Както е известно, псевдонимът
е измислено име, използвано от някого като алтернатива на неговото
официално име. Филологическа разшифровка на псевдонимите на българската
историческа икона Васил Левски показа, че „преводът” им е своеобразен код към
мисията му на революционер. Половината от 24-те тайни имена на Апостола са с
турски произход, 11 са с български и едно е румънско. По преводи от турски и
персийски езици на специалиста по източни езици Огнян Георгиев от Силистра научаваме
по нещо от тях за личността, битността и ореола на Левски.
Прави впечатление, че
част от българските му „определения” са почти еднотипни и се допълват взаимно:
Драгню, Драган Мирчов, Драгойчо, Драгомирчо, Драгойчо Иванов. От тях научаваме,
че Левски е „страдащ човек” , „за когото светът е мил”. Интересен привкус внася
името му Вълчо Драгньов, т.е. „стопиращият злите сили, за да дойде добрина”.
Този момент се потвърждава и от името Никола Раанелов, тъй като прочитът му
може да звучи като „побеждаващият раните (злото)”.
Румънският
псевдоним Станкулеску добавя още едно ценно човешко качество към представата за
Апостола: „бодрият, будещият се рано”. Към него прибавяме
и българското Тропчо („пъргав,
мобилен, скитащ, неуловим, ведър”). Приличащият на
чиновнически подпис псевдоним И. Ив. Марков би звучал така: „този, който
прати (описа) благото
евангелие”. Защото само Евангелието на Марко проповядва 8-те благини, докато в
останалите три евенгелия иде реч повече за апокалипсиса.
Турските тайни именни
описания на Васил Левски по традиция са по-описателни, поетични и заредени с
възхищение. Те извървяват пътя от определението „добрият батко”, „умният батко”
(Асан ага и Афъз ага) и „баткото на Ибрям, т.е. на скромния (турски) човечец
(Ибрямаа Адонлу). При турците Ибрям е все Иванчо за българите и Костика за
румънците. През „знаещият Корана” (Афъз ефенди), „прославеният отшелник”
(Дервиш Мехмет Кърджалъ) и „могъщият пратеник от синьото море” (Аамудая
Дирнели). До „синът на видинския лъв” (Асланоглу Видинли), „синът на
монаха, силен като лъв” (Аслан Дервишоглу) и „синът на стнранстващия отшелник,
носещ най красивото име (Мустафа)”.
Специално
внимание заслужават имената, съдържащи термина „хаджи”:
Хаджи Ахмет съръ Азис Рашидоглу („драгият и нежен
монах с волна душа, сторил поклонение (хаджилък)”), Хаджи Ахмед саръ
чизмели кърмъзъ („посетилият светите места странстващ монах, изработващ
жълто-червени чизми”, т.е. готовият да пролее кръвта си в името на пълната
всеотдайност към идеята). Естествена комбинация към най-дългото име на славния
карловец на турски е и псевдонимът му Небол чизмели кърмъзъ, т.е. „господин
пъстрият ботуш”.
Васил
Левски (на стария правопис Василъ Лѣвскій) е най-известният псевдоним
на всепризнатия символ на Българското възраждане от края на 19 в. Заедно с
Джингиби (Неуловимият), станал популярен преди близо 50 години чрез сериала
„Демонът на империята”. И редом с най-тиражираните – Апостола и Дякона.
Известна
е старата максима „По името ще познаете…“ хората или институциите. Ако се
съобразим с нея и надникнем зад имената на читалищата в област Силистра какво
се получава? Със сигурност – интересна картина. Например, че цели 13 от тях са
„кръстени“ на поета революционер Христо Ботев. В 4 читалища (Българка, Прохлада, Боил и Царев дол) са забелязали във Васил Левски нуждата да го имат революционно знаме в
името си. В същото време Апостолът е уважен от училищата в Дулово –
най-голямото средно училище в областта в момента, и в Главиница, както и в село
Яребица.
Паметници, посветени на Васил Иванов Кунчев – Дякон Игнатий, Левски, има на около 150 места в България - 7 в област Силистра - в общините Силистра (паметник и плоча на къщата на Гено Чолаков, където според легендите Левски е отсядал на път за Румъния), Тутракан и Дулово (по 2), Главиница и Алфатар) и по света (в 14 страни - по 3 в Сърбия, Молдова и Румъния, та дори и 6 оттатък океаните - в Япония и Куба; в САЩ и Аржентина (по 2).
Няма коментари:
Публикуване на коментар