Назаем от Радио Шумен: ТЕОДОСИЙ СПАСОВ : Винаги има време човек да афишира стойностите на България в своя полза

Автор: Драгомир Симеонов

 

Д.С.:  Не знам да ли съм прав, ти ще ме поправиш, ако не е така, но като че ли от „Срещнато по пътя” това е следващото място, където си се спрял малко по-дълго. Има ли такова нещо, или не съм много прав?

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: "Оренда" е един албум, който е създаден съвместно с двама художници - единият е графикът Иван Шопов, а другият – дизайнерът Иво Христов, но те се занимават от дълги години с музика - с продуциране, с композиране, със създаване и това е едно ново доказателство как хора, които имат други професии, могат да правят музика, сега в 21 век - особено с новите технологии, защото Иван Шопов е известен също като DJ Cooh,  който свири къде ли не по света – негов мениджмънт е английски лейбъл и неговото име е доста известно извън България, но и в България също – в средите, които обичат електронна музика, дъбстеп, хаус, дръм енд бейс – в тези стилове на електронната музика. Иво Христов пък е продуцент, също известен като основател на издателската къща „Кукер Мюзик”  и той има много интересни издания – между тях могат да се видят издания на „Карандила” , Иво Папазов, мои издания също така и това е нашият пореден албум. Първият се наричаше „Кукер” – преди три-четири години се появи и сега дойде време за новия наш съвместен албум, който се нарича „ Оренда” .

Д.С.:  Самият Иван Шопов  казва: „Оренда” се ражда от нуждата да споделим българското със света ”, как ти го обясниха на теб това нещо ?

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: Оренда е древна дума, която съдържа в себе си понятие за енергията около нас, в нас и обмяната на енергия, захранваща нашите съвременници и бъдещи поколения. Тая Оренда – енергия, ние също я възприемаме от нашите предци, от които сме се захранили, и раздаваме изкуството си във вид на енергия на нашите съвременници. Това тълкуване на „Оренда” на Иван много ми харесва, защото ние споделяме нашата българска гледна точка по отношение на нашата народна музика, смесена със съвременните изразни средства на музикалното изкуство.

 Д.С.: На мен лично „Оренда” ми звучи и малко като учебник за хората, които тепърва започват да слушат музика и естествено първо се сблъскват с онази, която битува в момента, после с онова, което е било по-преди, ако щеш през 90-те и през 80-те  и онова, което е било още преди това... Ако щеш и темите, които си използвал – предполагам, че това е твоя идея – кои точно да бъдат темите, които да се направят ?

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: Интересното в този албум е, че аз изпълнявам някои от темите на кавал, други на тромпет, пея също. Тромпетът е изненада – аз от две години реших да уча този инструмент и се занимавам, когато съм свободен и неангажиран с изпълненията ми на кавал. За мен това е едно упражнение, което по някакъв начин приземява човек  - ученето на нов инструмент, отделянето на   време в тази посока като че ли е нещо по-човешко от заниманията в посока на звездомания. Както се казва „ На старите лаври” – това понятие „ Живее на стари лаври” – той може много бързо да се отстрани от старите си лаври и да се почувства, като един начинаещ. Във музиката всичко е възможно. 

Д С: Наистина, никога не би ми хрумнало нещо такова  – че ти би имал нещо общо със звездоманията. . . . . Ще опитам нещо такова със себе си – нали разрешаваш да ти използвам тази идея – няма да е тромпет точно със сигурност . . .

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ : Човек винаги има време за нещо ново и да започне от начало.

 Д.С.: Като си говорим за разни такива неща, които са свързани с обръщане повечко внимание на човека – утре е официалното представяне на една книга за теб.  Ти би ли казал какво си видял вътре в нея, което те е учудило ?

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: Между нас казано, аз още не съм я прочел до края и се доверих на автора  Владимир Гаджев, когото аз много ценя – един ерудит, един от познавачите на българския джаз. Той е един от първите, които по някакъв начин регистрира моята поява на джазова сцена и в джазовото общество в България – отдавна още през 80те години. Ние поддържаме някаква връзка през годините. Това, кооето прочетох до сега, ми дава усещането, че той е създал едно четиво, наистина интересно -  за хората, които се интересуват от музика и по-специално от моя път в нея . Вътре има информация – чисто човешка и професионална, вътре са засегнати, типично в стила на Гаджев, смесването на нормално човешко, неофициалното с научното . Той дава една посока в тази книга.

 Д.С.: Да разбирам, че по никакъв начин  не си мислиш, че чрез издаването на книга за теб   и други подобни неща хората могат да престанат да те усещат като един нормален човек от плът и кръв ?

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ : Книгата е по-скоро едно помагало за всички ония, които са решили да следват моя път – млади хора или пък мои съвременници, които искат да видят детайли в моя живот на сцената  и моите интереси, които също са отразени. Това не е издигнат паметник за мен. Въпреки, че написаните думи  са  вид документ и памет, аз по някакъв начин искам да споделя, че съм щастлив от този факт и благодаря на Владимир Гаджев и на издателство „ Изток – Запад” , че са обърнали внимание към моето присъствие тук в България и по световните сцени и са оценили моя труд по някакъв начин.

Д.С.: В едно твое интервю прочетох, че това, че твърде често си извън България, служи на много хора като оправдание  да те позабравят малко ?

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ : Да. Да,  в България е хубаво това. Аз също искам  да насоча вниманието на по-будните българи или по-оригиналните, които страдат по някакъв начин от това, че не са оценени – това е положението в България, то съществува отдавна.   Много наши големи умове и таланти  са умишлено незабелязани след като са се издигнали  - професионално и духовно. Има една такава тенденция, която е типична за България – има много примери, като Славейков-младши, Яворов  и редица други големи бележити българи, които по някакъв начин са умишлено забравяни и заменяни, дори по време на тяхната най-активна дейност – фокусът не е бил към тях , а към техни, да речем, апологети или имитатори, подобия . Това е типично за България. Нека да не страдат оригиналните талантливи българи от този факт – и то е част от това да бъдеш български артист или българско име с оригинален и висок талант. Много пъти са ми казвали „ Ама в България не те ценят достатъчно, ние повече те ценим”  - имал съм такива разговори с мои почитатели, които не са българи . Аз казвам: „ Не, това да си български артист предполага да можеш да издържиш и на това невнимание приживе”. Невнимание или пък заменяне. В близкото минало можем да се сетим за тази фраза . . . .  как беше  . .  сещаш ли се . . . . . „Всеки е заменим”. Това беше едно постулатно клише на миналата игра на комунизъм, която витаеше по нашите земи.  Но аз искам да кажа „Да, всеки е заменим, но има една уникална неповторимост”.

Д С : Но нещата стават други  . .

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ :  Да, нещата стават други. Но, винаги има време човек, когато му дотрябва да афишира стойностите на България в своя полза – не знам дали съм ясен.. . .    

Д С: Преди много време ми каза, че срещайки се с изключително много хора, ако някой от тях ти направи впечатление, то това нещо остава в тебе и след това се излива в музиката – това ли продължава да бъде твоя основен метод ?

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ :  Да, това продължава.  Живия живот, истинския живот, срещите ми с хора, с природа , със ситуации, с четива, с впечатления  от всякакъв род – филми, театри, изложби, докосването ми до различните разклонения на  голямото световно изкуство  ме правят по-богат и  най-вече срещите ми с хора. Това за мен е най-силното:  когато срещаш един себеподобен, който е уж на тая планета, но той идва от друг свят и ти се прехласваш, ти се впечатляваш, ти се влюбваш в този оригинален твой съвременник, или пък вече отишъл си от тази земя, отишъл си лично  и това по някакъв начин обръща твоя застой духовен, изостря твоето любопитство и това задвижва генератора на творчеството .       

 Д С:  Остава ли ти достатъчно време за всичко това и даваш ли си сметка как, примерно, твоето присъствие в ролята на извънземния действа на другите? Разказаха ми, например, за едно импровизирано трио, което се е случило в Канада, в една музикална стая,  където сте се събрали българин, който живее в Канада, една дама от Иран и ти, и сте успели да си проговорите страшно бързо и да направите дори нещо като общ проект     . . . .

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ : . . Да, да, аз ги поканих също и на моя концерт, изпълнихме една пиеса  . . . . .Да, това е отвореността на музиката като изкуство. Ако си достатъчно чувствителен и обичаш таланта на другите, винаги можеш да намериш мост към тях и да създадеш едно произведение, с което да зарадваш и себе си и другите около теб.  

Д С:  Когато слушах „Оренда” – като че ли след „ТУДОРА” няма нищо, не може да има вече нищо, не е ли прекалено сериозен този край

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ : Този албум така трябва да е . Човек да въздъхне, да си поеме въздух и да остане с това чувство на тоя български продукт, по някакъв начин в покой и смирение и със себе си. И точно в тоя миг, в това състояние може би ще му дойде идея  и той нещо да създаде в своята област.  Това е идеята на този финал на албума  „Оренда”. И той, колкото и да е категоричен като финал, е отворен и дава нова посока за следващ албум след известно време, който ще е по някакъв начин свързан с „Оренда”, както „Оренда” е свързан с „Кукер”. Има една допирателна с „Пуста младост”, в следващия албум ще има сигурно допирателна с някоя от пиесите на „Оренда”

 Д С Ти ме караш много, много да чакам, какво ще се случи от тук нататък. Само да ти кажа, /ти си писал някои неща по отношение на ученето и учениците/ -  на мен „Оренда” ми подейства така, като че ли това са неща, които винаги съм знаел, а пък то това било всъщност процеса на учене – да покажеш на някого, че той винаги е знаел нещо.

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ : Наистина добрите учители – те са длъжни не да покажат своя талант на ученика, а да го запознаят с неговия талант, да му дадат пътя към собствения талант и тази енергия и сила той самия да тръгне и да развие своя талант – това са най-добрите учители, а не учителя, който тласка ученика към имитация, на учителския талант да речем, към някакво продължение на учителя.

Д С Радио Шумен сега става на 40, ти можеш, като един батко да ни пожелаеш нещо . . . .

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: Еееееееееее, 40 години - това е хубава зряла творческа възраст. От тук нататък следват наистина продукти и изненади за почитателите.  На Радио Шумен – това радио, което аз дори го имам в своя IPhone и го слушам на различни места по света, когато имам интернет връзка , това радио да продължава да носи своята оригиналност и да не имитира нищо друго,а  да си е уникално, както винаги е било Радио Шумен.