

Създадената към него „дамска секция” по-късно става Благотворително дружество „Благодетелка”, дало своя принос и подкрепа за съществуването на театралното дело. Български изпълнители са участвали дори в представленията на съществувалата за кратко време румънска трупа „Атене Популар”.

На 29 януари 1929 година Българско културно общество прави усилия да обедини силите на всички театрали, като е създаден Правилник за работа на театралната секция. За председател е утвърден Г. Карагеоргиев, а в Артистичния съвет влизат Никола Ременков, Иван Димитров, Лефтер Бояджиев. Работата на Театралната секция започва да се подрежда и отчита по „сезони”. Сред активистите на театралната сцена отбелязваме ролята и на Лефтер Бояджиев.

От 1931 до 1934 г. трупата е ръководена от родения в Кайнарджа актьор и режисьор Енчо Тагаров, който е специализирал в школата на Н. О. Масалитинов в София. Сред звездите на театъра ни по това време е Надежда Раличкова. След видимия подем настъпва нова криза, овладяна в средата на 30-те години на миналия век от новия й ръководител Вичо Маринов. Стига се с представление дори до сцена в Букурещ. 

През тези години театърът е силистренската гордост, разнасяна от Тутракан до Добрич и чак до Констанца, на практика по цялата добруджанска земя, която тогава е част от Кралство Румъния. В това време блестят имената още на Елисавета Морфова, Петър Железов, Константин Полиди, Ат. Мавродиев, Цонка Чаушева, Дора Генчева, Ценка Арнаудова (тя и хористка в хор „Седянка“). Помнят се художник декораторът Йордан Коларов, гримьорът Александров, „сценариусът“ Йордан Калчишков, и, разбира се, драматургът и литературен съветник Диоген Вичев. На практика чрез българското слово на театралната сцена в условия на румънска окупация и на стремеж към асимилация се съхранява българщината.

Забележително е, че почти веднага след възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г., когато и в тези бурни времена театралната дейност продължава, се чувства необходимостта театърът в Силистра да бъде поставен на професионална основа, за да засили своето културно предназначение сред населението. През зимата на 1941-1942 г. възниква идеята да бъде поканен режисьорът Стефан Николаев Попов, който е от Русенския театър.

С трупата той работи по пиесата „Калин Орелът“ от Н. Икономов и нейната премиера на 27 март 1942 г. се превръща в културен празник на града и се превръща в рождена дата на професионалния театър в региона. На 20 ноември с.г. е премиерата на „Неразделни“ на П. Р. Славейков. С нея започва периодичността на „сезоните“. Периодът е характерен с патриотичния си репертоар, както и с руски пиеси.

През лятото на 1942 г. Николаев вече е директор на новооснования Общински театър Силистра. Театралният състав е попълнен с актьори от Русе, Пловдив, Варна и Скопие в следващите два сезона. Сред тях е и Мариана Салабашева-Ковачева, която десетилетия по-късно има в града школа по рецитаторско майсторство. Любопитна подробност – силистренският театър е сред малкото в света, където са играли представители на поне 14 етноси и националности – от България до Германия и дори до Камбоджа. 

След 9 септември 1944 г. театърът продължава своята работа в новата историческа обстановка. Междувременно в Русе са проведени курсове за ръководители на театрални състави, а Стефан Николаев  през 1946 г. заминава за град Варна. Да отбележим, че неговите синове са родени в Силистра – това са артистът Николай Стефанов Николаев, известен с псевдонима си Бате Николай, и илюзионистът Васил Стефанов Николаев, известен като Орфи. 

По времето на Стефан Николаев е поставена новата българска пиеса „Добруджанска рапсодия“ на Александър Гиргинов, с която трупата обикаля с успех страната, за да бъде забелязана в общия театрален процес в страната. Направен е ремонт на театралната зала, за да бъде пригодена за нормална професионална работа. Първият заслужил артист от Силистра е Георги Донев още преди 1944 г. В периода 1946-1949 година директор е Димитър Керанов, след него за една година директор е Стефчо Киров.

В периода 1950-1952 г. директор на театъра е Иван П. Георгиев, а в следващите 7 години до 1959 г. – Менахем Леви. По различни причини, включително репертоарни, за известен период има отлив от театъра, а и политическата обстановка тогава е нееднозначна, тъй като се чувства влиянието на „историческия“ Априлски пленум от 1956 г. Положението се спасява по няколко повода, сред които и превръщането на Силистра в център на окръг – в края на 1958 г., което налага преустройство на театъра, а и на хоризонта е Вторият републикански преглед на българската драма.

От това време се помнят имената на актьорите Георги Кръстев, Кирил Бозев, Елена Манчева, отново Н. Раличкова и др. За пръв път през 1961 г. идва група млади възпитаници на ВИТИЗ – тогава директор – до 1964 г., е Светослав Станилов. Преди него за една година начело е Светослав Иринков. Празник за Силистра са гостуванията през 1962 г. на театралната икона в продължение на няколко десетилетия – незабравимия Константин Кисимов, който влиза в ролята на Езоп, както и година по-късно като герой от пиеса на Молиер. 

За съжаление, през 1964 г. силистренският театър е закрит като държавен – с ПМС на МС са закрити 13 професионални театъра в страната. В следващите пет години - до 1969 г., той съществува като Театър при Окръжен съвет Силистра с минимален състав в щата си с подкрепата на ветераните Вичо Маринов и Надежда Раличкова, и със самодейна подкрепа на още десетина актьори – директор е Димитър Пенчев (местен общественик), а постановчик – Георги Калимеров. 

От 1 август 1969 г. когато нова постановление създава 15 театъра, Силистра отново има свой Държавен драматичен театър с директор Симеон Ганев, а режисьори са Георги Темелков и Валери Копралев, като е привлечен  и дългогодишният режисьор Аврам Георгиев. В тези години сред актьорите са Атанас Маджаров, Димитър Карпов, Петрана Карпова, Тодор Акрабов, Дуся Петрова, Кънчо Даскалов, Радка Баровска и др. 

През декември 1970 г. обаче театърът (днес сграда на Куклен театър, част от възстановения през 2014 г. ДКТ Силистра) изгаря по време на премиерата на спектакъла „Разпаленият въглен“. Останал без гардероб, реквизит и сцена театърът играе в залата на сградата на Професионални профсъюзи до откриването на новия театър през 1974 г. През 1971-1972 г. на юбилейния сезон – 100 г. театрално дело в Силистра, е посветена постановката „Малко е да си добър“ („Масовик“) на В. Розов. 

Тогава, през 1971 г., ДТ Силистра получава и името си „Сава Доброплодни“, което е факт до поредното му закриване през 2010 г., когато силистренският театър става „Открита сцена“ към Театрално-продуцентски център Добрич. Възстановен е отново през 2014 г. с решение на МС по предложение на Инициативен комитет, съставен от общественици и театрали, като Драматично-куклен театър, но без името на своя създател – възрожденец. Трябва да отбележим, че в Силистра театърът е с два отдела – куклен и драматичен, от сливането си през 1997 г., като дотогава е имало две отделни театрални трупи, като куклената секция е професионална от 1981 г. Първоначално още има решение на ОбС Силистра за съфинансиране на дейността на обединения театър със средства от Министрество на културата и от община Силистра.

В периода 1972-1975 г. директор - едновременно с това и режисьор, е Георги Калимеров. Тогава гостуват имена като Ванча Дойчева, Васил Стойчев, Виолета Бахчеванова, Ружа Делчева, Гинка Станчева (нейният съпруг е родом от Проф. Иширково).  В следващата година начело на театъра е Преслав Петров от Варненския театър. Сама един сезон след него ръководи театъра и Любен Карабойков, когато част от състава става режисьорът Реджеб Садъков – бъдещ народен представител във ВНС.

И отново общественик – Иванка Милчева, за три сезона получава задачата да стабилизира текучеството в ръководството на театъра. В този период се появява тук Стефан Стайчев – актьор и режисьор, впоследствие на два пъти свързал съдбата си със Силистренския театър. В Силистра играе и една от тогавашните театрални звезди – Любомир Киселички – познат от Народния театър в София. Стайчев поема театъра в периода 1981-1982 – в рамките на два сезона. 

Още една артистична звезда е привлечена в Силистра – това е бележитият актьор Андрей Чапразов. Тук пристигат и сем. Марина Кьостебекова и Емил Кьостебеков. Точно той, опитният театрал, заменя Стайчев като директор за периода 1982-1990 г., характерен с известна стабилизация, включително със стопяване на стажантската група, за сметка на пристигащи екипи от току-що завършили професионалното си образование актьори от новото поколение. Започва голяма гастролна дейност в страната. За известно време съществува и пантомимен състав. 

Пътя към Силистра за участие в постановки намират поне десетина звезди на театъра, сред които Коста Цонев – неговият род е от село Сребърна, Наум Шопов, Цветана Манева, Сава Хашъмов, Велко Кънев и др. За постановката си „Тайната вечеря на Апостола“ театърът получава награда на Национален преглед, проведен в Добрич. В първите години на демократични промени – след 1990 г. директори последователно са  актьорът Станьо Михайлов, а след него са по 2 сезона са Станислав Друмешки и Кольо Дончев. През 1996 г., когато вече трета година директор е  Емил Кьостебеков, е създаден Юбилеен комитет с председател на оперативното бюро Йордан Георгиев – журналист, общински съветник, за честване на 55-годишнината на професионалния театър в Силистра. Издаден е юбилеен албум, проследяващ дотогавашната история на театъра в Силистра. Представени са всички над 300 пиеси от 1942 до сезон 1996-1997 г., поставяни на силистренска сцена – някои от тях по няколко пъти. Богат снимков материал припомня славни и трудни години. Наличен е арсенал от имена на директори и ръководители на театралните формации през целия период от век и половина (близо 25), актьори, режисьори, драматурзи, технически персонал. Книгата за столетието на театъра от преди половин век, както и албумът от преди четвърт век се намират в Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра. 

От 1997 г. до 2010 г. директор на театъра е Стефан Стайчев , следван от Борислав Ненков - ръководител на Открита сцена "Сава Доброплодни" към Театрално-продуцентски център Добрич, от 2014 г. - Златина Станева - директор на възстановения ДКТ.

(следва продължение)