За пореден път от 2005
година насам Регионален исторически музей Силистра стана съпричастен към
инициативата „Европейска нощ на музеите“, провеждана на 18 май, когато е и
професионалният празник на работещите в музеите – съхранители на паметта на
държавите и на цивилизациите.
РИМ Силистра е сред
малкото, съхраняващи артефакти от 4 различни цивилизации от предримското, римското,
древнобългарското, османското времена на яката крепост, известна
като Дуросторум – Дръстър – Силистра. Събитието стартира с
първи по рода си в града параден
марш на римски легион от град Свищов, някогашен Нове. Специален гост бе Групата
за исторически възстановки LEGION I ITALICA, основана преди 11 години към
Съвета по туризъм на дунавския град, включващ в състава си Първи Италийски
легион, Първа тракийска кохорта, Сенаторска група, Понтифекс, Весталки, тракийски войни и автори на древни
занаяти, както още търговци и роби.
Програмата им бе обогатена с демонстрация на
ритуали, характерни за периоди от преди 20 века, както и със слово за ХI
Клавдиев легион. Заместник кметът на общината Мирослав Тодоров приветства
участниците в „нощта на музеите“, а своята първа публична изява пред
силистренци имаше и Николай Тодоров, новоназначеният след конкурс директор на РИМ
Силистра.
Проф. д-р Георги Атанасов направи презентация
на археологическите открития в Архитектурно-археологическия резерват в Силистра
в периода 2014-2015 година, вкл. и на изложба от паметници, намерени при
направените разкопки по време на проект „Воден цикъл“.
Над 30 са обектите, на които е работено по
време на проведените разкопки с екипи, вкл. археолози от други градсове. Според
проф. Атанасов, който е ръководител на археологическата експозиция, последните
две години са своеобразен стрес-тест за музейните специалисти. Спешните
разкопки на няколко етапа обитания до VI в., продължили 3 месеца, са предизвикали голямо
напрежение сред тях, предвид съкратените срокове за работа и забележителните
открития, някои от които без аналог в България, вкл. променящи моменти от
нейната история.
Преди една година стана ясно, по прозрение на
видни учени извън Силистра, че древният Дуросторум е бил столица на римската
провинция Мизия, заемаща територия, голяма приблизително колкото днешна
България. За това свидетелстват надписи с имената на шестима управители на
провинцията, намерени при разкопките.
На практика тя е била разположена по целия
т.нар. Долен Дунав между Белград и делтата на Дунав, и между Стара планина и р.
Дунав. И неслучайно Първи италийски легион дефилира в Силистра, тъй като е пазил
гранииците до Сегсагинта приста, т.е. до Русе, а оттам на изток тази роля е
изпълнявал XI-ти
Клавдиев легион, единственият от около 20-те в империята, който не е напускал чак до IV век владенията, за
които отговаря.
Лагерът на легионерите е бил в района на
днешния паметник на „31 Силистренски пехотен полк – Железен“, а територията на
римския град, в който е имало до 6 000 легионери и население от около 10 000
души, е достигала на 40 метра от река Дунав около съвременната граница с Румъния.
За сравнение, в онези години в днешните грандове Лондон и Париж са живеели по
8-10 000 души.
Ул. „7 септември“ е мястото в града, където са
открити серия от обществени постройки, както и крепостни стени. Най-голямата сграда е била дълга 25 м. и е от II-IV в., със
стенописи и тухли с печати от местна тухларница, от която също има следи. Намерени
са останки и от съвършена отоплителна система с горещ въздух. Установено е
също, че римският хоросан се е оказал по-здрав от камъка.
Преценено е, че крепостната стена е разрушавана на няколко пъти, но нови три пункта потвърждават представата за нейната
конфигурация в цялостния й вид, вкл. за укрепеното цивилно селище, т.е. целият
град е бил обграден със стена, градена най-вероятно при император Диоклециан.
Има сведения, че той е идвал на два пъти в рамките на 6 месеца с цел инспектиране на градежа. Казва се още, че за да се „натегнат“ на госта, местните ръководители на града и на легиона точно при визитите му
са извършвали най-големите гонения на християни, .
„Знаменателно е, че стените на древна Силистра
са градени при забележителния император Диоклециан, а са окончателно разрушени по време на поредната руско-турска война, през 1810
г. при забележителния пълководец Кутузов“, заяви проф. Атанасов. Той припомни, че крепостната система, която е без
аналог в Римската империя, вкл. и заради архитектура от времето на император
Юстиниян, е разрушена при нашествието на хуните, но е възстановена през VI в. Тогава градът вече е „смален“ като територия
и като население.
И още – цитаделата е изоставена при Аспарух, но
е възстановена при Крум в IX в. Извън
нея – в района на пл. „Албена“ са открити останки от ново старобългарско селище.
При градежа на сегашния МОЛ преди десетина години бяха открити първите от общо
9-те в най-голямата колекция от жертвеници в страната (в цяла България са общо 15) от някогашно езическо капище с размери 26 x 26 метра.
Всеки от тях представлява по два вписани квадрата с размери 30 x 40 см. Тепърва специалистите ще работят по
ритуаликата, за която са използвани. Трябва да се отбележи, че материал от
капището е използван впоследствие при градежа на крепостните стени, като
същият векове по-късно е взет за нови градежи.
Интересно е още, че в района на ул. „Кап.
Кръстев“, докъдето е достигало населеното място, е открит ранен канал за отпадни
води от IV в., в
който е имало мощен колектор за връзка с река Дунав.
Най-големият успех на разкопките през
последните 1-2 години е неочакван, но важен: в района на МОЛ-а и началото на
Дунавската градина археолозите, вкл. от Шумен, са намерили основите на
истинския патриаршески катедрален храм, най-вероятно разрушен през XI в. Става дума за църква (33 x 21 М), чийто
прототип е в константинопол. Под нея е имало друга по-малка, приличаща на
епископската църква в Преслав. По този начин се установява, че базиликата до
река Дунав, открита преди години, е била също катедрална, но предназначена за
епископа на крепостта в по-късен период.
Френски археолог високо оценява находката, изразявайки
съжаление, че в Силистра не е възможно да се работи дълго по подобни
археологически хитове, дори и да имат знаково значение както за България, така и
за православието в световен мащаб. Предполага се, че куманите я разрушават в
1095 г. и мястото се превръща в некропол, като камъкът се ползва за
жилищни сгради, градени в периода XII-XIV в.
„На национална конференция в Стара Загора ще
представя информацията за повече от 30 нови обекта, открити при разкопките в
периода 2014-2015 г., за половината от които бе споделено най-важното и в
настоящата презентация“, завърши своето експозе проф. д-р Георги Атанасов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар