Фондация „ЕкоОбщност” обяви финалистите в конкурса „Дърво с корен 2015” и началото на онлайн гласуването за победител в тази прекрасна инициатива! Избраните от журито на конкурса десет претенденти за титла „Дърво с корен 2015” и тримата финалисти в допълнителната категория „Вековните дървета говорят” са на сайта на конкурса.
За участие се класираха 70 номинации. На 6 ноември, в пълен
шестчленен състав журито избра тазгодишните 10 финалисти в основната категория
на „Дърво с корен 2015” и 3-ма финалисти в допълнителната категория „Вековните
дървета говорят” за дървета, свързани с реални личности или събития от
българската история.
Тази година журито на конкурса е в състав: доц. д-р Веселка Тончева (Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН), Евгени Цавков (гл.ас. в ЛТУ, Факултет по горско стопанство, катедра "Дендрология"), Майя Апостолова (Туристически информационен център, гр. Хисаря), Радослав Цонов (Директор „Операции" в Yatoto), инж. Тома Белев (Председател на Управителния съвет на СНЦ „Зелени Балкани", Сдружение „Асоциация на парковете в България"), доц. д-р Александър Делков (Институт по гората, БАН).
Гласуването е отворено от 10 ноември 2015 г. до 9 декември 2015 г.,
включително. Може да гласувате веднъж от една електронна поща за победител
в „Дърво с корен 2015” и веднъж за
победител във „Вековните дървета говорят”. На електронната ви поща ще бъде
изпратена връзка за потвърждение на вашия вот, която е необходимо да последвате,
за да бъде отчетен гласът ви.
В последната седмица от гласуването
(3 – 9 декември 2015 г.) ще скрием броя гласове, подадени за финалистите, за да
запазим елемента на изненадата за победителя. След края на гласуването всички
гласове ще бъдат разгледани повторно и при съмнение за манипулация, могат да
бъдат изпратени писма за повторно потвърждение на подателите им. При липса на
такова, съмнителните гласове ще бъдат анулирани. Победители в „Дърво с корен
2015” и „Вековните дървета говорят” ще станат дърветата, събрали най-много
гласове. Победителите в другите две категории – „Млад природолюбител” и
категорията за доброволци-залесители, вече са определени от журито на конкурса.
Всички те ще бъдат обявени и наградени на 15 декември 2015 г. на тържествена
церемония в Полския институт в София.
По сайтовете agrozona.bg, forthenature.org, nabore.bg, facebook, silistra.cc |
Пожелаваме успех на всички участници,
достигнали до този етап на конкурса! Историите и снимките на всички 74 дървета,
изпратени за конкурса може да видите на Фейсбук страницата Конкурс „Дърво с
корен”. Дъбът от Дунавския парк, гр. Силистра Вид: Дъб Възраст: 156 г.
Местоположение: Дунавски парк, гр. Силистра Номиниращ: Невяна Маринова Дъбът е
над стогодишен, но все още няма табелка, че е защитен за да бъде опазен…
Сайт “Паралел 44”: „Най-старото запазено дърво в Дунавския парк в Силистра
навършва тази година 100 лета. Стария дъб, както е известен на всички, е бил
засаден през далечната 1910 година и е единствен в парка. Смята се, че самият
Дунавски парк е основан през 1870 година. Първите писмени сведения за красотата
на парка са от 24 юни 1870 г., тоест той е вече на минимум 140 години. Затова
парка в Силистра е обявен официално за най-стария градски парк в България.
В Националната библиотека обаче е
запазен брой в. “Дунав” от 24 юли 1870 г., в който четем: "Освенъ това
праздното място, което се намира срещу Дунавската баня в Силистра понеже е
сгодно за една градска градина, съветътъ решил да ся направи това място на градина…
Всичките разноски… щели да възлязат на 30 000 гроша.” Освен парк, силистренци
построили и казино в него, за което общо отделили 35 000 гроша и 11 пари.
Градежите са част от ликвидирането на разрушенията след Кримската война.
През 1899 г. Никола Маринополски пише
в „Силистренски алманах” кои са любимите
места за отдих на силистренци. "Пипиниерата, градината с разновидни дървета,
сенчести алеи и обрасли със зеленина, която развеселява душата на всеки
посетител и новопостроената градска крайдунавска градина, на север от града, до
самия бряг на Дунава, засадена с различни цветя и дървета.” През 1908 г. в
парка е назначен агроном, който да отговаря само за него. Доставени са и
първите рози от Тимишоара.
Построен е първият фонтан, наречен
„Звездообразният“. От Балканската война до 1940 г. развитието на Дунавския парк
спира, но все пак е съхранен от унищожение. През 1954 г. „сърце” на Дунавския
парк става озеленителят Кирил Топоров. Много труд и голяма любов влага той в
54-те декара, които поема за стопанисване, за да остави след десетилетия
градина от цели 200 декара. През 70-те години на миналия век старата част на
парка и крайбрежната му ивица са включени в архитектурно-археологическия
резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра”.
През 1991 г. паркът е обявен за
природна забележителност с национално значение. Дунавският парк в Силистра е и
единственият в страната, който има собствен сайт – dunavpark.comuv.com, който е
създаден от учениците от ПМГ Пламен Силянови Мартин Великов, под ръководството
на преподавателя Галина Пенева. Сайтът е класиран на четвърто място на
националното състезание по уебдизайн и интернет програмиране в гр. Лозница през
миналата година.“
Дъбът заема огромно място в нашето
ежедневие, винаги около него има хора, за да събират енергия, сили и животворен
заряд, но какво правим за опазването му… И до ден днешен не е защитено… За
благодарност… Миналата година „обновяваха“ другата част на парка. Така си
отидоха дълголетници, а тези които останаха са с отворени рани от огромните
машини, които работиха там… Облъскани, орязани… и вече гниещи и болни… резултат
от „обновяването, грижата и опазването“. Писмото ми е и като зов за помощ, да
опазим малкото което ни е останало. Защото явно Община, Еколог, Местно
управление не се интересуват от това ни наследство, градено с години…
Няма коментари:
Публикуване на коментар