За мнозина народи една от най-обширните европейски области (Трансилвания) e някъде там „зад горите“, където е вилнял кръволокът войвода Влад Цепеш (Цепеницата, „този, който разцепва, пронизва“), първо младенец заложник на мира между султан Мехмед II и своя баща Мирчо Стари - член на Ордена на Дракона (на румънски Dracul/Дракул, с второ значение на дявол), а после и като влашки владетел и предводител с ориенталски методи за наказания, научени по времето на еничарството, по-известен вече като Дракула, благодарение на комерсиализираната му биография.
За нас, българите,
които също сме владели в няколко века тези земи с територия почти колкото нашата
страна и реално колкото почти половин
Румъния, този район е известен още като Седмиградско (за отбелязване – името е само
част от съдържанието на областта) и е получил разцвет под крилото на
Австро-унгарската империя (до
1918 г.).
Екскурзоводката Богдана от Русе пред паметника на Влад Цепеш в стария град Сигишоара |
За тези времена
свидетелстват забележителни градове със запазена характерна архитектура и
широкоспектърно богатство от храмове на няколко християнски религии (ортодоксално православие, евангелисти,
реформатори, римо-католици, униати, евреи),
някои от които са още от 12 в., но в повечето случаи са действащи и понастоящем.
Напоследък интересът към вратата за бившия
васалитет на Османската империя е голям и заради минералните води, на
базата на които са изградени СПА-центрове. А и в името на възможността да
посетиш някоя от 4-те дълговечно използвани солни мини, превърнати в атракциони
и санаториуми. Най-яркият пример е
мината за добив на каменна сол край град Турда, наричан Турдава при хан Крум,
действала близо 4 века, преди да бъде затворена и после открита 60 години
по-късно (през
1992 г.),
но вече с друго предназначение.
Наскоро бе проведен
поредният силистренски тур, наречен „Приказна Трансилвания“ от организаторите от Агенция „Сейв Бургас“, посветен на три интересни града –
Сибиу, Турда и Сигишоара, пътят до които минава по поречието на река Олт, може
би най-обичаната от румънците река, разделяща на две равни половини Дунавската
равнина.
Пътувайки в „подковата“
на горната част на Карпатите (образуваща
S-релеф), човек опознава тази важна в
човешката история планина, вкл. и заради ролята й на климатична граница. Всеки
неин дял е приеман като отделна планина, наречен със собствено име, и всеки от
тях си има свои забележителни „първенци“, тъй като над 20 са върховете с
височина повече от 2 300 м.
В района на Карпатите в
древността (2500-3000
пр. Хр.)
е
била развита мощна цивилизация, по неизвестни причини една от седемте, изчезнали
безвъзвратно стотици години преди да настъпи ерата на след Христос. Тя е една от общо 21 цивилизации в
човешката история, между които и българската, както твърди английският изследовател Арнолд
Тойнби.
Някога по тези земи са
живели две от общо 40 тракийски племена – гети и даки – диви и непокорни,
опъващи се на Римската империя. Дори за известно време са създали и своя държава, наречена Дакия. След
великата битка при Тропеум Траяни (на
65 км от Силистра)
между варварите и римляните, която войските на Дечебал губят, тук се настаняват
римски колонисти, които се смесват с местното население и формират, според
румънските историографи, съвременната нация на северната ни съседка.
На основата на т.нар.
вулгарен латински преди век и половина е създаден и съвременният румънски език,
в който 60% от думите са с латински произход, а останалите 40% са заемки от балкански
езици – турски, албански, гръцки и др. Вкл. и най-вече български – примерно
всяко четвърто слово, заедно с цели изрази като „Бог да прости!“ и няма как да
е иначе – от 7 до 13 в. с тогавашното население на днешна Румъния държим общи
територии, вкл. и в рамките на Първото и Второто български царства.
Град Сибиу е сред
най-колоритните градове в Румъния, намиращ се на река Чибин (Cibin), основан като
Херманщадт през 1191 г. и в старата си част притежаващ подчертано типичен саксонски
градеж. Колоритността му се дължи и на факта, че в един период от време на
всеки 150 години реално е сменял обитателите си, тъй като е владян от различни
народи (до
1570 г. – от унгарци),
после век и половина начело са трансилвански принцове, после за още толкова
години – владението е на хабсбургите и така до 1918 г., когато е в рамките на
Австро-унгарската империя, но вече 100
години е под флага на Румъния.
Тукашните етнически
германци, сред които е и настоящият румънски президент Клаус Йоханес, твърдят,
че знаят своето потекло за 500 години назад. Като кмет на града той е успял да го превърне
преди десетина година в европейска културна столица, което е дало тласък в
развитието му, вкл. и като туристически обект. Към него е и Музеят на селото, най-големият на открито в Румъния, разположен върху 250 акра и разполагащ с уникални макети 1:1 на повече от 400 къщи от различни етнографски краища на страната.
В миналото тук са били
силни различните гилдии (златари,
дюлгери, въжари, месари и др.),
всяка от които е имала свой бастион (казарма), който е защитавала. В момента
един от тях е превърнат във…филхармония. На практика Сибиу притежава обща
архитектурна стилистика с друга румънска перла – град Брашов. И тук изградените
в правоъгълен план къщи завършват с островърхи покриви с прозорци люнети (очи, очила), разположени еднотипно – отгоре
два, а отдолу три.
Някога чрез тях е гледала прислугата на богатите саксонци, тъй
като е живеела в подпокривното пространство, т.е. на тавана. На фасадата на
всеки дом има табела, за да се знае откога е сградата и коя фамилия е живяла в
нея. Известно е, че най-големият площад в Сибиу – Плаца маре (Големият
площад),
е от 14 в., когато градът вече е бил важен търговски център, и на него са се извършвали
всички социални дейности, вкл. търговия и забави, но е бил фокус и на публични
наказания, сред които и смъртна казн, т.е. узаконено лишаване от живот.
Град Сибиу се намира
близо до географския център на Румъния, той е важен и за железопътната система,
тъй като свързва гарите по посоките север-юг и изток-запад. В същото време
обаче се слави и като средище на няколко „първи неща в Румъния“: музей (при това в сграда в стил
венециански барок, замислена като проект с тази цел), аптека (в града има и музей на фармацията,
намиращ се на Плаца мика – малкия площад, по който е минавал при близо двугодишното
си пребиваване в града основателят на хомеопатията Кристиян Фридрих Самуел Ханеман), общинска болница, училище
(1380
г.) - днес немска гимназия,
намираща се в общ двор с евангелска катедрала от 1520 г. и др.
В града има достъп за туристите часовникова кула от 12 в. и метален мост от 1859 г., днес наричан „мост на лъжците“, защото там са изоставяли неверните по една или друга причини жени. Митрополитската православна катедрала е умалено копие на Св. София в Истанбул, а синагогата е от 19 в., когато в града са живеели 1 300 евреи. Впрочем някога старият град е бил в две части, като вътрешната, оградена с укрепителна стена, е населявана предимно от немци, а в другата - външната, от представители на на останалите общности.
В града има достъп за туристите часовникова кула от 12 в. и метален мост от 1859 г., днес наричан „мост на лъжците“, защото там са изоставяли неверните по една или друга причини жени. Митрополитската православна катедрала е умалено копие на Св. София в Истанбул, а синагогата е от 19 в., когато в града са живеели 1 300 евреи. Впрочем някога старият град е бил в две части, като вътрешната, оградена с укрепителна стена, е населявана предимно от немци, а в другата - външната, от представители на на останалите общности.
Силистра - Сибиу - Турда - Сигишоара - Силистра
Йордан Георгиев
(Очаквайте продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар