Римските ни крепости, вкл. в Силистра и в Тутракан, стават обекти на ЮНЕСКО

Назаем от BNews.bg

Дунавският Лимес е границата на Римската империя по река Дунав, която е била външният отбранителен пръстен на империята, основан от императорите Домициан и Траян.

Дунавският Лимес е границата
 на Римската империя по река Дунав,
която е била външният
отбранителен пръстен на империята,
основан от императорите Домициан и Траян.

Девет римски крепости у нас се готвят да се присъединят към световното културно наследство на ЮНЕСКО.

      България вече е част от международен проект на ЕС за опазване и защита на археологическите обекти от Римския Лимес чрез включването им в Конвенцията за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Дунавският Лимес е границата на Римската империя по река Дунав, която е била външният отбранителен пръстен на империята, основан от императорите Домициан и Траян. Целта му е била спира варварските нашествия от север и изток и се е състоял от сложна система от укрепления, пътища и селища. Границите на Римската империя са се простирали на 3 континента (Европа, Азия и Африка) и неслучайно те са най-големият линеен обект, който ЮНЕСКО си е поставил за цел да включи в списъка от обекти на световното културно и природно наследство. Освен България, която има най-обширна част от Дунавския Лимес, в рамките на проекта влизат още Австрия, Словакия, Унгария, Италия, Сърбия, Хърватия и Румъния. У нас границата се простира на 471 км и обхваща над 70 археологически обекта – селища, крепости, градове и некрополи. 

        Фокусните точки на проекта са девет – Античният кастел Димум в Белене, Римският военен лагер Августа в землището на козлодуйското село Хърлец, Ранновизантийският лагер Дуросторум в Силистра, Късноримският кастел Ятрус край русенското село Кривина, комплексът Приста в Русе, Римският военен лагер Ратиария край с. Арчар (Видинско), Античният кастел Трансмариска край Тутракан и Античният град и легионен лагер Улпия Ескус край плевенското село Гиген. 

         Проектът Danube Limes Brand в България има за основна цел да подготви номинационните документи, които правителство на България, ако пожелае, ще представи в секретариата на Конвенцията на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство за включване на българския участък на Лимеса в индикативната листа към Конвенцията на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Цел на проекта е да представи пред българското общество част от националното културно наследство (обектите от Дунавския лимес) като елемент от световното културно наследство на Римската империя. Очаква се това да окаже благотворно въздействие върху развитието културно-историческия туризъм в България, но и върху другите видове - гастрономически, винен, възстановителен, селски. Предвид икономическия профил на българските дунавски общини – част от тях са сред най-бедните и с най-висока безработица у нас, проектът може да подпомогне развитието на местни инициативи в областта на хотелиерството, ресторантьорството, транспорта, както и други дейности, които да са свързани с развитието на туризма. След приключване на работата по обектите от Дунавския лимес, ще се създаде общ културен маршрут с останалите страни по поречието на Дунав, който ще включва например корабни круизи, които ще обхванат всички обекти край реката, велосипедни алеи и пешеходни пътеки.

        Организацията, която отговаря за Дунавския проект у нас, е Националният археологически институт и музей. Общата стойност на проекта за всички държави е 1 139 800 евро. Срокът му е двугодишен: от 1.10.2012 до 30.09.2014 г. Досега в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО са включени Мадарският конник, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Старият град на Несебър, Рилският манастир, Скална църква в Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Национален парк Пирин и Резерватът Сребърна. От 1985 г. обект от България не е вписван в регистъра на ЮНЕСКО. Миналата година световният конгрес на археолозите за пръв път заседава в България - в Русе, Тутракан и Силистра. Тогава гостуваха над 300 археолози от целия свят.